Решение № 4963 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12869/2009 г.

Решение № 4963 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12869/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кина Петрова Пенчева от гр. Сливен, подадена против решение № 78/18.06.2009 г. постановено по адм. дело № 239/2007 г. по описа на Административен съд - Сливен. В жалбата не са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му, а се излагат общи твърдения за "недопустимост според законите на Р България". Ответникът по касационната жалба - община Сливен, не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Кина Петрова Пенчева срещу община Сливев, по която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лева като преки и непосредствени последици от незаконосъобразни действия на ответната страна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел, че през 1997 г. Пенчева е станала едноличен собственик на недвижим имот, по одобрен кадастрален план на вилна зона в м. "Изгрев", землището на град Сливен, като съседен на него е имот, собственост на Любомир Господинов Телалев. Установено е, че многократно Пенчева се е обръщала към ответната община за разрешаване на спорове с този съсед; извършвани са проверки и за констатациите от тях - ищцата е надлежно уведомявана. При тези факти, съдът е приел, че не е установено да е налице издаден незаконен акт - действие или бездействие на орган или длъжностно лице при Община Сливен, в резултат на които Пенчева да е претърпяла имуществени или неимуществени вреди. Постановеното съдебно решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред. Поради това, правилно съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията, то предявеният иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,