Решение № 8391 от 5.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4973/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на "Български институт по метрология", с ЕИК 175092070, със седалище в гр. София, район "Изгрев", п.к. 1797, бул. "Д-р Г. М. Димитров" 52 Б, представлявано от и.д. председател П. И., чрез процесуален представител адв. Б. Коцева от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение 1786/18.03.2024 г., постановено по адм. дело 11521/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата против Решение РД-16-1694/01.11.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП) от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ) по засегнатия от нарушението Договор ОПИК64-ДОГ-2/21.06.2023 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник "Корект консулт 2004" ЕООД, на стойност 44 280,00 лева с ДДС. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за неправомерно наложена финансова корекция. Развива съображения, че в проведената възлагателна процедура не са допуснати сочените в акта нарушения на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 70, ал. 1, т. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) в приложимата редакция на закона спрямо проверяваната процедура, а именно ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г.), и чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки, приет с ПМС 73 от 5.04.2016 г., обн., ДВ, бр. 28 от 8.04.2016 г. (ППЗОП/Правилника) в приложимата редакция на Правилника ДВ, бр. 35 от 27.04.2021 г., квалифицирани като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. (Наредба за посочване на нередности/Наредбата). Мотивира становище, че утвърденият от възложителя оценъчен механизъм не е формулиран в противоречие с приложимата нормативна регламентация, а е съставен точно и коректно, доколкото нито един акт, постановен в хода на процедурата, не е бил обжалван, а това е потвърждение за законосъобразността на поръчката. В допълнение излага, че бенефициерът е използвал предоставения му финансов ресурс по предназначение сключеният договор с избрания изпълнител е приключен в срок и качествено, а въз основа на него в Република България (РБ) е внедрена система за управление на сигурността на информацията, киберсигурност и защита на поверителността, съответстваща на изискванията на БДС ISO/IEC 27001:2022, за което е издаден и Сертификат рег. BG2023091101/11.09.2023 г. Освен горното, касаторът мотивира становище и за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непълно установяване на относимата фактическа обстановка, неизлагане на собствени мотиви по съществото на спора и необсъждане на доводите и възраженията на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Поддържа, че съдът не е разгледал всички елементи от понятието за "нередност", дефинирано в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), и по-специално не е посочил в какво се изразява приетото за извършено нарушение, както и каква е вредата за бюджета на Европейския съюз (ЕС/Съюза). По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и произнасяне по спора с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът ръководителят на УО (РУО) на ОПИК 2014 - 2020 г., в писмен отговор, депозиран чрез Р. Ц. главен сътрудник по УЕПП в отдел "Законосъобразност на процедури и процесуално представителство" в Главна дирекция (ГД) "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ЕФК) в Министерството на иновациите и растежа (МИР), оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата против Решение РД-16-1694/01.11.2023 г. на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, представляващи БФП от ЕФСУ по засегнатия от нарушението Договор ОПИК64-ДОГ-2/21.06.2023 г., сключен с избрания за изпълнител по проведената процедура по възлагане на обществена поръчка участник "Корект консулт 2004" ЕООД, на стойност 44 280,00 лева с ДДС. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "Български институт по метрология" е бенефициер по сключен с Министерството на икономиката (МИ) административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) по процедура чрез директно предоставяне на БФП BG16RFOP002-2.064 "Предоставяне на подкрепа на БИМ за постигане на ефективност и устойчивост на националната инфраструктура по качество". За разходване на средствата по така сключения договор "Български институт по метрология" е провел процедура по възлагане на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява, с предмет "ВЪВЕЖДАНЕ НА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА (СУИС) ПО СМИСЪЛА НА СТАНДАРТ БДС ISO/IEC 27001:2022 ИЛИ ЕКВИВАЛЕНТ". В резултат на проведената процедура с избрания за изпълнител участник "Корект консулт 2004" ЕООД, е сключен Договор ОПИК64-ДОГ-2/21.06.2023 г., на стойност 44 280,00 лева с ДДС. Обществената поръчка е била предмет на последващ административен контрол, при който е установено, че по процедурата е утвърдена методика, предвиждаща следния механизъм за оценка: Офертите, които отговарят на предварително обявените от възложителя условия и са допуснати до разглеждане и оценяване, се оценяват съгласно критерия "икономически най-изгодна оферта въз основа на оптимално съотношение качество/цена", чрез следните показатели: Общата оценка на офертата представлява сбор от точките по показател за качество К, с относителна тежест 70%, и показател за цена Ц, с относителна тежест 30%. Максималната стойност на така получената обща оценка е 100 точки. Показателят за качество К, е разделен на два подпоказателя К1 и К2, оценяващи аспекти от техническото предложение на участниците, за които може да се присъдят общо максимум 100 точки. Оценяването по Подпоказател К1 "Качество - оценка на Техническото Предложение" се извършва по следния начин: Висока оценка от 50 точки се присъжда за: "Техническото предложение отговаря на минималните изисквания на възложителя, съгласно техническото задание. В техническото предложение са описани подробно и аргументирано етапите за изпълнение и включените в тях дейности. Предложена е методология на изпълнение на договора, която демонстрира познаване на предмета на договора, представя етапите на изпълнение, мерките за осигуряване на качеството като цяло за проекта и за продуктите, сроковете за изпълнение на всеки етап и включените в него дейности.", А средна оценка от 20 точки за: "Техническото предложение отговаря на минималните изисквания на възложителя, съгласно техническото задание. В техническото предложение са описани подробно и аргументирано етапите за изпълнение и включените в тях дейности. Предложена е методология на изпълнение на договора, която демонстрира познаване на предмета на договора, представя етапите на изпълнение, мерките за осигуряване на качеството като цяло за проекта и за продуктите, сроковете за изпълнение на всеки етап и включените в него дейности. Предложената методология е непълна или предоставената информация е частична (не покрива всички изисквания за методологията). Етапите, дейности, методологията са описани общо и/или схематично." Оценяването по Подпоказател К2 "Описание на подхода и методологията за планиране и провеждане на оценяването на рисковете за сигурността на информацията", се извършва съгласно посоченото в Таблица 2: За да получи висока оценка от 50 точки, в своето техническо предложение участникът следва е представил: " подхода за планиране и провеждане на оценяването на рисковете за сигурността на информацията. В представения подход участникът е отчел изцяло спецификата на задачата, съобразена с особеностите на възложителя; механизми за вътрешен контрол, които ще прилага в процеса на планирането и провеждането на оценяването на рисковете за сигурността на информацията. Механизмите са описани подробно, като участникът е посочил и обективно проверими индикатори за следене процеса на изпълнение на дейността. Представен е модел на оценка на риска с примерни образци, от който е видно изпълнението на изискванията на възложителя, посочени в Техническата спецификация, отнасящи се до оценяването на риска." А за оценяване със средна оценка от 20 точки: "В своето техническо предложение, участникът е представил: подхода за планиране и провеждане на оценяването на рисковете за сигурността на информацията. В представения подход участникът е отчел изцяло спецификата на задачата, съобразена с особеностите на възложителя; механизми за вътрешен контрол, които ще прилага в процеса на планирането и провеждането на оценяването на рисковете за сигурността на информацията. Механизмите са описани подробно, като участникът е посочил и обективно проверими индикатори за следене процеса на изпълнение на дейността. Представен е модел на оценка на риска с примерни образци, от който не е видно цялостното изпълнение на изискванията на възложителя, посочени в Техническата спецификация, отнасящи се до оценяването на риска." Според проверяващите методиката в частта й по подпоказател К1 съдържа неясни думи и изрази, чийто начин на тълкуване не е разяснен от възложителя - "описани подробно и аргументирано", "демонстрира познаване на предмета на договора", "предложената методология е непълна или представената информация е частична (не покрива всички изисквания за методологията", "етапите, дейности и методологията са описани общо и схематично", като в тази връзка не е ясно и къде се съдържат тези изисквания към методологията, които трябва да бъдат удовлетворени. В допълнение, този подпоказател според контролните органи не е и свързан с предмета на поръчката, а е общовалиден за всякакъв обект на възлагане. И на последно място, доколкото механизмът предлага оценяване на база пълнота на информацията, същият е и в противоречие с чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Наред с горното, по отношение и на двата подкоказателя К1 и К2, е установено, че не е предвиден начин на оценяване при липса в техническото предложение на съответния участник на един от първите два елемента по всеки от тях. Изложеното е мотивирало контролните органи да завършат проверката с констатация за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 70, ал. 1, т. 3, ал. 5 и ал. 7 ЗОП - в приложимата редакция на закона спрямо проверяваната процедура, а именно ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г.), и чл. 33, ал. 1 ППЗОП - в приложимата редакция на Правилника ДВ, бр. 35 от 27.04.2021 г., квалифицирано като нередност по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата. След проведена процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за наличие на вменените нарушения е определил финансова корекция за констатираната нередност в размер на 5% от допустимите разходи по засегнатия договор за обществена поръчка. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 73 ЗУСЕФСУ, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на наложената финансова корекция с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията за "нередност" по т. 11, б. "б" от Приложение 1 към Наредбата. Приел е, че оценката по подпоказател К1 се формира въз основа на неясни и абстрактни категории като "непълна" методология, "частична информация", "общо и/или схематично" описание, които не само не са свързани с предмета на поръчката и по тази причина противоречат на чл. 70, ал. 5 ЗОП, но и преценяват пълнотата на информацията, което е в нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Освен това, подпоказателят К1 според съда не съдържа разяснение как трябва да бъде разписана методологията, за да се "демонстрира познаване предмета на договора", както и какво трябва да съдържа описанието на етапите за изпълнение и включените в тях дейности, за да се счита, че същото е "подробно и аргументирано". По отношение на подпоказател К2 е споделен изводът на административния орган, че не е предвиден начин на оценка при липса на втория елемент от показателя. С оглед на приетите за осъществени нарушения на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 70, ал. 1, т. 3, ал. 5 и ал. 7 ЗОП - в приложимата редакция на закона спрямо проверяваната процедура, а именно ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г.), и чл. 33, ал. 1 ППЗОП - в приложимата редакция на Правилника ДВ, бр. 35 от 27.04.2021 г., е разгледан и последният елемент от състава за нередност, а именно вредата. Решаващият състав е приел, че неправомерното разходване на средствата от ЕФСУ има негативно финансово влияние върху бюджета на ЕС, а дадената правна квалификация по т. 11, б. "б" Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата е относима към изложените факти. По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата на "Български институт по метрология" против решението на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, спазването на формата и процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон от решаващия състав на първостепенния съд в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Дискусионно, в контекста на поддържания довод за отменителен порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК, е и спазването на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. По аргумент от чл. 70, ал. 1 ЗОП обществените поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта. За да определи коя оферта съответства в най-пълна степен на посоченото законово изискване, възложителят поставя един от изброените в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗОП критерии за възлагане, а именно: най-ниска цена (т. 1) ниво на разходите, като се отчита разходната ефективност, включително разходите за целия жизнен цикъл (т. 2) или оптимално съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка (т. 3). С оглед съпоставянето на различните оферти по отношение на предложеното качествено изпълнение в хипотеза като настоящата, когато е избран показател по т. 3, възложителят утвърждава като част от документацията за участие методика за комплексна оценка. Последната следва да съдържа начин на оценяване, който да е свързан с предмета на възлагане (Сравн.: чл. 70, ал. 5 ЗОП), и предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 7 ЗОП, да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации (т. 1;) да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите (т. 2); да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Според практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) показателите, по които се оценява съответствието на техническите предложения, трябва да са формулирани така, че не само членовете на комисията да ги разберат и приложат по начин, който дава възможност действително да се провери съответствието на предложението с изискванията, но и да могат "всички разумно информирани и полагащи обичайната грижа потенциални участници да разберат техния точен обхват и съответно да ги тълкуват по еднакъв начин". (Виж например: решение от 10 май 2012 г., Комисията с/у Кралство Нидерландия, С-369/10, EU:C:2012:284, т. 88, mutatis mutandis решение от 16 февруари 2012 г., Costa, С-72/10 и С-77/10, EU:C:2012:80, т. 73). Необходимо е възлагащият орган, респ. помощната комисия, чрез която упражнява правомощията си във връзка с допускането и оценяването на предложенията, да разполага с възможност да извърши действителна проверка дали офертите съответстват на поставените изисквания (В този смисъл виж.: решение от 22 юни 2017 г., С-49/17, Unibet, EU:C:2017:491, т. 46, както и решение от 4 декември 2003 г., EVN, EU:C:2003:651, т. 56 и 57). В допълнение, според съдържанието на съображение 92 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24/ЕС), критериите следва да позволяват извършването на сравнителна оценка на нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, предвид предмета на поръчката, както е определен в техническите спецификации. В случая РУО е обосновал тезата си за незаконосъобразна методика за оценка със следните твърдения: 1) при формулиране на подпоказател К1 възложителят е използвал неясни понятийни апарати - "описани подробно и аргументирано", "демонстрира познаване на предмета на договора", "предложената методология е непълна или представената информация е частична (не покрива всички изисквания за методологията", като не е ясно и къде се съдържат тези изисквания към методологията), "етапите, дейности и методологията са описани общо и схематично"; 2) подпоказател К1 не е свързан с предмета на поръчката, а е общовалиден за всякакъв обект на възлагане; 3) доколкото механизмът по К1 предлага оценяване на база пълнота на информацията, същият е и в противоречие с чл. 33, ал. 1 ППЗОП; и 4) подпоказателите К1 и К2 не предвиждат начин на оценяване при липса в техническото предложение на съответния участник на един от първите два елемента по всеки от тях. На първо място, обратно на възприетото от първостепенния съд, несподелима е тезата на РУО, че методиката в анализираната част е незаконосъобразна поради неяснота относно смисъла на използвани в подпоказател К1 думи и изрази. Като елементи, допринасящи за по-високо качество на офертите на участниците, в утвърдената методика са възприети различни обстоятелства, описани с термини, притежаващи ясно значение на общоупотребимия български език. Нещо повече в забележка след текста на методиката е посочено изрично, че използваните думи следва да се разбират съгласно значението им в "Речник на българския език БАН". По-конкретно, в Тълковния речник на българския език, изд. "Наука и изкуство", гр. София, 2018 г., значението на думата "подробен" е следното: "Който съдържа много сведения, данни и пр. или който засяга всички части, дялове на нещо; обстоен, детайлен", а "аргументиран" означава "Който е подкрепен с убедителни аргументи, доводи; обоснован". Следователно е напълно ясно как следва да съставят офертата си участниците, за да бъде описанието им подробно и аргументирано. "Демонстрирам", с оглед контекста, в който е употребен глаголът, означава да се покаже явно съответният обект на демонстрация. Т.е. в конкретния случай няма друг начин на тълкуване на изречението, съдържащо термина, освен че участниците е необходимо да представят методология, показваща, че същите са запознати с предмета на поръчката. "Общото и схематично" описание на етапите и дейностите, от своя страна, също не буди съмнение откъм смислов заряд. "Общо" в Тълковния речник е дефинирано като "без да се гледат подробностите и изключенията", а схематично "Който е разгледан, представен простено, в общи, основни черти, във вид на схема". Следователно очертаването на етапите и дейностите като основна линия, без да се изложат допълнителни подробности, на практика отговаря на посоченото от възложителя в тази част. По отношение на липсващите според РУО изисквания към методологията следва да се посочи, че такива има и те се съдържат в техническата спецификация и в образеца на техническото предложение, утвърдени по разглежданата възлагателна процедура. На стр. 4 от техническата спецификация е посочено, че участниците следва да предложат методология на изпълнение на договора, която демонстрира познаване на предмета на договора, представя етапите на изпълнение, мерките за осигуряване на качеството като цяло за проекта и за резултатите, сроковете за изпълнение на всеки етап и включените в него дейности. На първа и втора страница от образеца на техническото предложение като негов елемент е възприет "1.1. Подход за изпълнение на поръчката", който следва да включва методология на изпълнение на договора, която демонстрира познаване на предмета на договора, представя етапите на изпълнение, мерките за осигуряване на качеството като цяло за проекта и за резултатите, сроковете за изпълнение на всеки етап и включените в него дейности. Според указанието в тази част предлаганата методология трябва да се базира на утвърдени стандарти и "добри практики", като минимум същата трябва да включва подробно описание на: 1) подход за планиране и провеждане на оценяването на рисковете за сигурността на информацията, който отчита спецификата на задачата и е съобразен с особеностите на възложителя; 2) механизми за вътрешен контрол, които ще прилагат в процеса на планирането и провеждането на оценяването на рисковете за сигурността на информацията. Подробно описание на механизмите за вътрешен контрол трябва да са описани подробно, включително и с представени обективно проверими индикатори за следене на процеса на изпълнение на дейността. 3) примерна процедура за оценяване на рисковете за сигурността на информацията, съобразена със специфичните особености на БИМ (изготвена на базата на публично достъпна информация). Горното опровергава тезата, че възложителят не е определил параметрите на проверяваната в контекста на методиката за оценка методология. Тъкмо напротив подробно е описал какво съдържание трябва да има тя. В този смисъл не е неясно и какво би означавало същата да е непълна или представената в нея информация да е частична. Твърдението, че подпоказател К1 не е свързан с предмета на поръчката, а е общовалиден за всякакъв обект на възлагане, също не може да обоснове соченото в акта нарушение и мотивираната нередност. Първо, възложителят очевидно е решил да проследи начина, по който ще бъде синтезирана информацията досежно изпълнението по етапи и дейности и с оглед осигуряване на качеството и спазване на срока. Тези обстоятелства са възприети като важни, поради което и са очертани като показатели за оценка, което е допустимо и логично. И второ фактът, че едни обстоятелства могат да се съотнесат и към други обекти за възлагане, извън настоящия, не ги прави неотносими към последния, а това не се и твърди от РУО, а би следвало, ако се мотивира нарушение на чл. 70, ал. 5 ЗОП, какъвто е случаят. Неправилно е и заключението, че механизмът по К1 е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Предмет на оценяване са обективни обстоятелства, свързани с разписаните в техническата спецификация и образеца на техническото предложение параметри на методологията за изпълнение. По-големият обем от информация гарантира по-пълно описание на исканото изпълнение откъм етапи, дейности, срокове и контрол на качеството, което безспорно не се явява нарушение на забраната за оценяване пълнотата на информацията, визирана в цитираната разпоредба от Правилника. Извън горното обаче, подпоказателите К1 и К2 действително са формулирани в противовес с предписанията на чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП, т.к. не предвиждат начин на оценяване при липса в техническото предложение на един от първите два елемента по всеки от тях. Видно от указанието преди таблиците на двата подпоказателя, всички оферти, които отговарят на минималните изисквания на възложителя и не са отстранени, подлежат на оценяване съгласно утвърдената методика. Оценъчният механизъм по К1 и К2 позволява получаване на два вида оценка "Средна" при точков актив от 20 т., и "Висока" при точков актив от 50 т., като както при подпоказател К1, така и при подпоказател К2, предмет на преценка са три групи обстоятелства, две от които еднакви, и третата определяща за броя точки, които ще получи съответният участник. Както правилно е посочил РУО, не е уреден начинът на оценяване при липса на първите два елемента или един от тях. Несъстоятелна е тезата на касатора, че в тези случаи би следвало да не се присъдят точки по съответния подпоказател. Това не отговаря на методиката на оценяване, предполагаща получаване на висока или средна оценка, но не и нещо различно, какъвто би бил случаят, ако не се присъдят точки. С оглед изложеното, правилен е изводът на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., че на участниците не е осигурена достатъчно информация, относима при определяне на оценката по визираните два подпоказателя К1 и К2, както и че така съставеният оценъчен механизъм не предлага начин на оценяване, който позволява обективно съпоставяне на офертите и нивото на изпълнение по всяка от тях. Утвърдената методика за оценка е в противоречие с чл. 70, ал. 1, т. 3, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. "б" ЗОП, както и с принципите на равнопоставеност, недопускане на дискриминация и свободна конкуренция, регламентирани в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП. Нарушенията правилно са квалифицирани като нередност по т. 11, б. "б" Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности "Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, условия за изпълнение на поръчката или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците". Тезата на касатора, че методиката е законосъобразна, доколкото нито един акт в хода на процедурата не е бил обжалван, е несъстоятелна. Актовете, постановявани в хода на възлагателната процедура имат самостоятелно битие от тези, финализиращи проверката по чл. 70 и сл. ЗУСЕФСУ. В рамките на своята материална и темпорална компетентност ръководителят на съответната оперативна програма може да осъществява проверки на правилното разходване на финансовия ресурс от ЕФСУ с оглед основанията за определяне на финансова корекция съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 т. 10 ЗУСЕФСУ, и необжалването на актовете, постановени по реда на ЗОП в хода на възлагателните процедури, не съставлява пречка за това. Неотносимо към правния спор е и възражението, че финансовият ресурс е използван по предназначение и договорът, сключен с избрания за изпълнител участник, е приключен успешно с внедрена система за управление на сигурност. Нито изпълнението на целите по проекта, нито начинът на разходване на предоставените средства с оглед тяхното предназначение, са предмет на извършения административен контрол. С оглед извода за наличие на вменените нарушения на ЗОП, следва да се обсъди и третият елемент на фактическия състав на понятието за "нередност" по смисъла на Регламент 1303/2013, а именно вредата. Както правилно е посочил решаващият състав на АССГ, практиката на Върховния административен съд и на СЕС е последователна, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда - нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент 2988/1995, Регламент 1083/2006, както и други секторни регламенти (вж. например: решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; както и решение Wrocуaw, EU: C: 2016:562, т. 44). Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Т.к. естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕФСУ е приложил пропорционалния метод. В решението си РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. е изложил ясни и конкретни съображения за избрания процентен показател, при съобразяване принципа на некумулиране на процентните показатели. Правилно е определена и основата за наложената корекция, формирана спрямо стойността на допустимите разходи по засегнатия договор. В контекста на довода за необоснованост на обжалваното решение, следва да се посочи, че първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Възраженията за неправилност на решението поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, също са неоснователни. Обратно на изложените от касатора доводи, съдът е установил фактическата обстановка по делото и се е произнесъл по спорните въпроси, включително за възприетото наличие на елементите от състава на понятието за нередност съгласно чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013. Видно от съдържанието на постановения съдебен акт, съдът е извел съответните правни заключения, несъгласието с които не е основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК. Други доводи във връзка с твърдението за наличие на анализирания порок касаторът не сочи, поради което и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата против оспореното решение на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат съдебно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, "Български институт по метрология" следва да бъде осъден да заплати на Министерството на иновациите и растежа администрацията, в която понастоящем се намира административният орган, издател на оспорения индивидуален административен акт, направените по делото разноски в размер на 100,00 (сто) лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение