Решение № 9076 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3869/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Д. К., срещу решение 479/09.02.2024 г. постановено по адм. дело 491/2023 г. по описа на Административен съд-Велико Търново. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и несъобразено с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В режим на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът - Нове Холд ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Свищов, [адрес], чрез процесуалния си представител адв. И. Лясков, в писмени бележки излага съображения за неоснователността на касационната жалба и претендира оставяне в сила на атакуваното решение, както и присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Нове холд ЕООД в качеството му на правоприемник на Нове инженеринг ЕООД срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за заплащане на дължими суми по заявки за плащане 01/04/090919/84147 от 09.01.2020г., 02/04/090919/84147 от 04.02.2020г., 03/04/090919/84147 от 02.03.2020г., 04/04/090919/84147 от 08.05.2020г., 05/04/090919/84147 от 29.07.2020г., 01/04/071119/84995 от 04.02.2020г., 02/04/071119/84995 от 02.03.2020г., 03/04/071119/84995 от 08.05.2020г. и 04/04/071119/84995 от 29.07.2020г. След подаване на жалбата в съда, е последвало издаване на уведомително писмо за одобрение на заявки за плащане от 15.09.2023г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което претендираните с посочените заявки суми за плащане по схема Училищно мляко са верифицирани и одобрени за плащане. Отказано е заплащането на претендираните суми по програма Училищен плод общо в размер на 24 787.37лв. с ДДС. По данни от събраните пред първата инстанция доказателства, в това число цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, е прието за установено, че Нове инженеринг ЕООД, е одобрен изпълнител по схемите Училищен плод и Училищно мляко . С описаните по-горе заявки за плащане дружеството кандидатства за подпомагане за доставени мляко и млечни продукти по схема Училищно мляко и за подпомагане за доставени плодове и зеленчуци по схема Училищен плод . Към заявките са представени редица документи, между които и сертификат за съответствие на качеството по Наредба 16/2010г. за изискванията за качество и контрол на съответните пресни плодове и зеленчуци, издаден на името на земеделски стопанин, произвел плодовете и зеленчуците. Съдът е приел, че закупените и предоставени плодове са ябълки, банани, портокали, мандарини, круши, краставици и киви, като единствено за ябълките е декларирано, че са закупени от български производител. Представени са и сертификати за съответствие с пазарните стандарти на Европейския съюз на доставяните плодове, издадени от БАБХ-ОДБХ-Благоевград както следва: Към заявка за плащане 01/04/090919/84147 от 09.01.2020г. са приложени сертификати BL 038-195/10.11.2019г. и BL 038-201/20.11.2019г.; Към заявки за плащане 01/04/071119/84995 от 04.02.2020г. и 02/04/090919/84147 от 04.02.2020г. са приложени сертификати BL 038-209/02.12.2019г. и BL 038-212/11.12.2019г.; Към заявки за плащане 02/04/071119/84995 от02.03.2020г. и 03/04/090919/84147 от 02.03.2020г. са приложени сертификати BL 038-12/20.01.2020г.; Към заявки за плащане 03/04/071119/84995 и 04/04/090919/84147 от 05.05.2020г. са приложени сертификати BL 038-20/12.02.2020г. и BL 038-24/22.02.2020г; Към заявки за плащане 04/04/071119/84995 от 29.07.2020г. и 05/04/090919/84147 от 29.07.2020г. са приложени фактура 8/22.04.2020г. за закупуване на 5 200 кг. Ябълки от Р. С.. При извършените от страна на ДФЗ административни проверки по посочените заявки за плащане са изискани сведения от ОДБХ-Благоевград, от които се установява, че издадените от ОДБХ-Благоевград сертификати под горните номера са със различно съдържание и нито един от тях не е издаден на земеделския производител Р. С.. Съдът е посочил, че са изискани документи и от ЗП Р.С., от който е видно, че с уведомително писмо земеделският производител уведомява Държавен фонд Земеделие , че е регистриран земеделски производител, през 2019г. произвежда 26 тона ябълки, от които 20 тона продава на ЕООД Нове инженеринг , като сертификати BL 038 221 и BL 038 037 са за едно и също качество ябълки. Към писмото са приложени копия от регистрационна карта на земеделски производител на Р.С., заверена за 2018г., 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. Поради това административният орган е отхвърлил заявките за плащане по схема Училищен плод . Първоинстанционният съд приема, че така постановеният отказ за изплащане на финансовата помощ по схемата и Училищен плод е постановен от компетентен орган. Прието от съда е, че не е налице спор във връзка с изпълнението на условието разпределените плодове и зеленчуци да са включени в Приложение 1а и броя на доставките да не надвишава 46 за учебната година, тъй като е установено неизпълнение на условието 1/3 от доставките да са на продукти, произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба 3 от 1999г. Съдът е установил по тълкувателен път, че макар да не е изрично заявено от административния орган, в случая произвеждането на продукция от стопанин, регистриран по Наредба 3/1999 се удостоверява единствено от сертификат за качество на тази продукция, като е приел същото за противоречащо на материалния закон. Съгласно Наредба 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани всеки земеделски стопанин подлежи на вписване в регистър на земеделските стопани. Този регистър се води от областните дирекции Земеделие . Регистрацията се извършва ежегодно, като въз основа на регистрацията на земеделския стопанин се издава регистрационна карта и справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност, като неразделна част от регистрационната карта. Следователно наличието на специалното качество земеделски стопанин, регистриран по Наредба 3 / 1999г. се удостоверява от нарочно издадения за целта документ - регистрационна карта. В конкретния случай е прието, че административния орган е игнорирал представените му от ЗП Р. С. доказателства за регистрация на последния като земеделски производител и развиване на дейност производство на ябълки. Копие от регистрационна карта на земеделския производител е представена към първата заявка за плащане, ведно с извадка от регистъра относно производството на земеделска продукция ябълки. С това съдът е приел за изпълнено условието на чл.9, ал.1 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема Училищен плод и схема Училищно мляко . По второто нарушение съдът е установил, липса на мотиви относно размера на редукцията на претендираната за плащане сума. По отношение на изложеното от страните относно сертификатите за качество, съдът е посочил, че Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема Училищен плод и схема Училищно мляко във всяка една от редакциите си съдържа изискване предоставяните плодове и зеленчуци да отговарят на изискванията за качество на пресни плодове и зеленчуци съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ, L 157/1 от 15.06.2011 г.) и на изискванията за безопасност съгласно Закона за храните и нормативните актове по прилагането му, като това изискване е разписано в чл.9, ал.2 от Наредбата, която не е посочена като нарушена в оспорения пред съда административен акт. В чл.18, ал.3, т.2 от Наредбата действаща и към момента на подаване на заявките, изрично е посочено, че следва да бъде представен към заявката сертификат за качество, като неизпълнението на това задължение, прието от съда е, че не е обвързано с отказ за плащане на средства, поради което е и без правно значение за спора. От проведеното от административния орган установяване на представените му сертификати за е видно наличието на надлежно издаден на ЗП Р.С. Сертификат за съответствие с пазарните стандарти на Европейския съюз, приложими към пресните плодове и зеленчуци BL 038 221 от 26.11.2019г. от Б.Г. от ОДБХ Благоевград, то е налице и изпълнение на условието на чл.9, ал.2 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема Училищен плод и схема Училищно мляко , доколкото самият земеделски производител заявява, че всички доставени ябълки са от една реколта. Съдът е приел, че без правно значение за спора са сертификатите за качество, тъй като липсата на сертификати към всяка заявка не е обвързано с отказ за заплащане и не може да бъде основание за приложение на чл.19, ал.3 от Наредбата. Представянето на документ с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ е обвързано с отказ за заплащане на суми единствено в хипотезата на представяне на тези документи при или по повод на кандидатстването му за одобрение за изпълнител по схемите. В настоящия случай според съда нито е удостоверено по надлежния ред дали документа е с невярно съдържание, неистински или подправен, нито тези документи са представени при или по повод кандидатстване за одобрение. При това положение не е налице и хипотезата на чл.19, ал.3, т.4 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема Училищен плод и схема Училищно мляко за отказ за заплащане на заявените суми. Още повече, че такова правно основание за отказа не е посочено в оспореното писмо, а съдът не може служебно да променя правното основание на акта. Предвид изложените съдът е приел, че уведомителното писмо в оспорената част е постановен в противоречие на материалния закон, поради което го е отменил, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав счита за основателни наведените в касационната жалба доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилен е извода на административния съд, че в оспореното УП липсват мотиви. Данните по делото не сочат наличието на колебание по въпроса какви са съображенията, които са ръководили изпълнителния директор на ДФЗ при издаването на оспорения пред Административен съд Велико Търново административен акт. В атакуваното УП, а и в останалите документи, намиращи се в административната преписка, приобщени като доказателства по делото, са изложени достатъчно мотиви, от които личи волята на административния орган и стават ясни причините, поради които органът е отказал цялата финансова помощ по заявките за плащане. Неправилно административния съд чрез тълкуване на волята на административния орган е установил, че издателя на административния акт приема, че произвеждането на продукция от стопани, регистрирани по Наредба 3/1999г. се удостоверяват единствено от сертификат за качество на продукцията. Въз основа на което тълкуване е обосновал извода, че административния орган е игнорирал представените му от дружеството и от неговия доставчик ЗП Р.С. доказателства за регистрация на последния като земеделски производител и развиване на дейност в производство на ябълки. Копие от регистрационна карта на земеделския производител е представена към първата заявка за плащане, поради което е прието че е изпълнено изискването на чл.9, ал.1 от Наредбата, съответно не е налице твърдяното от органа неизпълнение. По отношение на представените сертификати съдът е приел, че от една страна органа не се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата, а от друга страна че представените два сертификата, за който безспорно е установено, че са издадени на ЗП Р.С. изпълняват изискването на сочената разпоредба, като без правно значение за спора са останалите сертификати за качество, тъй като липсата на сертификати към всяка заявка не е обвързано с отказ за заплащане и не е основание за приложение на чл. 19, ал.3 от Наредбата. Сочените в административния акт основания за отказ са чл. 19, ал. 3, т. 2 и т.4 от Наредбата. Според този разпоредба ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане когато е установено, че не са спазени изискванията на чл. 9, 10, 11 или 11а от наредбата, както и когато ползвателят на помощта е представил документ с невярно съдържание, неистински и/или подправен документ, включително документи, представени при или по повод на кандидатстването му за одобрение по схемите. В случая в административния акт се твърди неизпълнение на изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, тъй като по отношение на заявените учебни заведения е необходимо да бъдат извършени 16 от общо 46 доставки на продукти произведени от земеделски стопани, което условие е прието за неизпълнено. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата, в приложимата към момента на подаване на заявката и издаване на административния акт редакция от ДВ бр. 17/2018 г., по схема " Училищен плод" се разпределят само пресни плодове и зеленчуци, включени в списъка по приложение 1а, като се извършват не повече от 46 доставки за учебна година, от които най малко 1/3 от доставките на всеки доставчик да са на продукти, произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба 3/1999 г., за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. С оглед доказателствата по делото и липсата на спор по тези факти е, че е доставен пресен продукт "ябълка", същият е включен в приложение 1а към Наредбата и броя на доставките да не надвишава 46 за учебната година, в случая спорът е по отношение на условието 1/3 от доставките да са на продукти, произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба 3/1999г. или както е установено от органа 16 от общо 46 доставки на продукти произведени от земеделски стопани. Безспорно е установено по делото, че дружеството е подало заявки съгласно образеца, утвърден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по чл. 18, ал. 2, както и че към всяко заявление са приложени и съответните сертификати, за които в последствие е установено, че не са автентични поради отправено запитване до издателя им, с което последния потвърждава издаването им, но на друго различно от ЗП Р. С. лице. Разглеждането на заявките се извършва по реда и при спазване изискванията на чл. 18, ал. 3 6 и чл. 19 от Наредбата. А в разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредбата е предвидено, че към заявката за плащане заявителите по схемите по ал. 1 прилагат в оригинал или заверено копие следните документи, първични счетоводни, разходооправдателни документи, издадени в периода, за който се отнася плащането, доказващи закупуването на продуктите, предоставяни по схемите през периода, за който се иска плащането, а за производителите на плодове и зеленчуци сертификат за съответствие на качеството; в разходооправдателните документи по схема "Училищно мляко" се посочват процентът масленост, търговската марка, видът и единичната цена. Следователно правилно административния орган, установявайки неистинността на представените документи е приел за недоказано изпълнението на чл.9, ал.1 от Наредбата, а именно 16 от 46 доставки да са на продукти произведени от земеделски стопанин, който е производител на плодове и същия да притежава сертификат за съответствие на качеството. Настоящия състав не споделя становището застъпено от административния съд, че за доказване на това обстоятелство е достатъчно, земеделския производител да е регистриран по реда на Наредба 3/1999г. По изложените съображения, като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт да бъде оставена без уважение. УП изх. 01-2600/4159 от 15.08.2023 г. е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, без допуснати нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с приложимите материално правни норми и с целта на закона. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително и за юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно. Касаторът е претендирал присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред административния съд (л. 119 от делото). Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сумата от 998.30 лева, представляваща платена държавна такса за разглеждане на делото пред касационната инстанция. На ДФЗ се дължат и разноски по 150 лева за всяка съдебна инстанция (общо 300 лв.) за юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК, е неоснователно искането на ответника за присъждане на разноски за производството. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,