Решение № 17264 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2011 г.

Решение № 17264 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ град София против решение от 29.11.2010 г., постановено по адм. дело № 6323/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като недопустимо, неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът - Кирил Йорданов Тодоров от град София оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение, което следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е обявил за нищожен отказът на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо № 02-6500/16722/13.08.2010 г. по заявление на Кирил Йорданов Тодоров 09.08.2010 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 02-6500/1622/09.08.2010 г. Кирил Тодоров Йорданов е поискал от изпълнителния директор на ДФЗ да му бъде предоставен достъп до следната обществена информация: 1. пълната документация /включително подадените от кандидатите документи/ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.; 2. пълната документация по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, заедно с информацията за първичната регистрация в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ на кандидатите по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.; 3. обобщена справка за всеки одобрен кандидат по мярка 112 за същия период /входящ номер; трите имена на кандидата; дата на подаване на заявлението; дата на първичната регистрация и очертаване на парцели от кандидата в СИЗП и датата на подаване на първото заявление по СЕПП. В оспореното писмо изх. № 02-6500/16722/13.08.2010 г. административният орган е изложил мотиви, че поисканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което не може да бъде предоставена на заявителя. В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е нищожен, тъй като е постановен от некомпетентен орган, поради липса на упълномощаване от страна на изпълнителния директор на ДФЗ на неговия зам.-директор. Прието е също така, че отказа не е издаден в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, които задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. В случай, че исканата информация се отнася до трето лице, следва да се поиска неговото съгласие, като се приложат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 37 от ЗДОИ. Изложени са мотиви, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ има задължение да предоставя на заявителя тази информация, която ще даде възможност на лицето да си състави собствено мнение как административният орган изпълнява задълженията си по прилагане селскостопанската политика на Европейския съюз. По тези съображения изричния отказ е обявен за нищожен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В този смисъл не е необходимо изрично упълномощаване, и в мотивите на решението на АССГ неправилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е нищожен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е зам. изпълнителния директор на ДФЗ София е длъжен да предостави съхраняваната при него обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Исканата информация в заявлението на жалбоподателя, касаеща документацията за подадени от кандидати документи по мярка 112, тяхната регистрация и подаването им от конкретни лица, дата на подаване на заявлението и трите имена на кандидатите не представлява "обществена информация " по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация не е свързана с дейността на задължения субект - ДФЗ, а касае конкретни правоотношения между административния орган и лицата, заявили участие по цитираната Европейска програма. Административнопроизводствените действия, които органът извършва по реда на АПК с цел осъществяване на функциите си като единствената разплащателна агенция на Р България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, но при правоотношения между ДФЗ и конкретни кандидати, заявили участие по определена програма, не представляват информация, която да е свързана с основната дейност на МОМН, такъв вид информация не може да даде възможност на гражданите да си създадат мнение за неговата дейност. В конкретния случай исканата информация касае получаване на достъп на пълната документация на всички бенефициенти по мярка 112 "Създаване стопанства на млади фермери" за периода 2007 - 2013 г. и пълна документация по схемата за единно плащане на площ, предвид получения от жалбоподателя отказ за финансиране по посочената мярка, който е оспорен по съдебен ред. Липсва правно основание при непредоставяне на поисканата от лицето финансова помощ да търси отговор за това по реда на ЗДОИ. Основателно се сочи от касатора, че нормите на ЗДОИ намират приложение единствено и само тогава, когато се касае за обществена информация, т. е. възприеманата като сведение, знание за някого или нещо свързано с обществения живот в страната, респективно с конкретната дейност на задължените по чл. 3 от ЗДОИ лица. В случая, не съществува задължение за изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да предостави на жалбоподателя информация по реда на ЗДОИ за това дали ще уважи неговото искане, като полученият от него отказ за финансова помощ е оспорен по съдебен ред. С оглед на изложеното, оспореното решение на Административен съд София - град следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на Кирил Йорданов Тодоров срещу писмо № 02-6500/16722/13.08.2010 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ. Разноски от касационния жалбоподател не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение