Решение № 179 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 145/2008 г.

Решение № 179 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 145/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. И. от гр. Д. срещу решение от 20.06.2007 г. тълкувано с решение от 19.11.2007 г. по гр. д. № 762/2006 г. на Добрички окръжен съд, в частта с която е оставено в сила решение по гр. д. № 381/2005 г. на ДРС, в частта, с която родителските права по отношение роденото от брака дете Г са предоставени за упражняване от майката Е. И. и същото решение в частта, с която е определен режим за лични контакти на бащата с детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 14.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване в съботната нощ; през цялата пролетната ученическа ваканция (по-дългата) през м. април и 30 дни през лятната ваканция. Развити са доводи за неправилно прилагане на материалния закон - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение от 23.06.2006 г. по гр. д. № 381/2005 г. на ДРС съдът е прекратил брака между касатора и Е. И. по вина на двамата съпрузи. Родителските права върху роденото от брака им на 4.11.1999 г. дете Г. е предоставил за упражняване на майката. Съдът е мотивирал решението в тази част с ниската възраст на детето, с факта че майката се е установила да живее в гр. В. в двустаен апартамент под наем заедно с детето Г. и дъщеря си от предходния брак Н. Дъщерята е ученичка във френската езикова гимназия "Ф" гр. В., а детето Г. посещава основно училище "Г" гр. В. за учебната 2006/2007 г.,. Съобразена е привързаността между двете деца, както и това, че по-голямата дъщеря помага на майката при отглеждането на брата Г. Взето е предвид и становището на социалните работници от дирекция "Социално подпомагане" гр. Д. Неоснователен е доводът, че съдът не е извършил преценка на всички доказателства. От изложените подробни мотиви се установява, че доказателственият материал по делото е обсъден задълбочено и обстойно при спазване нормата на чл. 188, ал. 1 ГПК. При постановяване на решението по този иск съдът се е ръководил както от безспорно установените и относими факти, така и от това, че няма основание да се разделят децата, което би попречило да се укрепват естествените отношения между тях. Обосновано съдът е дал превес на ниската възраст на детето и нуждата му от майчина ласка и по-дълготраен контакт с този родител. Фактът, че детето Г. е привързано към баща си, не е достатъчно основание да се предоставят родителските права за упражняване на този родител. Не се подкрепя от данните по делото възражението, че определеният режим на контакти през пролетната ваканция е неясно формулиран, поради което не се определя времето на тази ваканция. С постановеното решение за тълкуване на основното в тази част съдът е конкретизирал, че контактът следва да се осъществява през цялата пролетна ваканция, която обикновено е през м. април и се определя за всяка учебна година със заповед на министъра на образованието на основание чл. 93 от Правилника за прилагане на ЗНП. С тази конкретизация неяснотата, породена от употребата на израза "Великденска ваканция", изцяло е преодоляна. Определеният режим на контакти с направеното тълкуване е определен ясно и при съблюдаване обичайните периоди и тяхната продължителност, за осъществяване на тези контакти между родители и деца, които са в съответствие с трайната практика на съдилищата по този вид искове. Необоснован е извода на съда, в частта, с която е определил началния част за лични контакти в събота и неделя. Посоченият начален час - 14.00 ч. ограничава възможността за пълноценно общуване между бащата и детето през съботния ден, което е основание той да бъде променен. Настоящият състав намира, че контактът следва да се осъществява от 10.00 ч. в събота, който час е съобразен с това, че бащата и детето живеят в различни населени места, а също и с нуждата на детето от почивка в дните от седмицата без учебни занятия. Доводът, че от мотивите на решението не е ясно дали в 30-те дни през лятото се включват съботите и неделите е несъстоятелен. Определяните 30 дни през лятото съставляват период от време с продължителност от 30 последователни дни, началото на който ще се определи от родителите и не следва да съвпада с отпуската на майката. Тъй като това е период от време, то той ще включва и онези съботи и недели, ако съвпадат с втората или четвърта седмица от месеца, които са определените за лични контакти. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.