Решение № 5942 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1835/2010 г.

Решение № 5942 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1835/2010 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Касаторът е обжалвал решението от 4.12.2009 г. по адм. д. № 618/09 г. на Софийския областен административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед от 4.06.2009 г. на началника на РДНСК за премахването на магазин като построен през 1972 г. без архитектурен проект и разрешение за строеж.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Административният орган оспорва касационната жалба, вторият ответник не е взел становище по нея, прокурорът дава заключение, че е неоснователна.

Касационната жалба, подадена в срок, е неоснователна.

1. Макар и описан неточно като площ и отстояния в заповедта, строежът е достатъчно индивидуализиран, поради което, обратно на касационното оплакване, неточността не нарушава съществено формата на административния акт.

2. Констативният акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ е предвидено от специалния закон доказателство за посочените в ал. 2 обстоятелства. Ако не е бил съставен и/или връчен редовно, той няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но обстоятелствата могат да бъдат доказани на общо основание - чл. 171, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК. Ако доказването е успешно, нередовността на акта не е съществено административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В случая няма спор по съществуването на строежа, годината на построяването му, изпълнителя му и липсата на строителни книжа, поради което оплакването за нередовност при съставянето на акта е неотносимо към правилността на решението.

3. Обратно на следващото касационно оплакване, не е налице и висящо административно производство за узаконяването на строежа. Непроизнасянето на главния архитект на общината в срока по чл. 13, ал. 2 ЗАП (отм.) вр. § 184 ЗУТ е мълчалив отказ, който, като необжалван, е влязъл в сила.

4. В тежест на жалбоподателя е било доказването, че строежът е търпим по § 16, ал. 1 ЗУТ. Установено е, че той е бил недопустим като непредвиден в ПУП за поземления имот, поради което неоснователно е и оплакването, че не подлежи на премахване като търпим.

5. Надлежни страни по оспорването на заповеди за премахване на строежи са органът, издал заповедта, лицето, адресат на задължението за премахване, и носителите на вещни права върху строежа и поземления имот, в който попада той. Правата върху поземления имот се доказват със записването му по имотен регистър, респ. по кадастъра, или, на по-голямо основание, с подлежащите на такова записване документи за собственост - арг. чл. 131, ал. 1 ЗУТ. При представения нотариален акт на Васил Тинчев спорът за собствеността му не е бил преюдициален.

6. Неотносима към материалната законосъобразност на заповедта, най-сетне, е собствеността върху сградата, затова доказателствата за придобиването й от жалбоподателя правилно не са ценени.

При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд