Решение № 13153 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9820/2012 г.

Решение № 13153 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9820/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на търговското дружество "Имвест - Георгиев" ЕООД, гр. Стара Загора за отмяна на влязлото в сила решение № 4124 от 22.03.2012 г. по адм. дело № 10381/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Искането за отмяна е основано на чл. 239, т. 5 АПК. Направено е в сроковете по чл. 240 АПК от надлежна страна по делото (за която съдебният акт е неблагоприятен - чл. 238, ал. 1 АПК) и е допустимо, но разгледано по същество, е неоснователно. От данните по делото е видно, че с решение № 149 от 22.06.2011 г. по адм. дело № 222/2011 г. Административен съд - гр. Стара Загора е отменил като незаконосъобразен ревизионен акт № 5 от 10.12.2011 г. (очевидна фактическа грешка при датирането на акта, обсъдена в мотивите към решението на СтЗАС), с който на търговското дружество "Имвест - Георгиев" ЕООД са определени данъчни задължения по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) в размер общо на 28765,58 лв. и лихви за просрочие в размер на 3514,15 лв., изчислени към 30.09.2010 г., за: а) апартамент № 3 в жилищната сграда на ул. "Цар Иван Асен" № 105 в гр. Стара Загора; б) за имоти с идентификатори № 68850.515.158.1.2 и № 68850.515.158.1.3, двата в гр. Стара Загора, ул. "Пазарска" № 35; в) за имот с идентификатор № 68850.211.37, също в гр. Стара Загора, местност "Курбанова чешма" и г) за моторно превозно средство "Тойота" с рег. № СТ 9215 АН. За да постанови този резултат (отмяната на ревизионния акт), Старозагорският административен съд е приел, че на 27.10.2008 г. Веселин Георгиев Георгиев е превел по сметка на Община Стара Загора сумата 2941,60 лв., която представлява дължим местен данък за апартамент № 3 и че останалите имоти са станали собственост на "Имвест - Георгиев" ЕООД като част от активите на прехвърленото му търговско предприятие и поради това за тях не се дължи местен данък - според Старозагорския административен съд продажбата на предприятие се приравнява на апортна вноска, която изрично е освободена от местен данък (чл. 48, ал. 1, т. 9 ЗМДТ). Сезиран с касационна жалба от кмета на Община Стара Загора, Върховният административен съд, шесто отделение, с посоченото по-горе решение е отменил решението на Старозагорския административен съд и е решил по същество спора за законосъобразността на ревизионния акт, като е отхвърлил подадената срещу него жалба. Към решението Върховният административен съд е изложил следните мотиви: "Неправилно съдът е приел, че сделките с предприятие по чл. 15, ал. 1 от ТЗ в практиката изобщо не се считат за възмездни сделки с недвижими имоти, а се приравняват на апортните вноски, които са освободени от местен данък на основание чл. 48, ал. 1, т. 9 от ЗМДТ. По отношение на апартамент № 3 от жилищната сграда на ул. "Цар Иван Шишман" № 105 в гр. Стара Загора... съдът е стигнал до необоснования извод, че физическото лице Веселин Георгиев е внесло дължимия данък за сметка на търговското дружество. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси определя като обект на облагане с данък недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Текстът на разпоредбата сочи, че данъкът се дължи за всички недвижими имоти и превозни средства, придобити възмездно, без оглед на придобивния способ. По правилото на чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44, освен ако няма други уговорки." С искането за отмяна е инвокиран доводът: "ВАС погрешно е определил предмета на правния спор, като по този начин не се е произнесъл по спорния въпрос, повдигнат с ревизионния акт и с касационната жалба... С оглед на разяснение 08-00-9/27.05.2009 г., относно прилагането на чл. 44 от ЗМДТ и разяснение № 24-28-451/18.11.2005 г., относно данъчни ефекти по ЗДДС, ЗКПО и ЗМДТ от стопански операции, възникнали в резултат от преобразуване (отделяне) на предприятие по глава ХVI от ТЗ, по делото не е имало спор, че при продажба на предприятие не се дължи данък. Единственият спорен въпрос е бил дали с договора от 16.09.2009 г. не се прикрива продажба на конкретни имоти. Така съдът е лишил от право на защита дружеството и на двете инстанции." Този довод е неоснователен. Както се посочи по-горе, да постанови неблагоприятния за търговското дружество резултат Върховният административен съд е приел, че Старозагорският административен съд неправилно от своя страна е приел, че сделките с предприятие по чл. 15, ал. 1 от ТЗ в практиката изобщо не се считат за възмездни сделки с недвижими имоти, а се приравняват на апортните вноски, които са освободени от местен данък. Т. е. Върховният административен съд е приел, че независимо дали в процесния случай се касае за действителна или за симулативна продажба на търговско предприятие местният данък за недвижими имоти е все дължим. Очевидно Върховният административен съд не е излязъл извън рамките на правния спор дължим ли е в процесния случай местен данък. А въпросът дали изразеното от него становище е правилно или противоречи на материалния закон е ирелевантен за настоящото производство за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,