Решение № 12695 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7201/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуален представител гл.юрк. Василева, срещу решение 176/26.05.2023 г. постановено по адм. дело 834/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което по жалба на М. Цончев от гр.Стара Загора е отменено негово уведомително писмо /УП/ с изх. 02 - 240 - 6500/5527 от 15.11.2022 г. за неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. по отношение на заявление за подпомагане УИН 24/090621/25380 за кампания 2021 г. и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по подаденото заявление при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът е извършил неправилен анализ на приложимата нормативна уредба и на представените по делото доказателства. Твърди, че независимо, че жалбоподателят Цончев е бил бенефициент по проект финансиран по ПРСР 2014 2020 въз основа на сключен с ДФЗ административен договор от 13.10.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани, към момента на одобрение и плащане по проектите не е съществувало изискване насъжденията, които формират СПО на стопанството да бъдат в период на плододаване и парцелите не са били проверявани за изпълнение на това условие. Посочва, че след извършване на допълнителни проверки, ДФЗ-РА е бил в невъзможност да разграничи първоначалното състояние на стопанството от нарастването му. Пояснява и че за кандидатите от кампания 2021 г. ДФЗ не е разполагал с данни да извърши служебно проверка в публичния електронен регистър по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, въведено с §20 от ПЗР на Наредба 4 от 24.02.2015 г. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да се потвърди оспорения административен акт като законосъобразен. Претендира направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационна жалба М. Цончев от гр.Стара Загора, в писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Димитрова, оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на оспореното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно като краен резултат. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е УП с изх. 02 - 240 - 6500/5527 от 15.11.2022 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФЗ, с което М.Цончев е уведомен, че не е одобрен за участие по направление Биологично растениевъдство от мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. по отношение на заявление за подпомагане УИН 24/090621/25380 за кампания 2021 г., тъй като не отговаря на изискването на чл.20, ал.1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11Биологично земеделие /Наредбата/. В таблицата, неразделна част от писмото, са отразени неодобрените за участие парцели заявените два броя такива с култура сливи, за които като причина за неодобрението им е посочена: заявения парцел не отговаря на изискванията на чл.26, т.4 от Наредбата. Първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото писмени доказателства правилно е установил фактическата обстановка по спора. При извършената проверка за законосъобразност е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган, при упражняване на надлежно делегираните му със Заповед ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия. Счел е, че не е налице съществено нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като независимо от посочването на чл.20, ал.1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., с препращането към Таблица 1 и вписаното в него неизпълнение на изискванията на чл.26, т.4 от Наредбата досежно двата заявени парцела, релевантното правно основание, мотивирало упражненото властническо правомощие, е било ясно заявено. След анализ на приложимата нормативна уредба, първоинстанционният съд е приел че УП е незаконосъобразно - при издаването му са били допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила /решаващия орган не е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК/ и същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Първоинстанционният съд правилно е счел, че административен акт е издаден от материално компетентен орган при условия на делегиране на правомощия. Настоящият състав обаче не споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореното УП е мотивирано. В същото не се съдържат фактически основания за недопускане на процесните парцели за подпомагане по мярка 11. Посочено е, че те не отговарят на изискването на чл. 20, ал. 1 от Наредбата, а в таблицата, която е неотделима част от писмото, е посочено, че парцелите не отговарят на изискванията на чл. 26, т. 4 от същата. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1, минималният размер на заявената за подпомагане площ за съответното направление е 0,5 ха при минимален размер на земеделския парцел 0,1 ха, а съгласно разпоредбата на чл. 26, т. 4 (относимата редакция от ДВ бр. 21/2021 г., в сила от 12.03.2021 г., действала към момента на подаване на заявлението за подпомагане), е посочено, че не се одобряват за участие в мярка 11 "Биологично земеделие" новозаявени парцели с трайни насаждения, за които не е предоставена оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения не са надвишили продължителността на периода на плододаване по Наредбата за базисните цени на трайните насъждения (НБЦТН). Разпоредбата е изменена и считано от 26.04.2022 г. е добавен текста "и при проверка по чл. 39а, ал. 2 се установи, че трайните насаждения, лозя и маслодайна роза не са пригодни за плододаване". Нито в Уведомителното писмо, нито в приложената към него таблица, са посочени конкретни фактически обстоятелства, които да позволят преценката за относимост към цитираните правни норми и които да съставляват основанието за постановения отказ на административния орган - дали защото парцелите не отговарят на изискванията за минимални размери по чл. 20, ал. 1 или защото за тях не е представена оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насъждения. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания, и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на оспореното УП административния орган не е изпълнил и задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК, с което е допуснал други съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка несъстоятелно е твърдението на касатора, че съдът е извършил неправилен анализ на приложимата нормативна уредба и на представените по делото доказателства. Напротив съдът подробно е анализирал относимата нормативна уредба, в т.ч. и последвалите изменения в същата, след подаване на заявлението за подпомагане, но в сила към момента на издаване на УП. След като за трайни насъждения, създадени чрез одобрени/финансирани проекти по ПРСР 2007 - 2013 г. и ПРСР 2014 - 2020 г., каквито са заявените от жалбоподателя Цончев за подпомагане по Мярка 11, не се изисква предоставяне на оценка, удостоверяваща че трайните насъждения са в период на плододаване по Наредбата за базисните цени на трайните насъждения / § 25 от ПЗР на Наредба 4/24.02.2015 г. /в сила от 12.03.2021 г./, Заповед РД-09-216 от 12.03.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и горите раздел IV и вписаното в подписаната от земеделския производител декларация при подаване на заявлението му т.6 от същата /стр.26 от делото на АС-Стара Загора//, е налице изключение от въведеното в чл.26, т.4 от Наредбата изискване, което не е съобразено от административния орган. Същият не е извършил и дължимата проверка за пригодността на трайните насъждения за плододаване, съгласно изискванията на чл.39а, ал.2 от Наредба 4 и § 20 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 4 от 2015 г. /в сила от 26.04.2022 г./, с което не е изпълнил процесуалните си задължения да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и служебно да събере относимите доказателства за изясняване на релевантните такива. Този извод не се променя и предвид представената в касационното производство разпечатка от извършена проверка в ИСАК, Регистър Директни плащания, което доказателство настоящият съдебен състав приема за неотносимо. Съгласно чл. 219, ал 2 от АПК не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство, като повелява, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. По изложените съображения, настоящият състав приема, че постановеното съдебно решение е правилно, не са налице нарушения, съставляващи касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,