Решение № 12858 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13791/2015 г.

Решение № 12858 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13791/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подала касационна жалба срещу решението от 14.10.2015 г. по адм. дело № 428/2015 г. по описа на Административния съд-Б. в частта, в която е осъдена да заплати на Р. Д. С. обезщетение в размер на 400 лева за неимуществени вреди, претърпени в периода 20.10.2014 г. - 26.02.2015 г. в резултат на незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица да подобрят условията на живот в З.-Б., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2015 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в осъдителната част, в частта за присъдените разноски, както и в частта, в която съдът е отказал да присъди юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска. Решението се обжалва и от Р. Д. С. с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон в частта, в която предявеният от него иск е бил отхвърлен за разликата над присъдената сума от 400 лева до пълния предявен размер от 18 000 лева и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да бъде уважен изцяло и се присъдят направените разноски Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по подадената от Р. Д. С. искова молба срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 18 000 лева за неимуществени вреди, понесени от ищеца за времето от 20.10.2014 г. до датата на подаване на исковата молба - 26.02.2015 г. в резултат на лошите условия на живот при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в З.-Б., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2015 г. Административният съд установил, че Р. Д. С. е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в З.-Б. в периода 20.10.2014 г. - 26.03.2015 г., през който последователно пребивавал в приемното отделение и в помещение № 213. Помещение № 213 не било оборудвано със санитарен възел и течаща вода. Пред деня помещенията, в които били настанени лишените от свобода, били отворени и всички имали непосредствен достъп до течаща вода и тоалетна. След 20. 00 часа помещенията се заключвали и лишените от свобода нямали достъп до санитарните възли, поради което били принудени да ползват кофи и бутилки, за да удовлетворят биологичните си нужди. Относно условията на живот в З.-Б. съдът се позовал на показанията на разпитаните свидетели и на публикувания на страницата на Министерството на правосъдието доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, изготвен след посещение в затвори в страната, между които и З.-Б., в периода март-април 2014 г. Според записаното в доклада, затворът бил изключително пренаселен и с много лоши хигиенни условия. След ново посещение в З.-Б. през 2015 г. комитетът направил изявление, че материалните условия в затворите продължават да се влошават. От правна страна съдът приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", които не изпълнили задълженията си, предвидени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и правилника за неговото приложение, за осигуряване на условия на живот, съобразени с хигиенните изисквания, необходими за опазване здравето и човешкото достойнство на лишените от свобода. В спалните помещения нямало достатъчно жилищно площ, липсвали постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и през нощта, възможност за проветряване и вентилация на килията, достатъчно приток на естествена светлина и отопление, условия за поддържане на лична хигиена, не се почиствали спалните помещения, столовата и санитарните възли, вследствие на което ищецът понесъл неимуществени вреди, изразяващи се емоционални страдания и реални рискове за физическото му здраве вследствие на нехигиеничната обстановка, в която бил принуден да живее. Съдът счел за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е конкретизирал вида на претърпените от него вреди, като изтъкнал, че всеки човек би имал негативни емоционални преживявания при липсата на дневна светлина, чист въздух, достатъчно жизнена площ, хигиенизирана среда. Поради това направил извод, че изключително лошите материални условия в затвора за съответния период представляват нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, способно да породи стрес и емоционално страдание над нивото, което характеризира изпълнението на наказанието "лишаване от свобода". Административният съд счел за недоказани твърденията, че ищецът понесъл вреди от нискокалорична, недостатъчна и еднообразна храна, приготвена в нарушение на санитарно-хигиенните изисквания, както и от неосигуряването на навременно медицинско обслужване и лечение. Съобразно естеството на увреждането, степента на понесените емоционални страдания и периода на престой на ищеца в тези условия, както и поради това, че исковата претенция е била доказана частично, съдът присъдил на ищеца обезщетение за вреди в размер на 400 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 26.02.2015 г. За разликата над уважения до пълния предявен размер от 18 000 лева, искът на Р. С. бил отхвърлен. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Административният съд е изяснил относимите факти, обсъдил е всички събрани доказателства и доводите на страните. Съдът е направил обосновани фактически констатации и е изложил логически и правно издържани мотиви, които се възприемат от касационната инстанция. По делото е установено бездействие на длъжностните лица от администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за осигуряване на нормални условия за изтърпяване на наказанието, така че лишените от свобода да разполагат с необходимата жилищна площ, и да обитават помещения с достатъчен достъп на дневна светлина и чист въздух. В пряка причинна връзка с проявеното бездействие за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневен физически дискомфорт и чувства на притеснения и угнетеност. Негативните преживявания на лишения от свобода вследствие на неблагоприятната жилищна среда превишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането, поради което подлежат на обезщетяване на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За понесените от ищеца морални вреди съдът е присъдил сумата 400 лева. Определеното обезщетение не е в нарушение на принципа за справедливост, предвиден в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Първоинстанционният съд е обосновал по-ниския размер на обезщетението с краткия период, през който са търпяни вреди, както и с липсата на доказателства за някои от твърденията в исковата молба относно условията, в които е живял ищецът. Макар да не споделя тълкуването на чл. 10, ал. 2 и 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, направено от първоинстанционният съд, касационната инстанция намира за неоснователно оплакването на касационния жалбоподател Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за това, че съдът не е присъдил съответно на отхвърлената част от иска юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на ответника в първоинстанционното производство не е заявил своевременно искането си. То не е направено в хода на съдебните прения, а едва след обявяването на делото за решаване, в представената на 18.09.2015 г. писмена защита, поради което възнаграждението не е дължимо. При отсъствието на поддържаните касационни основания в подадените две касационни жалби решението на административният съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноските на страните следва да останат, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд