Решение № 5456 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3553/2024 г.

Производството е по реда на чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Миталов, Д. Гаджева и И. Панчев, и тримата регистрирани като кандидати за общински съветници в листата на политическа партия ВМРО- Българско национално движение на проведените на 29.10.2023 г. местни избори за общински съветници в община Сандански, депозирана чрез процесуалния им представител адв. Б. Вътев и касационна жалба, подадена от политическа партия "Ред, законност и справедливост", чрез процесуалния им представител адв. А. Богоева, срещу решение 251/23.01.2024г., постановено по адм. дело 1061/2023 г. на Административен съд- Благоевград, с което е потвърдено решение 218-МИ/31.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия Сандански, с което са обявени изборните резултати от проведените на 29 октомври 2023 г. местни избори за общински съветници в община Сандански като е определена общинската избирателна квота, разпределението на мандатите между партиите и коалициите, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота, както и избраните за общински съветници кандидати. В касационната жалба на Б. Миталов, Д. Гаджева и И. Панчев са релевирани доводи за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му. По същество се твърди, че съдът неправилно е оставил без уважение искането за откриване на производство по чл.193 от ГПК по отношение на дванадесет протокола на секционни избирателни комисии (СИК), оспорени от тях; необосновано е приел, че поправките в протоколите на СИК са направени при спазване на изискванията на ИК; не е обсъдил несъответствия между фактите, отразени в протоколите на СИК и тези, установени в хода на съдебното производство; не се е произнесъл относно действителността/недействителността на бюлетините, на които е извършен повторен оглед и преброяване в съдебно заседание; пристъпил е към оглед и преброяване на бюлетините в някои избирателни секции без протоколите от СИК в тези секции да са надлежно оспорени и по отношение на тях да е открито производство по оспорването им. Поради това жалбоподателите молят за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендират за присъждане на направените по производството разноски съобразно представен списък. В касационната жалба на политическа партия Ред, законност, справедливост (ПП РЗС) също се твърди, че оспореното решение е неправилно поради наличието на всички касационни основания по чл.209, т.3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът е допуснал следните процесуални нарушения при разглеждане на делото: не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а само част от тях; не е открил производство по чл.193 от ГПК за проверка на истинността на протоколите на СИК, оспорени в предвидения преклузивен срок; оставил е без уважение исканията за преглед на видеозаписите от преброяването в конкретно посочени избирателни секции; за оглед на представените избирателни списъци и за назначаване на експертиза, която да установи броя на гласувалите; отказал е да приобщи към доказателствата по делото представените от страната копия от протоколи на СИК, заверени и получени от тях по реда на чл.442 от ИК. Освен това касационният жалбоподател счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение и с отказа си да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК поради наличие на преюдициални производства, касаещи последващо решение на ОИК-Сандански, с което са обявени получените от всеки от кандидатите за общински съветници валидни предпочитания и подреждането им в списък А и Б. Жалбоподателят счита за необосновани и несъобразени с материалния закон изводите на районния съд относно валидността на оспореното решение на ОИК, както и относно обстоятелството, че допуснатите в хода на изборния процес нарушения, установени от съда, не са се отразили на валидността на вота. Въз основа на изложените възражения се претендира решението на Благоевградския административен съд да бъде обявено за нищожно или да бъде отменено като неправилно. В условията на алтернативност жалбоподателят моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде решено по същество с отмяната на решение 218-МИ/31.10.2023г. на ОИК и обявяването на избора за недействителен. Претендира за присъждане на направените по производството разноски. Ответникът - Общинска избирателна комисия Сандански, в писмен отговор оспорва касационните жалби и моли за отхвърлянето им. Претендира присъждането на разноски. Ответниците Х. Глушков, И. Янев, А. Попов, А. Миладинов, А. Цанев, А. Гогов, А. Костадинов, Г. Жежев, Г. Панчев, Г. Батев, И. Димчев, Е. Димитрова, З. Пашова, И. Терзийски, Й. Тушев, К. Терзийски, К. Димитров, К. Гикински, К. Миндов, Л. Петканин, М. Атанасов, М. Тимчев, Н. Кръстев, Н. Шаламандов, С. Ангов, С. Стоев, Т. Чачев, Ю. Ефенджийски, Я. Аргиров, Я. Янев, Я. Ангелов- редовно призовани, не се явяват и представляват и не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс. Разгледани по същество, те са и основателни. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд- Благоевград е решение 218-МИ/31.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия Сандански, с което са обявени резултатите от произведените на 29.10.2023 г. избори за общински съветници в община Сандански. Съобразно решението общинската избирателна квота е 621 гласа; броят на мандатите, които се разпределят между партиите, коалициите и местните коалиции, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота е 29. Разпределението на мандатите е следното: Коалиция БСП за България- 2 мандата; ПП ВМРО Българско национално движение- 5 мандата; ПП ГЕРБ- 7 мандата; Партия на Зелените- 2 мандата; ПП Земеделски съюз Александър Стамболийски- 5 мандата; ПП РЗС- 1 мандат; Коалиция ПП-ДБ- 2 мандата; Местна коалиция Консервативна България- 2 мандата и ПП КОД- 3 мандата. В т.ІV от решението са обявени имената на избраните общински съветници по партии, коалиции и местни коалиции. В решението не са обявени резултатите от гласуването за общински съветници нито броя на предпочитанията (преференциите) за всеки кандидат за общински съветник на партия или коалиция, нито подреждането им в списък А и Б съобразно чл.454, ал.3 от ИК. Това е сторено с решение 270-МИ/10.11.2023г., с което на основание чл.87, ал.1, т.26 и т.34 от ИК и решение 2864-МИ/04.11.2023г. на ЦИК, ОИК-Сандански обявява списък А и списък Б относно поредността и подреждането на кандидатите по партии, коалиции и местни коалиции в изборите за общински съветници с посочване на броя на получените валидни предпочитания (преференции) по чл. 437, ал. 4 и 5 от ИК за всеки един от тях. Съобразно представените по делото доказателства, срещу това решение са подадени две жалби- от ПП РЗС и от ПП ВМРО-Българско национално движение и от И. Панчев- кандидат за общински съветник от листата на ВМРО-БНД, по които са образувани административно дело 1116/2023г. по описа на Административен съд-Благоевград и административно дело 1119/2023г. по описа на Административен съд- Благоевград, които до момента не са приключили с влязъл в сила съдебен акт (писмо изх. 105/11.04.2024г. на Административен съд-Благоевград). С определение от 08.11.2023г. съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание на 13.11.2023г. и е разпоредил обявените за избрани общински съветници (поименно посочени в определението), да бъдат призовани като заинтересовани страни. Не са конституирани като страни в производството партиите и коалициите, между които са разпределени мандатите за общински съветници. Във връзка с направените от страните искания, в проведеното на 13.11.2023г. съдебно заседание, съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя ПП РЗС към доказателствата по делото да бъдат приобщени приложените към жалбата му протоколи на СИК, като се е мотивирал, че същите не същите не са доказателствени средства за изборните резултати в съдебното производство. Оставено е без уважение искането на жалбоподателите Миталов, Гаджева и Панчев за откриване на производство по чл.193 от ГПК по отношение на протоколите на СИК от избирателни секции 13, 21, 7, 27, 28, 29, 67, 33, 44, 45, 38, 56, 34, 38, 11, 29, 47, както и исканията на ПП РЗС за откриване на производство по чл.193 от ГПК по отношение на протоколите на СИК. С мотивирано определение съдът е открил производство за проверка истинността на съдържанието на протоколите на СИК в избирателни секции 38, 39, 2, 11, 17, 21, 40 и 41 в частта по т.3 на част І, касаеща установения брой гласували избиратели според положените подписи в избирателния списък, включително и подписите в допълнителната страница под чертата. Открито е и производство за проверка на истинността на съдържанието на протоколите на СИК от избирателни секции 17, 26 и 32 в частта относно отразените данни по т.6 на част ІІ, по т.7 на част ІІ и по т.8 на част ІІ, а именно броят на недействителните и действителните бюлетини и разпределението на гласовете. В съдебно заседание, проведено на 05.12.2023г. е извършен оглед и повторно преброяване на бюлетините в избирателни секции 17, 26 и 32. Изслушани са заключенията на две съдебно-технически експертизи, касаещи записите от видеозаснемането на преброяването в секции 17, 26 и 32 и на съдебно-математическа експертиза относно определяне на общинската избирателна квота и разпределението на мандатите по метода на Хеър-Ниимайер. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 87, ал. 1, т. 26 и 452 от Изборния кодекс, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което го е потвърдил. Съдът е приел, че ОИК Сандански е компетентния орган, който следва да обяви изборните резултати от произведените на 29.10.2023г. избори за общински съветници в община Сандански. Посочил е, че пропускът на ОИК да обяви в решението си от 31.10.2023г. броя на получените валидни предпочитания за всеки един от кандидатите и подреждането на кандидатите в списък А и списък Б сам по себе си не представлява основание, обуславящо нищожност или незаконосъобразност на оспореното решение 218-МИ от 31.10.2023г., тъй като действителността на избора се обуславя от реално получените действителни гласове, респ. преференции за всеки от кандидатите, а не от съдържанието на решението на ОИК. Съдът е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателите за извършени нарушения на ИК, свързани с нанесените поправки в протоколите на СИК, по отношение на които е открито производство по чл.193 от ГПК. Изложил е мотиви, че поправките касаят очевидни фактически грешки, нанесени са по предвидения от ИК ред и са удостоверени с подписите на членовете на СИК по чл.444, ал.1 от ИК. Съдът е приел, че данните, установени при преброяването в съдебно заседание на действителните и недействителни бюлетини в три от секциите ( 17, 26 и 32) и разликите между вписаните в протоколите на СИК брой гласували лица в секции 2, 11, 17, 40 и 41 и брой положени подписи в избирателните списъци за тези секции не водят до неистинност на протоколите на СИК, съответно до недействителност на избора, и не променят резултатите от гласуването по партии и коалиции и разпределението на мандатите. Така постановеното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необосноваността му- касационни отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3, предл. ІІ и ІІІ от АПК. В тази връзка съдът намира за основателни направените и в двете касационни жалби оплаквания за съществени процесуални нарушения по допускането и събирането на доказателства, които са относими към спора. Освен това съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение във връзка с конституирането на страните по спора. На първо място следва да се посочи, че в противоречие с правилото на чл.154, ал.1 от АПК съдът не е изпълнил задължението си във връзка с конституирането на страните в производството. Съобразно чл.153, ал.1, предл. последно от АПК във връзка с чл.162, ал.2 от АПК, съдът е длъжен да конституира като страни по делото заинтересованите лица, за които актът е благоприятен. В конкретната хипотеза това не е сторено. Като заинтересовани страни са конституирани единствено обявените за избрани общински съветници, но не и партиите и коалициите, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота, които имат право на участие при разпределяне на мандатите, а именно БСП за България, ПП ГЕРБ, Партия на зелените, ПП Земеделски съюз Ал. Стамболийски, Коалиция ПП ДБ, МК Консервативна България и МК КОД. За тези партии и коалиции, които са достигнали общинската избирателна квота и са получили място за свои представители в органа за местно самоуправление, постановеното решение за обявяване на изборните резултати е благоприятен акт. Съобразно чл.177, ал.1, предл. ІІ от АПК, при отмяна на оспорения акт на ОИК, решението на съда ще има действие по отношение на всички, поради което за тях ще настъпят правни последици, засягащи законните им права и интереси и това безспорно ги определя като заинтересовани лица по смисъла на закона. Именно за да гарантира правото им да участват в спорното съдебно производство, АПК задължава съда служебно да конституира като страни в производството лицата, за които актът е благоприятен. Следва да се отбележи, че в нарушение на цитираните правила не е конституиран като страна и обявения за избран за общински съветник И. Димчев на мястото на обявената за избрана Д. Хаджиева-Недина (решение 271-МИ/10.11.2023г. на ОИК-Сандански). Съдът е допуснал и редица нарушения при събиране на доказателствата по делото, прилагайки неправилно чл.193 от ГПК. В предявената от Миталов, Гаджева и Панчев жалба срещу решение 218-МИ от 31.10.2023г. на ОИК- Сандански са изложени твърдения за допуснати нарушения при отчитането на гласовете. Още със самата жалба, на основание чл.193 от ГПК жалбоподателите са оспорили истинността на протоколите на следните секционни избирателни комисии- 014000013, 014000021, 014000017, 014000027, 014000028, 014000029, 014000067, 014000033, 014000044, 014000045, 014000038 и 014000056. В табличен вид всеки от тези протоколи е индивидуализиран не само чрез посочване на номера на избирателната секция, но и чрез номера на протокола; изложени са конкретни твърдения за поправки, извършени не по надлежния ред, които засягат данните, установени от СИК, свързани с броя на действителните и недействителни гласове и отчетените преференции. Освен това е оспорена и истинността на протоколите на СИК от избирателни секции 014000026, 014000030, 014000031, 014000046 и 014000004 с твърдения, че в тези секции в противоречие с изискванията на ИК са били отчетени като действителни гласове бюлетини, в които изборът е бил отбелязан с кръг, а не с предвидените в ИК символи. В предявената от РЗС жалба е оспорена верността на 43 конретно посочени протоколи на СИК- от секции 2, 3, 4, 5, 9, 10, 11, 13, 14, 17, 19, 21, 22, 23, 27, 29, 32, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 49, 50, 51, 52, 54, 57, 61, 64, 65, 66, 67 и 69. По отношение на всяка една от секциите са конкретизирани данните, които се оспорват. Жалбоподателят е посочил, че данните, които са посочени в сканираните протоколи на СИК, достъпни на електронната страница на СИК се различават от данните в протоколите, предоставени на жалбоподателя по реда на чл.442 от ИК. Направено е и общо оспорване на всички протоколи на СИК в община Сандански (раздел Доказателствени искания от жалбата срещу решението на ОИК, но без оспорването на истинността на тези документи да се конкретизира по някакъв начин. С изрично определение съдът е отказал откриването на производство за проверка на истинността на част протоколите, посочени по-горе, мотивирайки се, че в нито една от жалбите страните не оспорват действително получените си и отразени в протоколите на СИК действителни гласове. Освен това съдът е изтъкнал, че Миталов, Гаджева и Панчев, както и Гушков и Янев (също жалбоподатели в първоинстанционното производство), се явяват в личното си качество като кандидати за общински съветници, а не като представители на съответната политическа партия, регистрирана за участие в изборите. Според съда направените от жалбоподателите възражения са мотивирани с направените в протоколите поправки, но без да се оспорва авторството на положените подписи. Съдът е посочил, че исканията на жалбоподателите не са обосновани с конкретни факти за извършени нарушения в изборния процес. Постановеното от съда определение е неправилно и противоречи на чл.193 от ГПК, приложим в административния процес на основание чл.144 от АПК. Протоколите на СИК и ОИК са официални удостоверителни документи, които съобразно чл.179 от ГПК се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях факти, която може да бъде оборена единствено чрез провеждането на производство по чл.193 от ГПК. При направено от страната оспорване на истинността на документ, удостоверяващ обстоятелства, относими към предмета на спора, съдът следва да прецени само дали това искане е допустимо и да изясни дали оспорването се отнася до автентичността или верността на документа, както и кои удостоверени обстоятелства касае то при оспорване на верността му. При наличието на своевременно заявено и конкретизирано оспорване на документ, съдът е задължен да открие производство за проверка на истинността на документа, ако страната, която го е представила, заяви, че ще се ползва от него. В настоящата хипотеза исканията за откриване на производство по чл.193 от ГПК са направени от страните своевременно- с предявените жалби, и са достатъчно конкретни- посочени са протоколите, които се оспорват, посочени са и удостоверените факти, които според жалбоподателите са неверни. Ето защо като е отказал да открие производство по чл.193 от ГПК, съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като при заявено оспорване по чл. 193, ал. 1 от ГПК и изявление от другата страна, че желае да се ползва от съответния документ, съдът няма право на преценка дали да открие или не производство по оспорване истинността на документ. Изложените от съда мотиви в определението всъщност касаят основателността на искането, а такава преценка се дължи от съда едва след извършване на проверка чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. Неоснователен и в пълно противоречие с правилата на ИК е и изложеният довод, че жалбоподателите, които са кандидати за общински съветници, не могат да оспорват верността на удостоверените факти относно действителността/ недействителността на вота за политически партии или коалиции, които не са подали жалба против решението за обявяване на изборните резултати. ИК не въвежда подобно ограничение, тъй като това противоречи на правилата на логиката. Всеки един от субектите по чл.459 от ИК може да оспори както определената избирателна общинска квота, така и разпределението на мандатите за общински съветници, тъй като и двете обстоятелства влияят пряко върху обявяването на кандидата за избран за общински съветник. Именно такива са били и направените в жалбата на тримата кандидати за общински съветници- те за посочили, че поради неправилното отчитане на действителните и недействителните гласове и преференции се е стигнало и до неправилно разпределение на мандатите, респ. на подреждане на кандидатите и твърдят, че при правилно отчитане на тези гласове на ВМРО-БНД е следвало да бъде разпределен още един мандат по методиката Хеър-Ниимайер. По отношение на оспорените протоколи на СИК, за които е открито производство по чл.193 от ГПК, съдът е допуснал друго нарушение. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно закона, тъй като въпреки че е установил факти, различни от посочените в протоколите, той е приел, че тези протоколи не са неистински. Според съда Не всяко несъответствие между данните в протоколите на СИК и действителните е основание за обявяването им за неистинни. Дори да са налице някакви нарушения при отчитането на гласовете от секционните комисии, които не позволяват да се потвърди изцяло отразения в протоколите резултат, не може да се приеме, че той е неверен. Различното отчитане на данните може да се дължи на нееднаквото тълкуване на закона относно действителността/ недействителността на гласовете (чл. 437, ал. 2 и 3 ИК), на очевидна фактическа грешка, която не е установена по реда на чл. 445, ал. 5 ИК, а не непременно на невярност на данните . Тълкуването е в противоречие с правилата на доказване, установени в ГПК и приложими в настоящото производство на основание чл.144 от АПК. Съобразно тези правила, ако след извършената по реда на чл.194 от ГПК проверка съдът установи факти, различни от удостоверените в документа, независимо дали разликата е значителна или незначителна и на какви обстоятелства се дължи тя, той следва да признае документа за неистински и да го изключи от доказателствата по делото. Следва да се отбележи, че обстоятелството дали установените разлики се отразяват на изборните резултати, е без значение за верността на документа. От значение за верността на официалния удостоверителен документ е само съответствието на установените в него обстоятелства с обективната действителност. Ако то не е налице, документът е с невярно съдържание, независимо на какво се дължи установеното несъответствие. Като е отказал приобщаването на представените от ПП РЗС копия от протоколи на СИК, предоставени им по реда на чл.442 от ИК, съдът също е допуснал процесуално нарушение. Тези доказателства са относими към предмета на спора и биха могли да послужат за доказване на твърденията на жалбоподателя във връзка с направеното от него оспорване на верността на протоколите на СИК. Основателни са и оплакванията на касационния жалбоподател ПП РЗС за допуснати процесуални нарушения с отхвърлянето на исканията им съдът да прегледа видеозаписите от преброяване на бюлетините в конкретно посочени избирателни секции. Макар ИК да не регламентира доказателствена стойност на провежданото по време на изборите видеонаблюдение, същото представлява способ за установяване на начина на протичане на изборния процес. Съобразно правилото на чл.39 от АПК, фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Поради това следва да се приеме, че прегледът на видеозаписите е допустим в рамките на съдебното производство и за него не са необходими специални знания или умения, каквито са необходими например за установяване на автентичността на записа. В тази връзка съдът намира, че съдът е допуснал нарушение на принципа на непосредственост (чл.11 от ГПК) като е отказал да прегледа видеозаписите от преброяване на бюлетините в избирателни секции 17, 26 и 32, а вместо това е поставил на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза допълнителна задача да установи конкретни факти, обективирани във видеозаписите- взети от комисията решения, брой на обявени гласували лица, действителни/ недействителни бюлетини, както и бюлетини, попълнени по време на преброяването. С направеното от РСЗ искане за преглед на видеозаснемането, извършено по време на преброяването, по отношение на някои от избирателните секции са направени оплаквания за конкретни нарушения като е посочено и в коя част от записите могат да се видят тези нарушения при отчитането на изборните резултати. Действително съобразно чл. 459, ал. 7 от ИК съдът не извършва пълна проверка на изборния процес, а "разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срока по ал. 1". Поради това съдът е следвало да съобрази дали посочените нарушения касаят обстоятелствата по жалбата на РЗС и едва тогава да прецени дали прегледът на видеозаписите е допустим и дали с него ще се установят факти, относими към тези обстоятелства. Съдът не споделя останалите оплаквания на страните за допуснати процесуални нарушения. Противно на изложеното в касационната жалба на Миталов, Гаджева и Панчев, в решението си съдът е посочил кои от гласовете, отразени в бюлетините, които са били квалифицирани като спорни при преброяването в съдебно заседание, приема за действителни и кои за недействителни, като се е мотивирал с разпоредбата на чл.437 от ИК. Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател ПП РЗС, че съдът е допуснал нарушение като е отказал назначаването на вещо лице, което да установи дали броя на положените подписи в избирателния списък на съответната секция съответства на посочения в секционния протокол брой на гласувалите лица според положените в избирателния списък подписи. Избирателните списъци са приобщени към доказателствения материал по делото и за преброяването на броя на положените в тях подписи не са нужни специални знания или умения. Освен това в решението си съдът е описал констатираните несъответствия между посоченото в протоколите и преброяването на подписите в избирателните списъци.. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и с отказа си да спре производството до приключване на спора по административни дела 1116/2023 и 1119/2023г. по описа на Благоевградския съд. Действително спорът по тези две дела, по които предмет на оспорване е решение 270-МИ/10.11.2023г., не е преюдициален по отношение на спора, касаещ решение 218-МИ/31.10.2023г. Съдът намира, че макар да не са идентични, и двете решения на ОИК касаят определяне на изборни резултати по отношение на един и същи избор- за общински съветници в община Сандански. Изборните резултати в изборите за общински съветници се определят съобразно разпоредбата на чл.448, 453 и 454 от ИК и Методиката за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за общински съветници (приложение 5 към чл.453, ал.1 от ИК). Общинската избирателна комисия обявява резултатите от гласуването за общински съветници по партии, коалиции и независими кандидати, както и броя на предпочитанията (преференциите) за всеки кандидат за общински съветник на партия или коалиция и определя избраните кандидати за общински съветници според получените валидни предпочитания (преференции) и подреждането им в листата. Определянето на общинската избирателна квота влияе пряко върху разпределението на мандатите, определянето на избраните независими кандидати влияе върху броя на мандатите, които ще се разпределят между партиите и коалициите, а определянето на избраните за общински съветници изцяло зависи от получените от тях валидни предпочитания и подреждането им в листата. Ето защо, след като всички посочени резултати са пряко свързани, в конкретната хипотеза е налице предпоставката на чл.213 от ГПК, приложима в процеса на основание чл.144 от АПК и съдът е могъл да съедини делата, в които се оспорват изборните резултати от избора за общински съветници в община Сандански в едно производство и да издаде общо решение по тях. Допуснатите от съда процесуални нарушения, описани по-горе, са съществени, тъй като са препятствали процесуалните права на заинтересованите лица да участват в процеса и на страните да докажат твърденията си и да се защитят. Те са довели и до необоснованост на решението, защото делото е останало неизяснено от фактическа страна. Това налага оспорения съдебен акт да бъде отменен, а делото- върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора решаващият съдебен състав следва да отстрани посочените по-горе нарушения. На първо място съдът следва да конституира като страни в производството всички субекти, за които актът е благоприятен и да им даде възможност да ангажират становища във връзка с първоинстанционните жалби. Освен това, при наличието на висящи в Благоевградския административен съд производства по оспорване на решение 270-МИ/10.11.2023г. на ОИК-Благоевград, съдът следва на основание чл.213 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК да ги съедини и да издаде общо решение по тях. Освен това съдът следва да открие производство по чл.193 от ГПК по отношение на оспорените от страните протоколи на СИК, които са предявени своевременно и са в достатъчна степен конкретни, да разпредели доказателствената тежест между страните и съобрази дадените в настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона в тази връзка. След като открие производство по оспорване на истинността на оспорените документи, за които такова не е било открито, съдът следва да прецени и направените от страните искания във връзка със събиране на доказателства в тази насока- преглед на видеозаписите от преброяването; повторен оглед и преброяване на гласовете. Едва след изясняване на спора от фактическа страна съдът следва да прецени налице ли са нарушения които правят невъзможно установяването на действителния вот на гласоподавателите, колко от гласовете засягат те и отразяват ли се на определените от ОИК изборни резултати. Предвид изхода на спора и съгласно чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав не се произнася по разноските в това касационно производство. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,