Решение № 43 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 14/2009 г.

Решение № 43 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 14/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а", "б" и "г" ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 13 ГПК. Образувано е по молба на Н. Т. Н. и Н. К. П. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 293 от 25.10.2004 г. по гр.д. № 143/04 г. на Поповския районен съд. Молителите поддържат, че е налице подмяна на искова молба, престъпно действие на съдията по делото, неистинност на заключението на вещото лице и че решението противоречи на влязло в сила решение № 39 от 12.02.02 г. по гр.д. № 698/01 г. на Поповския районен съд. Иска се на основание чл. 231, ал. 1, б. "а", "б" и "г" ГПК (отм.) да бъде отменено посоченото решение на Поповския районен съд. Ответниците по молбата не вземат становище по нея. Молбата за отмяна е подадена в едногодишния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С атакуваното решение на Поповския районен съд е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), вр. с чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в отношенията между Г. И. Х., К. И. К., С. В. К. и Й. С. З. от една страна и Х. М. М., Ц. М. М. Н. Т. Н. и Н. К. П. и М. С. С. от друга, че първите заедно с вторите, като наследници на С. П. З., имат право на възстановяване на собствеността върху 58 дка земеделски земи, находящи се в землището на гр. П. нива с площ от 50,108 дка в м."В. Зараево", нива от 5, 410 дка в м."Гаговско" и овощна градина от 3, 325 дка в м."Гемеджи бунар". Това решение е потвърдено с решение № 41 от 17.03.05 г. по в.гр.д. № 3/05 г. на Търговищкия окръжен съд, а последното е оставено в сила с решение № 1* от 14.09.06 г. по гр.д. № 1714/05 г. на ВКС, IV г.о. По молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Същата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на спора, но останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа. В разглеждания случай молителите искат отмяна на влязлото в сила решение на посоченото основание като подържат, че е налице подмяна на исковата молба, заведена на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с искова молба по чл. 97, вр. с чл. 431 ГПК (отм.) без уведомяване на ответниците, а не на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, поради което следва да се приеме, че същото не е налице. По молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Също е неоснователна. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда, във връзка с решаване на делото. Общото във всички посочени случаи е, че неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т.е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.), когато наказателното преследване е изключено поради някоя от посочените в чл. 24 НПК причини. В разглеждания случай такива доказателства с молбата за отмяна не са представени, нито се твърди да съществуват, поради което същата се явява неоснователна и на това основание. По молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.). Съгласно тази разпоредба заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Двете решения трябва да са постановени по различни дела и противоречието е необходимо да съществува между решенията, а не между техните мотиви. При тази хипотеза производството по второто дело е недопустимо съгласно чл. 224, ал. 2 ГПК (отм.), но законът предвижда отмяна на това от двете решения, което е неправилно - чл. 234, ал. 4 ГПК (отм.). В случая това основание за отмяна не е налице, тъй като двете решения, между които се твърди, че съществува противоречие, са постановени по настоящото дело, като първото решение № 39 от 12.02.02 г. по гр.д. № 698/01 г. на Поповския районен съд е обезсилено при първоначалното разглеждане на делото от ВКС с решение № 313 от 01.03.04 г. по гр.д. № 2544/02 г. Наред с това и с това решение е било признато за установено, че посочените земеделски земи не са били собственост на прекия наследодател на молителите Д. М. К., а са били собственост на общия наследодател С. Ето защо не са налице две противоречиви влезли в сила решения, поради което и това основание за отмяна не е налице. По изложените съображения Върховният касационен съд, петчленен състав,