Решение № 413 от 31.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1391/2013 г.

Решение № 413 от 31.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1391/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения С. В. Ф. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 442/2012 г. по описа на Благоевградския окръжен съд и изменяване на въззивно решение от 6.02.2013 г. Искането е основава на съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наложеното наказание е прекомерно тежко, тъй като не отчита в нужната степен съдействието на осъдения за разкриване на обективната истина. Направено е искане за намаляване размера на наказанието при условията на чл. 55 от НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Б.) поддържа искането за възобновяване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не е допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 83 от 2.10.2012 г. по н. о. х. д. № 720/2012 г. Кюстендилският районен съд е признал подсъдимия С. В. Ф. за виновен в това, през периода 1.06.2011 г. - 30.09.2011 г., в различни градове на страната, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на моторно превозно средство да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 18 259, 60 лева от владението на множество лица, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а НК е наложено наказание от шест години лишаване от свобода, което да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати и съответни обезщетения на гражданските ищци за причинени имуществени вреди. Приспаднато е задържането и в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение от 6.02.2013 г. по в. н. о. х. д. № 442/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Всички доказани по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, в т. ч. активното съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната истина, за намиране на част от вещите и съответно връщането им на пострадалите, са били адекватно отчетени при индивидуализация на наказанието. Съдът обаче не е могъл да пренебрегне и отегчаващите отговорността обстоятелствата - 38 на брой деяния, включени като елементи на продължавана престъпна дейност, извършена за кратък период от време, както и високата стойност на предмета на престъплението, предходните посегателства на подсъдимия, преимуществено насочени срещу собствеността на гражданите. Наложеното наказание съответства на цялата съвкупност от релевантните по делото обстоятелства, личността на осъдения и необходимостта да се постигнат целите, които са посочени в чл. 36 от НК. При отсъствието на съществено нарушение искането на осъдения за възобновяване на делото следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 425 НПК