Решение № 328 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11658/2011 г.

Решение № 328 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11658/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Георгиев Димитров, Председател на Общински съвет Дряново срещу решение № 78 от 07.07.2011 г. по адм. дело № 107/2011 г. на Административен съд - Габрово, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. От ответника по касационната жалба е изразено становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за нейната незаконосъобразност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение, постановено по делото, образувано пред административния съд по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Габрово е прогласено за нищожно Решение № 433 от 05.05.2010 г. на Общински съвет Дряново, с което общинския съвет е дал съгласие да се проведе публично оповестен конкурс за отдаване под наем за срок от пет години на общински имоти посочени в решението, както следва: 1. язовир, представляващ имот № 000125 от 31,084 дка, находящ се в землището на с. Туркинча; 2. язовир, представляващ имот № 000316 от 34,599 дка, находящ се в землището на с. Ганчовец; 3. язовир, представляващ имот № 000679-680 от 8,352 дка, находящ се в землището на гр. Дряново, м. Кацата и 4. язовир, представляващ имот № 000267 от 9,522 дка, находящ се в землището на гр. Дряново, м. Садината /Вагонен завод/. За да постанови съдебния си акт, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, според която публична общинска собственост са водите и водните обекти, в това число естествените извори, езера и блата, които са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11 от ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗВ управлението на водните обекти публична общинска собственост се извършва само чрез отдаването им на концесия. Съдът е направил правен анализ на нормите от специалния закон - ЗВ и е стигнал до обоснования извод, че в случая не могат да намерят приложение съответните разпоредби от ЗОС и НРПУРОИ, посочени в решението на ОС. Относно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, на която се е позовала общината при сключването на наемен договор с наемателя сдружение "ЛРД Стринава - Дряново" за един от посочените язовири, тази норма е приложима само за части от имоти, публична общинска собственост, по отношение на които могат да възникнат наемни отношения с определени лица, но в случая не се касае за тази законова хипотеза. Обсъждана е и разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, от която следва, че уредените с нея правоотношения са специални по отношение тези, уредени със Закона за общинската собственост - който в случая е общ закон и съпоставен със целта на специалния закон не намира приложение. Отчетена е съществената разлика на режимите в провеждането на процедура по отдаване под наем при условията на ЗОС и предоставянето на имоти на концесия при условията и реда на ЗК. Наложен е обоснования извод от съда, за липсата на материална компетентност на общинския съвет за откриване на процедура за провеждане на публично оповестен конкурс за отдаването под наем на конкретизираните в решението четири имота, което води до нищожност на решението на общинския съвет, както правилно е приел съда. С позоваването на общинския съвет в оспореното решение на правно основание от закон, който е неприложим в конкретния случай, порокът в оспореното решение е толкова съществен, че води до неговата нищожност, както правилно е постановил съда с обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт. Изводът на съда не е опроверган от касатора пред настоящата инстанция, поради което обжалваното решение е законосъобразно. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което