Решение № 7549 от 2.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Агроден ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], община Родопи, област Пловдив, чрез адв. Мурад срещу решение 27 от 10.01.2022 г., постановено по адм. д. 2435/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Агенция Митници иск за присъждане на имуществени вреди в размера от 116 803, 96 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Ревизионен акт BG003000-PK16-PA10/03.12.2019 г., издаден от А. Христова-Петрова - съвместяващ длъжността директор на ТД Тракийска и М. Говедарова - държавен инспектор в отдел Акцизна дейност , сектор Проверки и ревизии , ТД Тракийска при Агенция Митници и представляващи законната лихва за периода от 07.02.2020 г. до 13.07.2021 г. върху сумата от 803 940, 01 лв. - предоставено парично обезпечение по цитирания ревизионен акт. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Счита, че са налице предпоставките за реализиране отговорността на държавата по ЗОДОВ. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което съдът да уважи изцяло предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, като доказан и основателен. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Мурад, излагат се аргументи в подкрепа на касационната жалба и се претендират направените по делото разноски. Ответникът Агенция Митници , не взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Административният съд е бил сезиран с исковата молба на Агроден ООД срещу Агенция Митници , с която дружеството претендира имуществени вреди за сумата от 116 803, 96 лв., представляващи пропуснати ползи в размер на законната лихва за периода от 07.02.2020 г. до 13.07.2021 г. върху сумата от 803 940, 01 лв. - предоставено парично обезпечение по отменен ревизионен акт. От фактическа страна съдът е приел, че е налице отменен по съдебен ред Ревизионен акт BG003000-PK16-PA10/03.12.2019 г. издаден от А. Христова-Петрова - съвместяващ длъжността директор на ТД Тракийска и М. Говедарова - държавен инспектор в отдел Акцизна дейност , сектор Проверки и ревизии , ТД Тракийска при Агенция Митници . Приел е, че в хода на ревизионното производството от органа са наложени предварителни обезпечителни мерки: запори върху всички притежавани от Агроден" ООД сметки, депозити и трезори в Райфайзенбанк (България) ЕАД и Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ - Клон София" КЧТ, до размера на сумата от 789 073, 52 лв.; запори върху притежаваните от дружеството автомобили марка Шкода", модел Октавия" и марка Ситроен", модел Берлинго" и възбрани върху два имота собственост на ревизираното дружество. Приел е, че на 07.02.2020 г. Агроден" ООД превежда по банкова сметка на ТД Тракийска" сумата от 803 940, 01 лв., представляваща обезпечение за спиране предварителното изпълнение на обжалвания ревизионен акт. Административният съд е приел, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отменен по съдебен ред административен акт, но твърдяната от дружеството вреда не е произтекла пряко от незаконосъобразността на отменения ревизионен акт. Приел е, че вредата е в резултат от собственото решение на дружеството да предостави обезпечение в пари, вместо да плати задълженията си по процесния ревизионен акт или да обжалва на основание чл. 153, ал. 7 от ДОПК отказа на Директора на Агенция Митници спирането на предварителното изпълнение. Изложил е, че всички наложени обезпечителни мерки са били напълно достатъчни изпълнението на ревизионния акт да бъде спряно, като в случая е била налице свръхобезпеченост с оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК. Развил е съображения, че свръхобезпечеността е била основание за отмяна на част от наложените на дружеството обезпечителни мерки, но последните не са били обжалвани от него. По тези съображения съдът е отхвърлил така предявения иск и е осъдил дружеството да заплати разноските по делото. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза дружеството се е справило с възложената му от закона доказателствена тежест. Безспорно е установено, че Ревизионен акт BG003000-PK16-РА10/03.12.2019 г. е отменен по съдебен ред като незаконосъобразен. Не е спорно, че за спиране на изпълнението на процесния ревизионен акт дружество е превело парично обезпечаване на 07.02.2020 г. по банковата сметка на органа сумата от 803 940, 01 лв., която е възстановена на 14.07.2021 г. Претендираната вреда представлява именно законната лихва върху посочената сума за периода, през който дружеството е било лишено от възможността да се разпорежда с предоставената сума поради издаването на незаконосъобразен административен акт. Спирането на изпълнението на обжалван ревизионен акт е изчерпателно уредено в разпоредбата на чл. 153 от ДОПК и при хипотезата на ал. 4, решаващият орган е длъжен да спре предварителното изпълнение. В случая дружеството е подало искане за спиране на предварителното изпълнение на ревизионния акт рег. 32-356023/09.12.2019 г. до директора на Агенция Митници , с посочване на наложените обезпечителни мерки и е предложено, ако органът не приеме за достатъчно обезпечението, внасяне на парична сума, покриваща вземането по акта. В отговор на искането директорът на Дирекция Акцизна дейност и методология е посочил, че за да бъде спряно изпълнението на ревизионния акт, следва да се приложат доказателства за направено обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането по сметка на компетентната ТД Тракийска", което ще удовлетвори нормативно-определените изисквания, с оглед гарантиране интересите на държавата и спазването на принципа на съразмерност на обезпечителната мярка с обезпечителната нужда. Дружеството депозира отново искане за спиране на изпълнението на ревизионния акт рег. 32-42769/07.02.2020 г., ведно с доказателства за преведена по сметката на ТД Тракийска" сума в размер на 803 940, 01 лв. Предварителното изпълнение на ревизионния акт е спряно след второто направено искане и надлежно извършени плащания, от директора на Агенция Митници , с негово Решение 148/32-49062/13.02/2020 г. Ирелевантен за основателността на иска е фактът, че дружеството не е платило задълженията по процесния акт, а е предоставило парично обезпечение. Налице са настъпили за Агроден ООД имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, в размер на законната лихва, изразяващи се в лишаване от възможността дружеството да ползва паричните си средства в размер на 803 940, 01 лв. за периода от 07.02.2020 г. (датата на внасянето на сумата за обезпечение на ревизионен акт) до 14.07.2020 г. (датата на която сумата е възстановена от органа). Вредите са реални, а не хипотетични и се равняват на законната лихва, за периода на задържане на сумата, който размер не следва да се доказва изрично. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между вредите, понесени от ищеца и отменения ревизионен акт. Именно с цел спиране изпълнението на Ревизионен акт BG003000-PK16-PA10/03.12.2019 г. ,Агроден ООД е предоставило на Агенция Митници парично обезпечение. Ако Агенция Митници не беше издала незаконосъобразния акт, Агроден ООД нямаше и да предостави обезпечение, респективно щеше да разполага със средствата си. Настоящата инстанция намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ. Размерът на дължимото обезщетение, изчислен по лихвения калкулатор, достъпен на Интернет страницата на Национална агенция за приходите възлиза на 116 803, 96 лв., каквато е и претендираната сума за пропуснатите ползи. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение следва изцяло да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго с което Агенция Митници бъде осъдена да заплати на Агроден ООД сума в размер на 116 803, 96 лв. имуществени вреди, причинени в резултат на отменен Ревизионен акт BG003000-PK16-PA10/03.12.2019 г., представляващи законната лихва за периода от 07.02.2020 г. до 13.07.2021 г. върху сумата от 803 940, 01 лв. - предоставено парично обезпечение. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноските направени по делото. За производството пред Административен съд Пловдив ищецът своевременно е поискал присъждане на разноските, представени са доказателства за тяхното извършване, както и списък по чл. 80 от ГПК. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като сторените разноски са в размер близък до минимално определените с Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 3925 лв. за първоинстанционното производство. За настоящата инстанция направените от дружеството разноски също са своевременно претендирани, представени са доказателства за тяхното извършване, с оглед което органът следва да заплати на ищеца сумата от 3912, 50 лв. Общият размер на разноските, които Агенция Митници следва да заплати на ,Агроден ООД, възлизат в размер на 7837, 50 лв. за двете инстанции. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,