Решение № 5917 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15211/2011 г.

Решение № 5917 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15211/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов" АД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 4284 от 4.10.2011 г. по адм. дело № 3597/2010 г. по описа на Административен съд - София - град, първо отделение, 11 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - главен финансов ревизор при СУСО - НОИ, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 4284 от 4.10.2011 г. по адм. дело № 3597/2010 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 11-ти състав е отхвърлил жалбата на "Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов" АД - гр. София, против Задължителни предписания изх. № 94В-315-1 от 5.03.2010 г. на Главен финансов ревизор при СУСО, потвърдени с Решение № 138 от 23.04.2010 г. на Главен директор на Столично управление "Социално осигуряване". Обжалваният съдебен акт е постановен при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. От решението от 20.12.2006 г. по гр. д. № 1915/2005 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 73-ти състав става ясно, че Костова е предявила срещу работодателя си "Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов" АД - гр. София, обективно кумулативно съединени искове: по чл. 128, ал. 1 от Кодекса на труда за неизплатено изцяло трудово възнаграждение за периода 1.04.2003 г. до 14.11.2003 г., иск по чл. 220, ал. 1 от КТ за обезщетение за неспазен срок на предизвестие и за обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 15 дни за 2003 г. По това дело Дружеството е предявило насрещен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за получени без правно основание от Костова суми, свързани с трудовото й правоотношение. След обжалване на това решение е било постановено решение от 1.10.2008 г. по гр. д. № 1817/2007 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав. С това решение е отменено решението от 20.12.2006 г. по гр. д. № 1915/2005 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданска колегия, 73-ти състав в частта, с която се осъжда "Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов" АД - гр. София, да заплати на Виолета Христова Костова сумата 866,19 лв. на основание чл. 128 от КТ - неизплатено чисто трудово възнаграждение за периода 1.04.2003 г. - 14.11.2003 г., както и в частта, с която се осъжда Виолета Христова Костова да заплати на "Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов" АД - гр. София, по насрещния иск сумата 1181,92 лв. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и вместо него е постановил отхвърляне на иска на Костова за сумата 866,19 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 1.04.2003 г. - 14.11.2003 г. на основание чл. 128 КТ. Отхвърлен е и предявения от "Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов" АД - гр. София, против Виолета Костова насрещен иск за връщане на платената без основание сума 1181,92 лева. Последното решение е било атакувано с касационни жалби и от двете страни по делото. С определение № 816 от 20.07.2009 г., постановено по гр. д. № 595/2009 г., Върховният касационен съд на Република България не е допуснал касационно обжалване на решението на СГС. Така последното е влязло в сила съгласно нормата на чл. 296, т. 3 ГПК. Следователно предмет на цитираните дела e бил трудов спор, а не такъв по осигурителното правоотношение между осигурителя "Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов" АД и осигуреното лице Виолета Христова Костова. Според чл. 298, ал. 1 ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Административното производство пред органите на СУСО е образувано по заявление вх. № 94В-315-1 от 30.11.2009 г. на Виолета Христова Костова относно осигурителния й доход за пенсиониране при осигурителя "Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов" АД - гр. София. Лицето се е позовало на цитираните съдебни решения. Тук следва отново да бъде подчертано, че липсва влязло в сила решение по осигурителното правоотношение. Независимо от това в Задължителни предписания изх. № 94В-315-1 от 5.03.2010 г., финансовият ревизор при СУСО се е позовал единствено на цитираните съдебни актове, включително и на мотивите към тях. В т. 1 е предписано в седмодневен срок да се подадат данните за регистъра на осигурените лица с декларация обр. № 1 - код "К" по Наредба № Н-8 на МФ от 29.12.2005 г. в ТД на НАП по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето Виолета Христова Костова за периода от 1.04.2003 г. до 12.11.2003 г. с осигурителен доход съгласно изплатеното трудово възнаграждение по месечно с два безкасови превода по картовата й сметка. По т. 2 от предписанията осигурителят е задължен в 10-дневен срок да издаде нов образец удостоверение за пенсиониране УП-2 за същото лице, в което удостоверение да се отрази коректно осигурителния доход съгласно изплатеното трудово възнаграждение по месечно с два безкасови превода по картовата й сметка, за периода 1.04.2003 г. до 12.11.2003 г. Както в т. 1, така и в т. 2, след двата посочени абзаца е отразено, че това е установено с влязло в сила съдебно решение на СРС от 20.12.2006 г., постановено с решение на СГС от 1.10.2008 г., с което съдът е отхвърлил иска по чл. 128 от КТ въз основа на безспорно установени констатации (допълнително заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза) за извършени плащания на трудовото възнаграждение на Костова за периода от 1.04.2003 г. до 12.11.2003 г. С процесното разпореждане е нарушен чл. 298, ал. 1 ГПК, тъй като органите на НОИ не са били страна по цитирания трудовоправен спор. Със сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на присъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него. Изложеното е отразено в т. 18 на Тълкувателно решение № 12 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г. по описа на Върховния касационен съд. От казаното се налага извода, че по същество Задължителни предписания изх. № 94В-315-1 от 5.03.2010 г. на финансовия ревизор при СУСО след отпадането на мотивите свързани с трудовото дело, които не са относими към осигурителното правоотношение, не съдържат мотиви. Не е отразено какво е констатирал контролния орган при извършената проверка при осигурителя, която проверка е наредена със заповед № П-3361 от 15.12.2009 г. на директора на Дирекция "КПК", а това е необходимо тъй като освен предписанията друг акт за тази проверка не е изготвен. В предписанията е следвало да бъде отразено какво е констатирано в "Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов" АД относно подадените данни за регистъра на осигурените лица с декларация обр. № 1 - код "К" по Наредба № Н-8 на МФ от 29.12.2005 г. в ТД на НАП по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за лицето Виолета Христова Костова за периода от 1.04.2003 г. до 12.11.2003 г., каква е грешката при подаване на тези данни и как трябва да бъдат коригирани. Казаното се отнася и до пункт 2 от предписанията, свързани с издаването на удостоверение за пенсиониране обр. УП-2.Тук контролният орган не е извършил констатации относно неправилно издадено удостоверение, както и препоръки за това, какво трябва да съдържа това удостоверение. За предписанията на контролните органи на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО не е приложима разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КСО, визираща като обект на съдебен контрол решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. За тях се прилагат разпоредбите на АПК, а съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК на оспорване по съдебен ред подлежи индивидуалния административен акт, в случая задължителните предписания. Това е така защото с Решение № 138 от 23.04.2010 г. на Главен директор на Столично управление "Социално осигуряване" е отхвърлена жалбата на "Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов" АД против Задължителни предписания изх. № 94В-315-1 от 5.03.2010 г. на Главен финансов ревизор при СУСО, т. е. първоначалният акт не е отменен или отменен. Предвид изложеното в настоящите мотиви не се коментира цитираното решение на Главен директор на Столично управление "Социално осигуряване", тъй като то не е административния акт, подлежащ на съдебен контрол. Освен това в конкретния случай с него не може да се допълват мотивите към предписанията, тъй като със заповед № П-3361 от 15.12.2009 г. на директора на Дирекция Администрация "КПК" е наредено да се извърши проверка в "Балканкар - ЗПДЕА Г. Костов" АД, а няма съставен констативен акт и Директорът на СУСО не може да има преки впечатления, а ако проверка при осигурителя не е била извършена, в каквато насока има съображения в решението на Главния директор на СУСО, това говори съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От казаното се налага изводът, че Задължителни предписания изх. № 94В-315-1 от 5.03.2010 г. на Главен финансов ревизор при СУСО не съдържат фактически основания за издаване на акта, което представлява съществен реквизит на индивидуалния административен акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изводът на първоинстанционния съд, че предписанията отговарят на изискванията за съдържание на чл. 59, ал. 2 АПК е необоснован и е в противоречие с тази норма. При наличие на този съществен порок на предписанията други изследвания на спорните правоотношения не са необходими. Това е така, защото липсата фактически основания в оспорения административен акт се отразява на правото на защита на субекта му и препятства съда да провери законосъобразността му. Освен това чрез съдебно решение не могат да дописват мотиви на административен акт, както е постъпил първоинстанционния съд. Стигайки до различни фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което се отменя и вместо него се постановява ново по съществото на спора, с което задължителните предписания се отменят. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на касатора се присъжда сумата 175 лв., представляваща разноски по списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,