Решение № 6520 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14651/2013 г.

Решение № 6520 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14651/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производство по реда на чл. 46 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Педро Лоренцо Охеда Багаротти, гражданин на Република Куба, чрез процесуалния му представител адв. Стойчев, срещу заповед № ЗДМ-443/03.10.2013 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" МВР, с която са наложени принудителни административни мерки "Експулсиране", "Отнемане на правото на пребиваване" и "Забрана за влизане в Република България" за срок до 5 години. В жалбата са изложени доводи, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Иска се отмяната й. Ответникът - директорът на дирекция "Миграция" при МВР оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С оспорената заповед, на основание чл. 44, ал. 1, чл. 42, ал. 1 и ал. 2 и чл. 42з, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) на жалбоподателя са наложени принудителни административни мерки "експулсиране от Република България", "отнемане на правото на пребиваване" и "забрана за влизане в Република България" за срок до 5 години. Заповедта е мотивирана с факта, че чужденецът е извършил умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българското законодателство се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода, както и че неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за обществения ред и с оглед мотивите, изложени в предложение рег. № ХМ - 12039/03.10.2013 г. на ВНД началник сектор "Противодействие на незаконната миграция" при Дирекция "Миграция". За да се произнесе по същество, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Педро Лоренцо Охеда Багаротти е роден на 14.08.1967 г. гражданин на Република Куба. Същият е бил осъден за извършване на умишлени престъпления по НОХД № 67/1996 г. на Окръжен съд - Хасково и НОХД № 117/2007 г. на Районен съд - Свиленград, като му е било определено общо наказание на лишаване от свобода за срок от 16 години. От материалите по преписката се установява, че с протоколно определение от 03.10.2013 г. по НЧД № 4361/2013 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 28 с-в, Багаротти е бил условно предсрочно освободен от изтърпяването на останалата част от наказанието "Лишаване от свобода", като му е определен изпитателен срок в размер на 3 години, 5 месеца и 15 дни. На 03.10.2012 г., след постановяване на предсрочно условно освобождаване е направено предложение за издаване на заповед за налагане на принудителни административни мерки рег. № ХМ 11595/28.10.201 г. и е издадена оспорената заповед. Несъмнено осъждането за умишлено престъпление от общ характер, за което наказателният закон предвижда наказание "Лишаване от свобода" не по-малко от една година, е основание по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ за отказ за издаване на виза и влизане в страната. Същият факт е основание и за забрана за влизане - чл. 42з, ал. 1 ЗЧРБ, както и за отнемане на правото на пребиваване по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Но този факт не би могъл да съставлява основание (единствено и самостоятелно), за налагане на принудителната мярка "експулсиране" поради сериозна заплаха за обществения ред. Необходимо е органът да изложи мотиви, от които да е видно, че присъствието на чужденеца представлява сериозна заплаха за обществения ред. Сам по себе си фактът на извършено престъпление и изтърпяно за него наказание не означава автоматично, че лицето съставлява сериозна заплаха за обществения ред в страната. Административният орган следва да прецени, чрез анализ на всички релевантни факти, личното поведение на чужденеца представлява ли конкретна и реална заплаха за установения обществения ред. Тази преценка следва да бъде мотивирана с конкретни съждения, които да позволяват на съда да извърши проверка за законосъобразност на наложената мярка. В този смисъл, основателни са доводите в жалбата, че за да бъде наложена принудителната административна мярка "експулсиране", директорът на Дирекция "Миграция" трябва да извърши собствена проверка и при положение, че не се установят други факти и обстоятелства, че присъствието на чужденеца в страната създава сериозна заплаха за обществения ред, принудителната мярка "експулсиране" би била необоснована. В заповедта не са посочени фактическите основания, въз основа на които е постановено експулсирането. Освен осъждането не са посочени други факти, от които да се направи извод, че чужденецът представлява сериозна заплаха за обществения ред. За да обоснове преценката си в този смисъл, органът следва да изложи мотиви, от които да е видно, че личното поведение на Багаротти представлява сериозна заплаха за обществения ред в страната. Експулсиране, което се основава само на обстоятелството, че лицето е изтърпяло наказание за престъпление от общ характер, би било допълнителна санкционна последица. При издаване на заповедта административният орган не е взел предвид, че чужденецът е освободен условно предсрочно, след като СГС е установил, че целите на наказанието са изпълнени. След като това е установено от компетентния съд, необоснован е извода на директора на Дирекция "Миграция", че жалбоподателят представлява сериозна заплаха за обществения ред. Следва да се преценява и какво умишлено престъпление е извършил чужденецът и представлява ли рецидив, който застрашава националната сигурност и обществения ред. Издаденият административен акт не е съобразен с принципите на съразмерност предвидени в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, съгласно които административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава и административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, който могат да причинят вреди явно несъизмерими с преследваната цел. Преценката за наличие на заплаха за обществения ред и нейната сериозност принадлежи на компетентния орган, но тя следва да се основава на личното поведение на чужденеца. Административният орган не е обсъдил и изложил аргументи за продължителността на пребиваването на чужденеца на територията на страната, семейното му положение, съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход, както изисква разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Това не дава възможност да се прецени дали наложената мярка е пропорционална на твърдяната заплаха и дали с нея не се засягат в недопустима степен правата на чужденеца, гарантирани от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,