Решение № 625 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8708/2009 г.

Решение № 625 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8708/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Стоян Истилиянов Паунов, от гр. Самоков, против Решение № 243/15.04.2009 год., постановено от Административен съд София-област по адм. дело № 671/2008 год., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му срещу Заповед № ДК-02-Сф-74/24.06.2008 год. на Началника на Софийска РДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж - "метална гаражна клетка", находящ се в УПИ V-2206, кв. 129 по плана на гр. Самоков, изграден през 1978 г. на регулационната граница с УПИ IV - предвиден за озеленяване. С доводи за неправилност на решението, се иска отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответните страни - физически лица и Началник СРДНСК, редовно призовани, не се явяват и представляват, не са възразили по жалбата в срока по чл. 232 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба - решението следва да се остави в сила, като постановено в съответствие с изискванията на закона. В конкретния случай не са налице и предпоставките по § 16 ПР ЗУТ, за да се ползва строежът със статут на търпимост. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да направи преценката за законосъобразност на процесния административен акт, първоинстанционният съд е обсъдил подробно наличните по делото доказателства, като е анализирал съответствието им с относимата правна уредба. Изложените изводи в подробните мотиви на решението са правилни, поради което и се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Не се и спори, че процесният обект (сграда с предназначение за гараж, с метален скелет от винкели, стени от етернитови плоскости, върху бетонов фундамент, едноскатен ламаринен покрив), е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, като извършен без одобрени строителни книжа и строително разрешение, на границата със съседен имот, без съгласието на собственика му. В хода на процеса не са оборени констатациите от извършената проверка на органите на СРДНСК, отразени в констативния акт и констативния протокол, а от заключението на вещото лице, с основание възприето от съда, като компетентно и неоспорено, е установено несъответствието му със строителните правила и норми както към момента на изграждането му, така и по сега действащия закон. При това положение, правилно е приетото, че по отношение на конкретния случай не са налице и предпоставките по § 16 ПР ЗУТ, за да се ползва строежът със статут на търпимост, същият не е непредвиден по действащия план на града. С оглед на изложеното, обосновано съдът е приел, че заповедта, с която е наредено премахването на незаконния строеж, е правилна и законосъобразна, респективно решението на АССО следва да бъде оставено в сила при липса на касационни основания за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,