Решение № 5666 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8965/2011 г.

Решение № 5666 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8965/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 15/16.05.2011 г. по адм. дело № 104/2006 г., в производство по реда на § 4в и § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ на основание § 31, ал. 2, т. 3 ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, Варненският окръжен съд - гражданско отделение - осми състав, ИЗМЕНЯ заповед № ФС-870/21.12.2005 г. на Кмета на район "Аспарухово", с която е одобрена експертната оценка за подобрения и насаждения в размер на 456,00 лв. в поземлен имот № 2616, попадащи в имот № 3646 по плана на новообразуваните имоти на местност "Боровец-юг", землище кв. Галата, община Варна, собствеността върху който е възстановена на наследници на Милка Иванова Алексиева, съгласно Решение № 543 (погрешно написано с № 54) от 11.08.1998 г., като ОПРЕДЕЛЯ оценката на извършените подобрения в размер на 18 240 лева. С втори диспозитив съдът ОСТАВЯ без уважение жалбата на Радослав Костадинов Дечев от гр. Варна против заповед № ФС-870/21.12.2005 г. на Кмета на район "Аспарухово", с която е одобрена експертната оценка за подобрения и насаждения в размер на 456,00 лв. в поземлен имот № 2616, попадащи в имот № 3646 по плана на новообразуваните имоти на местност "Боровец-юг", землище кв. Галата, община Варна, собствеността върху който е възстановена на наследници на Милка Иванова Алексиева, съгласно Решение № 543 (погрешно написано с № 54) от 11.08.1998 г., по отношение на ограда от бодлива тел, колове метални за лозе, колове бетонни за лозе, на обща стойност 619 лева. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата с вх. № 18473/07.06.2011 г. е жалбата на Маргарита Иванова Бояджиева, Алекси Иванов Алексиев, Иван Кръстев Стаматов, Милка Стаматова Койчева, Милка Кръстева Андреева, Тодор Стаматов Алексиев и Донка Иванова Стаматова, подадена чрез пълномощника им адв. Йоланта Рачева от АК Варна. Касационните жалбоподатели заявяват, че не са доволни от решението в частта, с която е изменена заповедта на кмета на район "Аспарухово" и е постановена нова оценка, като считат същото за неправилно, неоснователно и недоказано. По подробно развити съображения молят да бъде отменено и делото решено по същество, а в случай на евентуалност делото да бъде върнато за решаване от друг състав с указания изменението на обжалваната оценка да бъде съобразено с нормативните изисквания, тъй като желаят равностойно заплащане на подобренията в собствената им земя, предвид пазарната икономика и правните норми. Втора по дата с вх. № 18581/08.06.2011 г. е касационната жалба на Кмета на Район "Аспарухово" - Община Варна, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Светлана Стойчева Маринова. Касаторът счита, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон /неправилно тълкуване на материалния закон/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, в частта досежно постановеното от съда изменение на заповед № ФС-870/21.12.2005 г. на кмета на район "Аспарухово", като е определена оценка на извършените подобрения в размер на 18 240 лева. По подробно изложени доводи и аргументи моли на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК обжалваното решение да бъде отменено в атакуваната му част и спорът решен по същество, като се остави в сила обжалвания административен акт, а в случай че бъде прието, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. От Кмета на Район "Аспарухово" - Община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Светлана Стойчева Маринова е постъпило писмено Становище, според което касационната жалба от адв. Йоланта Рачева - пълномощник на заинтересованите лица - наследници на Милка Иванова Алексиева е основателна. Срещу двете касационни жалби е постъпило едно общо писмено Възражение от адв. Стефан Желев - пълномощник на ответника Радослав Костадинов Дечев, в което се твърди, че жалбите са неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни и са процесуално допустими, като по същество са неоснователни. Така постановеното решение е правилно. Съдът е преценил събраните по делото доказателства и основателно е изменил заповедта на кмета на район "Аспарухово", общ. Варна, като е определил оценката на извършените в имота подобрения към по-високия размер (от 18 240 лв.). Съгласно § 4в от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, лицата, извършили подобрения върху имотите подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността. Съгласно § 31, ал. 2, т. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, оценката по § 4в от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ се извършва по пазарни цени. Според заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, пазарната цена на вилната сграда, построена в имота е 14 160 лв., а на стопанската постройка пазарната цена е 2 494 лв. Съдът основателно е приел, че извършените подобрения в процесния имот следва да бъдат заплатени на жалбоподателя и ответник в касационното производство до действителния размер. Решението на Варненския окръжен съд следва да бъде оставено в сила. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че и двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежно упълномощени представители на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество, се явяват неоснователни. Първоинстанционният съд е приел както от заключението на вещото лице Й. Боленова, така и от показанията на разпитаната по делото свидетелка Илчева, че насажденията в имота са били налични и като извършени подобрения следва да бъдат заплатени на жалбоподателя Радослав Костадинов Дечев и оплакването му, че оценката не е съобразена с изискванията на закона е основателно. Сумата по оценката извършена от административния орган и тази по заключението на съдебната експертиза се различават с оглед обстоятелството, че в заключението на вещото лице са посочени насаждения, които реално съществуват, но не са били оценени при първоначално извършената оценка, която включва стойността на 1 бр. кайсия, 1 бр. бадем, 1 бр. мушмула, 20 бр. лози и масивна недовършена постройка - 380 лева. За основателна е приета и жалбата по отношение на наличната в имота панелна сграда, чиято оценка според допуснатата и кредитирана от съда тройна съдебно-техническа експертиза възлиза на сумата от 14 160 лв., а пазарната стойност на стопанската постройка е 2 494 лв., като съдът е посочил, че за извършените подобрения не се изисква от страна на законодателя изрично в разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ тези подобрения да са с редовни строителни книжа. Освен това съдът се е позовал на разпоредбата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която е предвидено, че лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от Закона за собствеността, от което е извел извод, че извършилия подобренията има право на увеличената стойност на имота, като резултат от извършените от него подобрения като добросъвестен владелец. По отношение на извършените подобрения - ограда от бодлива тел, колове метални за лозе, колове бетонни за лозе, съдът е счел, че същите не са подобрения по смисъла на закона и поради това не следва да бъдат заплащани - те не са трайно прикрепени към терена, могат да бъдат отделени, респ. демонтирани без съществено увреждане на имота, поради което и не подлежат за заплащане. Счел е за подобрения обаче оградата от бетонови колове с мрежа, металните врати - двойна и единична, и подпорна бетонова стена, които съществено ще увредят имота и увеличават стойността му, поради което съдът е приел, че следва да измени оценката с тяхната стойност, възлизаща на сумата от 1378 лв. съгласно заключението на вещото лице Боленова. Така постановеното съдебно решение е правилно и не страда от твърдяните и в двете касационни жалби пороци. Преди всичко за яснота с оглед предмета на спора в касационното производство следва да се отбележи, че Радослав Костадинов Дечев не е обжалвал решението в частта му, в която съдът е оставил без уважение жалбата му против заповед № ФС-870/21.12.2005 г. на Кмета на район "Аспарухово", по отношение на оценката за ограда от бодлива тел, колове метални за лозе, колове бетонни за лозе на обща стойност 619 лева, въпреки че в тази част решението е било неблагоприятно за него, поради което същото е влязло в сила и въпросът не може да бъде разглеждан и пререшаван. Съдебното производство пред Варненския окръжен съд, което е продължило около 6 години с прекъсване от 3 години поради с спиране за преюдициалност на друг спор (абсолютно ненужно според касационния състав), е с правно основание § 31 от ПЗР на ПМС № 234/16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ бр. 113/28.12.1999 г.). Касае се за оценка на извършени подобрения в ползвателски имот, върху който по силата на ЗСПЗЗЗ и ППЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост на бившите му собственици, респ. на техните наследници и то защото ползвателят е започнал, но не е довършил до край процедурата по трансформация на правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята въпреки изготвения за тази цел Оценителен протокол от 12.01.1995 г. Ако процедурата беше приключила, предоставения за ползване имот щеше да бъде нанесен в одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) и вписан в регистъра на името на Радослав Костадинов Дечев, а не на наследниците на Милка Иванова Алексиева, защото ползвателите са с предимство пред собствениците, когато се касае за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но на този етап това обстоятелство е без правно значение. На ползвателя безспорно следва да се заплатят направените подобрения на основание § 4в и § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, които се дължат от наследниците на бившия собственик. Не се спори и за момента на извършените подобрения, а именно - преди 1991 г. В имот № 2616 има построена сграда. Тази сграда е оценена и от административния орган, видно от приложената към Заповед № ФС - 870 от 21.12.2005 г. на Кмета на Район "Аспарухово" Експертна оценка. Впоследствие да се твърди, че тази постройка е незаконна, е некоректно. По делото е приложено и разрешение за строеж № 155 от 5.III.1979 г. за изграждане на обект - типов с изба. Липсата на други строителни книжа не води до извода за незаконно строителство. Отделен е въпроса, че не са представени и документи за констатиране на незаконен строеж, който или да бъде съборен или отнет в полза на държавата или узаконен, каквато възможност е съществувала по действащите към този момент нормативните актове - ЗТСУ и ППЗТСУ. По тези въпроси се развива специална административна процедура, за каквато няма данни да е провеждана и не може под формата на възражение в административно дело и без нужните специални знания в областта на строителството и архитектурата било на страните, било на съда, да се направи генералния извод, че даден строеж е законен или незаконен. Обстоятелството дали сградата е в режим на търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ е неотносим в административното производство по изготвяне на оценката на подобрения, извършени от добросъвестен ползвател по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Неоснователно е твърдението на пълномощника на Кмета на Район "Аспарухово", че построената вилна сграда била с площ от 90 кв. метра, а стопанската постройка с площ от 50 кв. метра. Заключението на вещите лица от тройната съдебно-техническа експертиза не е разчетено правилно, защото в него е посочена квадратура 27,42 кв. метра, а на стопанската постройка 21,13 кв. метра. Правилно съдът е счел, че следва да вземе предвид оценката на вещите лица от тази експертиза, която е извършена по пазарни цени и е съобразена с амортизацията и някои появили се дефекти в периода между първата еднолична експертиза преди спирането на производството за изчакване на резултата от гр. дело № 53/2007 г. на Варненския районен съд, и изготвянето на тройната експертиза след три години. Не са допуснати нарушения на процесуални правила от страна на съда и той е изследвал тези обстоятелства, които са били относими за спора. Правилно съдът е направил разграничение кои подобрения са трайно прикрепени към земята и кои не и в зависимост от това е преизчислил дадената от едноличната експертиза оценка като е посочил, че следва да увеличи оценката със стойността само на ограда от бетонови колове с мрежа, металните врати - двойна и единична, и подпорна бетонова стена, в общ размер на 1378 лева, а за разликата от 619 лева до пълния даден от вещото лице Йорданка Боленова в заключението размер - 1997 лева е отхвърлил жалбата на Радослав Костадинов Дечев по отношение на подобренията: ограда от бодлива тел (85 лв.), колове метални за лозе (414 лв.), колове бетонни за лозе (120 лв.). Както се каза по-горе, в тази си част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Въпросът, че подпорната бетонова стена била строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ се повдига за пръв път в касационната жалба на кмета на Район "Аспарухово" и несъбирането на доказателства за неговата законност не е пропуск на съда, а на бездействие на самата страна. Неоснователно е и възражението, че оградата от бетонови колове с мрежа, металните врати - единична и двойна са движими вещи, които могат да бъдат вдигнати от бившия ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, доколкото те наистина са преместваеми, но отделянето им ще увреди съществено имота. Стойността на тези подобрения видно от заключението на вещото лице е както следва: ограда от бетонови колове с мрежа - 608 лв., врата двойна метална - 480 лв., врата единична метална - 200 лв. и подпорна стена бетонова - 90 лв., или обща стойност 1378 лева. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба на Маргарита Иванова Бояджиева, Алекси Иванов Алексиев, Иван Кръстев Стаматов, Милка Стаматова Койчева, Милка Кръстева Андреева, Тодор Стаматов Алексиев и Донка Иванова Стаматова. Видно от съдържанието й, в нея са изложени възражения само относно оценката на сградата в ползвателския имот и нейния статут. Изложените от настоящия касационен състав по-горе съображения за законността, респ. незаконността са относими и за тази жалба и не може да се твърди, че съдът не е проявил активност да изследва обстоятелства, които не са били наведени своевременно в хода на производството пред първата инстанция, а някои от тях и неотносими за разрешаването на спора. Позоваването на съдебна практика на гражданските съдилища в административното производство е неуместно, а цитираната практика на ВАС касае други казуси с различна фактическа обстановка. Съдебното решение на Варненския окръжен съд не противоречи на Постановление № 6/27.12.1974 г. на Пленума на ВС, доколкото то е приложимо в административния процес. И в двете касационни жалби не се констатират възражения срещу оценката на трайните насаждения. Съдът е отбелязъл, че следва да увеличи оценката, но не е посочил конкретна сума. При това положение не става ясно които точно трайни насаждения е имал предвид, защото от определената оценка в размер на 18 240 лева като се извади оценката на сградата и стопанската постройка (16654 лв.) и цената на част от подобренията, за които жалбата е уважена, а не отхвърлена (1378 лв.), се получава остатък от 208 лева, който не съответства на каквото и да е преизчисление на трайните насаждения по заключението на единичната експертиза от общо 816 лева. Очевидно е, че тази сума не е присъдена в цялост, защото в противен случай оценката би била увеличена на 18 848 лева, а не на 18 240 лева или е определена оценка по-малко с 608 лева. Този въпрос обаче не може да бъде обсъждан предвид липсата на касационна жалба от Радослав Костадинов Дечев и предвид принципа за забрана за влошаване положението на останалите жалбоподатели, ако се касае за очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175 от АПК. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,