Решение № 13575 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2016 г.

Решение № 13575 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. П., против решение № 1056/25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2169/2015 г. на Административен съд гр. П., с което е отменено решение № 2153-15-15/24.07.2015 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 5904294667/Протокол ПР-521/25.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. П. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Х. Г. К. от гр. П., чрез пълномощника адв. Е. В., оспорва жалбата. В писмена молба се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. П. е отменил решение № 2153-15-15/24.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., с което е потвърдено разпореждане № 5904294667/Протокол ПР-521/25.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. П., с което на Х. К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Съдът е изпратил преписката на пенсионния орган за произнасяне по заявлението му с вх. № МП-80569/27.11.2014 г. за отпускане на пенсия при спазване на указанията, дадени в съдебното решение. Съдът е постановил този резултат при напълно изяснен спор от фактическа страна, включително със заключение на допусната по делото експертиза, въз основа на което е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО и отказът на административния орган за отпускане на исканата лична пенсия за ОСВ е незаконосъобразен. Освен приетата експертиза, съдът се е позовал и на доказателствата по делото - удостоверение изх. № 4714/4.07.2011 г., издадено от директора на Дирекция "Д. военноисторически архив" /л. 14 от първоинстанционното дело/, според което Ковачев е работил като технолог, ръководител КТГ и началник ОТ в ОПРС /Особено производство за ремонт на самолети/ - Г. И. през периода 8.04.1985 - 31.12.1999 г, като е участвал непосредствено при ремонта, изпитанието и облитането на новите изделия, а също така при извършване на наземни предполетни изпитания на ремонтираната авиационна техника като трудовият му стаж съответства на т. 66б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ - отменен. Като е анализирал събраните доказателства съдът е направил извода, че трудът на лицето през процесния период от 8.04.1985 - 31.12.1999 г. е положен при условията на т. 66б ПКТП (отм.), съответно е изпълнението условието по § 4, ал. 1 ПЗР КСО за положен труд 10 години при условията на първа категория. Постановеното решение е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Х. Г. К. е подал заявлението с вх. № МП-80569/27.11.2014 за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, отпускането на която му е отказано с разпореждане № 5904294667/Протокол ПР-521/25.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. П., потвърдено с решение № 2153-15-15/24.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., което е обжалвано пред съда. В разпореждането е прието, че лицето има навършена възраст 55 години, 06 месеца и 28 дни, но няма необходимия осигурителен стаж от първа категория, тъй като стажът през спорния период от 08.04.1985 - 31.12.1999 г. на длъжностите "технолог", "ръководител техническа конструктивна група", "началник отдел технологичен", "началник ОТККМ", "началник ОТККМ той и пълномощник качество", "ръководител направление качество, представител на рък. по СУК", посочени в трудовата му книжка, оформена от "Авионамс" АД гр. П., се зачита от трета категория труд." Според административния орган същите не попадат в обхвата на т. 66б ПКТП (отм.). Спорът по делото е свързан с категорията на осигурителния стаж през периода от 8.04.1985 - 31.12.1999 г. в "Авионамс" АД гр. П. на посочените по-горе длъжности. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос, въз основа на подробен и последователен анализ на събраните по делото доказателства и на доводите на страните. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. С разпоредбата на т. 66б ПКТП (отм.) са предвидените по-благоприятни условия за пенсиониране на работещите на посочените длъжности и производства, сред които са и тези, на Ковачев. Документите, издадени от работодателя на Х. К., са приети по делото и не са оспорени в хода на съдебно - административното производство. Касационният жалбоподател не опровергава обстоятелствата, изложени в тях. От съдържанието им и от заключението на приетата по делото експертиза се установява, че трудът е положен във военен завод, специализиран в производство и ремонт на авиационна техника, лицето е полагало труд в самия цех за обособено производство за ремонт на самолети и в неговите звена в целия авиоремонтен завод, в рентгенова лаборатория и с преносими рентгенови апарати, на закрито и на открито. Участвал е в ремонти на самолети МИГ 21, МИГ 23 и СУ 25; вертолети МИ 24 и МИ 8. Видно от приложените заповеди за назначаване, преназначаване, допълнителни споразумения и длъжностна характеристика се установява и характерът на извършваната от К. работа, като вещото лице е посочило, че заеманата длъжност "технолог" в ОПРС предполага работа с вредни за здравето материали. Сочи още, че К. е бил подложен на йонизационно излъчване, тъй като има преносими специални рентгенови и йонизиращи преносими апарати за заварка. Описва и други процедури, които той е трябвало да извършва в хангар, в който има висока запрашеност и шум, правели се нитовъчни работи, летателни изпитания. Посочено е, че именно К. е правел проверките по рентгенов контрол. Изплащани са му възнаграждения за вреден труд, предоставен е допълнителен отпуск 10 дни и е намалено работното време. Съобразявайки характерът и условията, при които трудът е полаган от заявителя К. за процесния период, първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод, че следва да бъде приет за такъв от първа категория. С оглед изложеното, не се споделя от касационната инстанция оплакването на касатора, че Ковачев е упражнявал контрол и дейността му е била по-скоро проверовъчна, и че не е присъствал постоянно на работната площадка. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват разноски за изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 182029 от 11.09.2017 г., поради което на Х. К. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение