Решение № 14102 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10868/2015 г.

Решение № 14102 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10868/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160 и сл. ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ТЕЦ М. И. 2" ЕАД, със седалище и адрес на управление с. К., обл. С. З., подадена чрез процесуалния му представител, против Решение № 4676/02.07.2015 г, постановено по адм. дело № 8426/2014 г, по описа на Административен съд-С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 2014BG003000РК001-381/07.05.2014 г. на митнически органи при митница П. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се присъждане на разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител в постъпила писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и прави искане, решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред АС-СГ е образувано по жалба на дружеството - касатор срещу Ревизионен акт № 2014BG003000РК001-381/07.05.2014 г. на митнически органи при митница П., потвърден с Решение № 358/28.07.2014 г. на директора на Агенция "Митници", в частта на РА, с която на дружеството като данъчнозадължено лице по чл. 3, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е определен размер за задължения за акциз и лихви за просрочие за тях, изчислени към 07.05.2014 г. съответно в размер на 477 072,26 лева и 49 172,65 лева. С обжалваното в настоящето производство съдебно решение, съдът е приел, че при издаване на обжалвания ревизионен акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила, актът е мотивиран, издаден е от компетентен орган и в надлежната форма. По съществото на спора, съдът е приел за законосъобразни и обосновани мотивите на административния орган, че задължението за заплащане на акциз от страна на "ТЕЦ М. И. 2" ЕАД е обосновано с използването на енергийни продукти, които не са включени в издадените на дружеството удостоверения за освободен от акциз краен потребител. С оглед на това, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионния акт и е осъдил жалбоподателя да заплати на Агенция "Митници" юрисконсултско възнаграждение. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения на съществени процесуални норми, поради което решението е процесуално законосъобразно. По делото не е спорно, че "ТЕЦ М. И. 2" ЕАД е лицензирано за производство на електрическа енергия и притежава издадени Удостоверения за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) № BG003000Е0085/22.03.2011 г. и УОАКП № BG003000Е0118/09.02.2012 г. за обект "ТЕЦ М. И. 2", находящ се в с. К., обл. С. З.. В удостоверенията са вписани енергийните продукти, които ще се използват за производството на електрическа енергия - лигнитни въглища (неагломерирани) с код по КН 27021000 и котелно гориво (мазут). Доставките, за които на дружеството е определено заплащане на дължимия акциз и лихви за просрочие за него са по 19 бр. фактури, издадени от "Рекоул"АД, с предмет - кафяви въглища с код по КН 2701. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че спорът между страните е правен. Спорно е дали дружеството - касатор дължи заплащане на акциз за енергийния продукт - кафяви въглища, като между страните не е спорно, че "ТЕЦ М. И. 2" ЕАД отговаря на изискванията по чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗАДС и чл. 13 от ППЗДДС, с изключение на това, че в удостоверението за освободен от акциз краен потребител не са включени кафявите въглища като използваем енергиен продукт. Настоящият касационен състав споделя изводите на митническия орган и първоинстанционния съд, че по отношение на този продукт липсва издадено УОАКП, поради което липсва една от предпоставките за уважаване на искането за освобождаване от облагане с акциз, визирана в чл. 13, ал. 1 от ППЗАДС. Удостоверенията за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0085/22.03.2011 г. и УОАКП № BG003000Е0118/09.02.2012 г. за обект "ТЕЦ М. И. 2" са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК и са документи, които са от значение за признаване и упражняване на права по ЗАДС. Цитираните актове, със съдържанието си по чл. 16 от ППЗАДС, за които в чл. 15 от ППЗАДС е предвидена възможност за обжалване, не са били оспорени и към релевантния момент на издаване на процесния ревизионен акт са стабилни административни актове, които митническият орган е бил длъжен да съобрази във вида, в които са издадени. Както многократно ВАС е посочвал в свои решения, косвен съдебен контрол за законосъобразност на административни актове в съдебното производство по административни дела е недопустим. Удостоверенията са издадени по искане и с конкретно посочени енергийни продукти от дружеството - касатор. Удостоверението от 09.02.2012 г. е издадено дори след получаване на процесните доставки на кафяви въглища, като към момента на подаване на искането за издаването му, дружеството е могло да посочи, че ще използва и друг вид енергиен продукт, а именно кафяви въглища, но това не е сторено от негова страна. Отделно от изложеното, дружеството е разполагало и с възможността да оспори издаденото удостоверение в случай, че съдържанието му не отговаря на законовите изисквания и не съответства на направеното искане. В последствие, след като са сключени договори за доставка на енергийните продукти, които са извън обхвата на издадените УОАКП, то за административния орган не е съществувала друга възможност, освен да изиска задължението за заплащане на дължимия от дружеството акциз при освобождаването на акцизните стоки за потребление. С оглед изложеното дотук, касационният съд намира обжалваното решение за издадено при правилно приложение на материалния закон. Правилно съдът е счел, че издадените УОАКП следват да бъдат съобразени, тъй като за това е налице изискване по чл. 13, ал. 1 ППЗАДС. Доколкото в цитираните удостоверения, с нормативно определено съдържание, ограничително са изброени енергийните продукти, които могат да се използват при производство на електрическа енергия от крайния потребител, то същите не може и не следва да се прилагат или тълкуват разширително. Удостоверенията нямат за предмет продукта "кафяви въглища", който е предмет на доставките и съответно, чието заплащане на акциз се иска. За тези доставени продукти не е издавано УОАКП, поради което липсва кумулативно необходима предпоставка за освобождаване от заплащане на акциза. В доказателствена тежест на дружеството е било да установи съществуването на предпоставките за издаване на положителен акт в негова полза, което в случая не е направено. Неоснователно и неподкрепено от доказателствата по делото е основното твърдение, изложено в касационната жалба, а именно, че за "ТЕЦ М. И. 2" ЕАД не е възниквало задължението за заплащане на дължимия акциз, а това на основание чл. 20, ал. 2, т. 15 и т. 21 от ЗАДС е задължение за дружеството - доставчик на стоката. Потребяването на енергийни продукти, различни от посочените в удостоверението, от освободен от акциз краен потребител и за цели различни от посочените в удостоверението, е хипотеза на освобождаване за потребление - чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС и е юридически факт, пораждащ задължението за заплащане на акциз по чл. 20, ал. 1 от ЗАДС. Според чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗАДС, в случаите на чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС дължимият акциз се внася в републиканския бюджет по сметка на компетентното митническо учреждение като субект на задължението за внасяне на акциза е освободеният от акциз краен потребител, използващ енергийни продукти, различни от посочените в удостоверението, какъвто е настоящият случай. Срокът за внасяне на акциза е 14-дневен и тече от датата на потреблението на продуктите. С оглед горното и предвид липсата на релевираните отменителни основания, оспореното съдебно решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена като касаторът следва да бъде осъден да заплати на Агенция "Митници" сума в размер на 2000.00 лева, съобразена с фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,