Решение № 7189 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13184/2013 г.

Решение № 7189 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13184/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Йордан Сретенов Йорданов от гр. Костинброд, против Решение № 4995/18.07.2013 г., постановено по а. д. № 10731/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Йорданов против Заповед рег. № з-12699/05.10.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), му е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Недоволен от решението, Йорданов го обжалва. Счита, че същото е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната на съдебния акт и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед на директора на СДВР. Претендира присъждане на направените от него разноски по делото. Ответната страна - директорът на СДМВР, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Разноски не претендира. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе фактическата обстановка, приета за установена от АССл. Спорен фактически момент е единствено извода на АССГ, че касаторът е извършил вмененото му нарушение, което според него води до необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с материалния закон. Доводът за допусната необоснованост на решението е неоснователен. Обстоятелството, че Йорданов е поискал от св. Ивайло Миланов и е получил от него банкнота от 10 евро, на стойност 19,56 лв. за да не му състави акт за установяване на административно нарушение, поради неизвършен годишен технически преглед на управляваното от него моторно превозно средство в законния срок, е безспорно установено от състава на АССГ. Анализът на събраните в дисциплинарното производство доказателства и тези от разпита от съда на свидетелите Бисер Николов и Ивайло Миланов се споделя напълно от настоящия съдебен състав. Номерът на банкнотата от 10 евро, поискана от Миланов и предоставена от него е посочен за първи път по време на устния сигнал, подаден до Дирекция "Инспекторат" (ДИ) на Министерството на вътрешните работи. Същата е намерена при проверката от инспектори от ДИ в служителя Бисер Николов. Обстоятелството, че в показанията на св. Миланов пред съда този номер не се споменава не сочи, че това не е същата банкнота. Несериозно би било да се очаква свидетел да възстанови 11 цифрен номер при разпита му от съда една година след случката. Този номер обаче е записан от свидетеля непосредствено преди предаването на банкнотата и е възпроизведен от него при подаването на устния сигнал и в последствие - при даване на писменото Сведение вх. № 3083/04.05.2012 г. (л. 37). Неоснователен е и доводът за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалваната заповед, които като неотчетени от АССГ, са довели до постановяване на решение в нарушение на материалния закон. Твърдението, че наказанието на Йорданов е наложено след изтичане на двумесечния срок по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Кога е началото на този срок се определя от чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР, а обжалваната заповед е издадена преди изтичането му, считано от 07.08.2012 г., когато е заведено Становището с рег. № я-34318 (л. 11) на дисциплинарно разследващия орган в регистратурата на СДВР. Неприключването на дисциплинарното производство в срока, определен със Заповед на директора на СДВР рег. № з-7158/01.06.2012 г. (л. 8) не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, предвид последващото издаване и на Заповед рег. № з-8797/03.07.2012 г. (л. 10). С последната, срокът е продължен до 04.08.2012 г. Становището, регистрирано с рег. № я-34318/07.08.2012 г. е получено от дисциплинарно наказаващия орган на 06.08.2012 г., видно от негова резолюция върху първата му страница. Предаването след датата 04.08.2012 г. действително е нарушение, но същото не е съществено, предвид указателния характер на така посочения срок и продължителността на закъснението. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и относимите към настоящия спор доказателства. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС