Решение № 12000 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7489/2016 г.

Решение № 12000 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7489/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова С. К., гражданин на Ислямска република Мавритания, е подал касационна жалба срещу решение № 2990 от 03.05.2016 г. по адм. дело № 2591/2016 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 241/05.02.2016 г. на заместник- председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици. Заместник- председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че С. К. подал до Държавната агенция за бежанците молба № 7208/30.11.2015 г. за предоставяне на статут. Молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. Преди да бъде подадена, са били проведени две административни производства, приключили с решения за отказ за предоставяне на закрила. В проведеното в рамките на последното производство интервю от 07.12.2015 г. С. К. посочил, че единствената причина да напусне Мавритания, е положението му на роб. С решение № 241/05.02.2016 г. заместник- председателят на Държавната агенция за бежанците, упражняващ правомощия по делегация съгласно заповед № 03-2/04.01.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. К.. Административният орган мотивирал отказа си с липсата на нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на търсещия закрила, и въобще на условията за предоставяне на статут по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Административният съд приел, че оспореният административен акт е законосъобразен. Съдът посочил, че при разглеждането на преписката били обсъдени всички факти, свързани с личното положение на молителя, и бил обоснован извод за липса на законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В конкретния случай нямало убедителни данни, че чужденецът наистина е бил роб. Според административният съд, историята на С. К. е недостоверна, тъй като съдържа противоречия, а изложените в това производство обстоятелства въобще не били споменати в предишните две производства. Съществено разминаване имало в направените от него твърдения - по време на предишните интервюта той твърдял, че е напуснал страната си с националния си паспорт и в Сенегал е получил турска виза, докато пред съда посочил, че в Сенегал е платил на човек, който му бил осигурил паспорт на негово име. Въз основа на обсъдените факти съдът направил заключение, че завръщайки се в страната по произход, С. К. не е заплашен от нечовешко или унизително отношение или наказание заради политическите си убеждения, раса, религия или народност. В страната не съществувал и вътрешен въоръжен конфликт, за да се счита, че, ако се завърне, чужденецът би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. С тези мотиви съдът отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението на административния съд не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Съдът е анализирал обстоятелствата по бежанската история и е направил обосновани и законосъобразни изводи. Според общоизвестните информационни източници, в Мавритания все още съществува система на робство. Въпреки че робството е обявено извън закона през 1981 г., държавата не е в състояние ефективно да противодейства на това явление. Твърденията на С. К., че е напуснал Мавритания, тъй като е бил роб при арабско семейство заедно със своите родители обаче, основателно не са били кредитирани, като се има предвид, че той не е дал подробни и убедителни обяснения за ситуацията, в която се е намирал, а твърденията му по съществени обстоятелства от историята са объркани и противоречиви. Заявил е, че е живял със семейството си при господар, който не му е заплащал възнаграждение за положения труд. Същевременно е твърдял, че баща му е търговец, че свободно е посещавал училище и е завършил средно образование. Изявленията му за преследване и съществуваща за живота му заплаха не се подкрепят от каквито и да е факти за извършени спрямо него изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или други тежки посегателства, които биха могли да се свържат с положението на лице в робство. На проведените интервюта С. К. е изтъквал различни причини за напускането на страната. Във второто по ред административно производство е разказал друга бежанска история, според която напуснал страната, тъй като баща му и брат му искали да го убият. Направил е противоречиви изявления относно религиозните си убеждения, както и относно начина, по който е напуснал страната. Според едни от твърденията, той напуснал страната с документи и е заплатил на трафиканти, а според други, му помогнали някакви хора, които не му поискали пари и го превели нелегално през няколко държави. Установените сериозни несъответствия и противоречия в бежанската история, която правилно е била преценена като недостоверна, не обосновават извод, че спрямо чужденеца е осъществено преследване, свързано с тежки нарушения на човешките му права на територията на държавата по произход, или че той е бил изложен на реална опасност от посегателства, заплахата от които не е отпаднала, за да се нуждае от закрилата по чл. 8 или чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Отделно от това, обстоятелствата, които С. К. се позовава в третото поред административно производство, не могат да се определят като нови, след като са предходно възникнали и са могли да бъдат изтъкнати в хода на административното производство, образувано по първата му молба за статут. При отсъствието на сочените касационни основания, решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на С. К. срещу законосъобразно издадения административен акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд