Решение № 6288 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8534/2014 г.

Решение № 6288 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8534/2014 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по жалба на "Топлофикация С." ЕАД със седалище и адрес на управление град С., район К. с., ж.к. Б., ул. "Ястребец" № 23 Б, срещу решение № 641 от 14.05.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-1148/2013 г., в частта, с която КЗК установява, че "Топлофикация С." ЕАД е извършило нарушение по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията, изразяващо се в налагане на необосновани цени на дружествата, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия, в резултат на което те се поставят в неравностойно положение, налага имуществена санкция на дружеството в размер 61 881 (шестдесет и една хиляди осемстотин осемдесет и един) лв. и постановява прекратяване на нарушението. В жалбата се твърди, че Решението на КЗК е незаконосъобразно поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с материалноправни разпоредби и с целта на закона - отменителни основания по чл. 146 от АПК. Посочва се, че КЗК не е определила правилно процесния период и съответно не е изпълнила задължението си по чл. 42, ал. 5 от ЗЗК - не е отчела изтеклата давност на нарушението, за което по закон е длъжна да следи служебно. На следващо място се посочва, че Комисията не е обсъдила направените предложения за поемане на задължения по реда на чл. 75 от ЗЗК, като по този начин е нарушила принципите на чл. 6 и 7 от АПК. На следващо място се твърди, че КЗК не е установила за всяко едно от дружествата, извършващи дялово разпределение, действителните разходи за тази услуга и икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, а е използвала показател представляващ сума от цените на отделните елементи от т.н. "минимален" пакет услуги по дялово разпределение, а именно "Сумарна стойност на минималния пакет", като по този начин Комисията, в нарушение на задълженията си по чл. 7, ал. 1, чл. 35, чл. 9, ал. 2 и чл. 36 от АПК не е изяснила пълно, обективно и всестранно всички факти и обстоятелства от значение за производството, съответно не е индивидуализирана релевантната към тях правна уредба. На следващо място се посочва, че КЗК квалифицира поведението на "Топлофикация С." ЕАД като такова в нарушение на чл. 21 от ЗЗК, в която под т. 1 до 5 са посочени форми на поведение, които попадат в обхвата на забраната, но въпреки това Комисията, в атакуваното решение, не е дала правна квалификация на нарушението във връзка с една или повече от изброените форми на поведение. Посочва се още, че липсват елементи от състава на нарушението по чл. 21 от ЗЗК - липсва засягане на интересите на потребителите, тъй като поведението на "Топлофикация С." ЕАД е изцяло в техен интерес, както и липсва господстващо положение на дружеството на пазара на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. На следващо място се посочва, че при установените в хода на производството факти, и направените от "Топлофикация С." ЕАД обосновани възражения, КЗК е достигнала до погрешни изводи (правни и икономически), които грешни изводи са обусловили решението в обжалваната му част. Твърди се, че по никакъв начин от фактите по преписката не може да се обоснове едностранното налагане на цени от страна на "Топлофикация С." ЕАД, тъй като всички цени между дружеството и лицата по чл. 139а от ЗЕ са определени въз основа на сключени договори, при това под Общи условия одобрени от ДКЕВР. На последно място се оспорва и размерът на наложената санкция. Твърди се, че в конкретния случай става дума за вертикално ограничение на конкуренцията, което обхваща малък географски район, не засяга потребителите на услугата дялово разпределение, съответно засяга много малък кръг предприятия - дружества, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия. Не са отчетени и смекчаващите отговорността обстоятелства, като по този начин е пренебрегнат принципът за справедливост на санкцията и се заобикаля цялостния процес по индивидуализация на имуществената санкция в съответствие с тежестта на конкретното нарушение и причинната му връзка с конкретен вредоносен резултат. С оглед така изложените аргументи се претендира отмяната на решение № 641 от 14.05.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1148/2013 г. или при условията на евентуалност да бъде намален размерът на наложената санкция. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез своите процесуални представители оспорва жалбата като неоснователна, излага подробни доводи в писмени бележки и съдебно заседание за законосъобразност на обжалваното решение и липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни "Н." ЕАД, "Топлоснабдителна агенция - Енергиен сервиз - Н. инженеринг" ООД, "Т. Сървисис" ЕООД, "Б." ООД и "И. България" ЕООД не изразяват становище по подадената жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по съществото им, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗК, предмет на настоящото дело, е образувано с решение на КЗК № 1196 от 18.09.2013 г. на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК /чл. 102 от ДФЕС/ от страна на "Топлофикация София" ЕАД и по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК /чл. 101 от ДФЕС/ от страна на Топлофикация С. ЕАД, Н. ЕАД, Топлоснабдителна агенция - енергиен сервиз - Н. инженеринг ООД, Т. Сървисис ЕООД, Б. ООД и И. България ЕООД. В хода на производството КЗК е установила, че "Топлофикация С." ЕАД притежава Лицензия № Л-032-03/15.11.2000 г. за производство на електрическа и топлинна енергия, издадена от Държавната комисия за енергийно регулиране, със срок на действие 20 години, която лицензия е изменена с Решение № И3-Л-032/10.10.2011 г. ДКЕВР в частта й за обектите, с които се извършва лицензионната дейност. "Топлофикация С." ЕАД притежава и Лицензия № Л-033-05/15.11.2000 г. за пренос на топлинна енергия, издадена от Държавната комисия за енергийно регулиране, със срок на действие 20 години, която също е изменена с Решение № И1-Л-033-05/23.04.2007 г. ДКЕВР като са определени нови граници на територията на лицензията. От 2009 г. "Топлофикация С." ЕАД извършва и дейността дялово разпределение на топлинна енергия след вписването му в публичния регистър на Министерство на икономиката енергетиката и туризма под № Р-34/27.08.2009 г. "Т. сървисис" ЕООД извършва дейността дялово разпределение на топлинна енергия след вписването му в публичния регистър на МИЕ под № Р-01/6.04.2007 г. "Б." ООД извършва дейността дялово разпределение на топлинна енергия след вписването му в публичния регистър на МИЕ под № Р-19/14.06.2007 г. и № Р-19-1/28.07.2011 г. "Н." ЕАД извършва дейността дялово разпределение на топлинна енергия след вписването му в публичния регистър на МИЕ под № Р-30/29.02.2008 г. и № Р-30-1/2.12.2010 г. "И. България" ЕООД извършва дейността дялово разпределение на топлинна енергия след вписването му в публичния регистър на МИЕ под № Р-08/26.04.2007 г., № Р-08-1/17.11.2008 г. и № Р-08-2/4.06.2012 г. "Холидей Р." ЕООД извършва дейността дялово разпределение на топлинна енергия след вписването му в публичния регистър на МИЕ под № Р-04/26.04.2007 г. и № Р-04-1/4.06.2012 г. "ПМУ И." ООД извършва дейността дялово разпределение на топлинна енергия след вписването му в публичния регистър на МИЕ под № Р-38/30.11.2011 г. "Т." ООД извършва дейността дялово разпределение на топлинна енергия след вписването му в публичния регистър на МИЕ под № Р-15/16.05.2007 г. и № Р-15-1/11.07.2012 г. "Д. Е. Б. България" АД извършва дейността дялово разпределение на топлинна енергия след вписването му в публичния регистър на МИЕ под № Р-39/12.06.2012 г. "МХ Е." ООД извършва дейността дялово разпределение на топлинна енергия след вписването му в публичния регистър на МИЕ под № Р-12/16.05.2007 г. "Т." ООД извършва дейността дялово разпределение на топлинна енергия след вписването му в публичния регистър на МИЕ под № Р-02/26.04.2007 г. "Д." EООД извършва дейността дялово разпределение на топлинна енергия след вписването му в публичния регистър на МИЕ под № Р-05/26.04.2007 г. и № Р-05-1/29.09.2009 г. На следващо място КЗК е изследвала механизма за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за битови нужди, като е установила, че съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ) разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, при условията и по реда на Наредбата за топлоснабдяването. Дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Потребителите в етажната собственост избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ в МИЕ за извършване на услугата дялово разпределение. Изборът на лицето се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост и се уведомява писмено топлопреносното предприятие. Топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от потребителите, като в договора се определя цената за услугата. Услугата дялово разпределение на топлинна енергия за битови нужди се заплаща от страна на потребителите на Топлофикация С. ЕАД. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация С." АД на потребителите в град С., последните заплащат сума за услугата дялово разпределение, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на потребителя, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на потребителя. На следващо място КЗК е разгледала и отношения между "Топлофикация С." ЕАД и дружествата за дялово разпределение, които са регулирани от Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, както и от Общите условия на договорите между "Топлофикация С." АД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост /одобрени с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г. на ДКЕВР, на основание на чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката/. В чл. 11.1 от Общите условия са посочени услугите, които лицето, избрано от потребителите, следва да предоставя, а цената за изброените дейности съгласно чл. 37 от Общите условия се доказва от дружеството за дялово разпределение пред Топлофикация С. ЕАД, като включва два елемента - 1) разходите, произтичащи от дейностите /разходи за обслужване на партида и разходи за отчитане и обработка на показанията на средствата за дялово разпределение/ и 2) норма на възвръщаемост на капитала. Стойността на услугата дялово разпределение се формира от признатия размер на разходите по т. 1 и признатия размер на нормата на възвръщаемост на капитала по т. 2. КЗК обстойно е разгледала всички сключени договори между Топлофикация С. ЕАД и дружествата за дялово разпределение, които са били в сила в периода януари 2010 - май 2014 г., като е установила, че цената за обслужване и обработване на партида, цената на обслужване и отчитане на уред за дялово разпределение, вкл. водомер за топла вода, както и цената за обслужване и отчитане на апартаментен топломер е еднаква за всички дружества за целия период. Във връзка с така установените факти, КЗК е направила икономически анализ, като е определила съответният пазар по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗК като пазара на продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в сгради - етажна собственост в град С., а като засегнат пазар от евентуалната злоупотреба следва да се разглежда пазарът на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сгради - етажна собственост в град С. Определила е и участниците на тези пазари, като е установила, че "Топлофикация С." ЕАД е единствен участник на пазара на продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в сгради - етажна собственост гр. С., което обстоятелство е нормативно определено с издадената на дружеството от ДКЕВР лицензия за пренос на топлинна енергия. На пазара на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сгради - етажна собственост в град С. участници са топлопреносното предприятие - "Топлофикация С." ЕАД, и дружествата за дялово разпределение, извършващи тази дейност на територията на град С., а именно - Т. Сървисис ЕООД, Б. ЕООД, Н. ЕАД, Д. ООД, Т. ООД, МХ Е. ООД, И. България ЕООД, Т. ООД, ПМУ И. ООД, Холидей и Р. ЕООД и Д. Е. Б. България АД. Определила е пазарните им дялове, като е установила, че "Топлофикация С." ЕАД на този пазар притежава пазарен дял под 5%. На следващо място КЗК е анализирала цените от минималния пакет на услугата дялово разпределение за битови нужди, като е изчислила "сумарна стойност на минималния пакет" за всяко дружество участник на пазара на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сгради - етажна собственост в град С. и е съпоставила тази стойност с цената, която "Топлофикация С." ЕАД заплаща съгласно договорите. Констатира се, че определена част от дружествата реализират печалба, докато други реализират загуби. Във връзка с установените факти и направения икономически анализ, КЗК е приела, че "Топлофикация - С." ЕАД е предприятие с господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК на пазара на продажба и пренос на топлинна енергия на потребители за битови нужди на територията на гр. С., което едностранно налага и определя цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за битови нужди - минимален пакет, която не възстановява доказаните пред топлопреносното предприятие или доставчика разходи за услугата и икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Негативният ефект от прилагането на еднакви цени за всички дружества за дялово разпределение, по отношение на минималния пакет на услугата, се явява в две посоки: от една страна, по отношение на конкуренцията на пазара на услугата дялово разпределение и от друга страна, по отношение на потребителите на услугата. Крайният извод на Комисията е, че "Топлофикация С." ЕАД е извършило злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 21 от ЗЗК на пазара на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сгради - етажна собственост в гр. София, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством налагане на необосновани цени на дружествата, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия, в резултат на което те се поставят в неравностойно положение. Във връзка с така установеното нарушение, Комисията е ангажирала и отговорността на дружеството, като е наложила имуществена санкция в размер на 61 881 лв. За да достигне до този резултат КЗК е определила нарушението като "не особено тежко нарушение" по смисъла на т. 9.2. от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, за което нарушение се предвижда основен размер на санкцията до 8% от сумата на реализираните от предприятието на територията на страната през последната финансова година от участието му в нарушението нетни приходи от продажби на съответните продукти (стоки, услуги или продукция), които са пряко или косвено засегнати или биха могли да бъдат засегнати от нарушението. КЗК не е установила наличието на утежняващи или смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което не е увеличила или намалила основния размер на санкцията, каквото право има съгласно чл. 10 от Методиката. Установеният основен размер обаче е умножен с коефициента за продължителност на нарушението, който е определен на 4.5 /предвид факта, че нарушението е извършвано в периода януари 2010 г. - май 2014 г./. На първо място следва да бъде отбелязано, че процесното решение № 641 от 14.05.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1148/2013 г., в частта с която КЗК установява, че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от ДФЕС от страна на Топлофикация София ЕАД, както и в частта с която установява, че не е извършено нарушение по чл. 15 от ЗЗК и че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 101 от ДФЕС от страна на Топлофикация С. ЕАД, Н. ЕАД, Топлоснабдителна агенция - енергиен сервиз - Н. инженеринг ООД, Т. Сървисис ЕООД, Б. ООД и И. България ЕООД по своята правна природа представлява стабилен административен акт, поради необжалването му в предвидения от закона срок и като такъв е влязъл в законна сила. Предмет на съдебната проверка е само частта на решение № 641 от 14.05.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1148/2013 г., с която КЗК установява, че Топлофикация С. ЕАД е извършило нарушение по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията, изразяващо се в налагане на необосновани цени на дружествата, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия, в резултат на което те се поставят в неравностойно положение, налага имуществена санкция на дружеството в размер 61 881 (шестдесет и една хиляди осемстотин осемдесет и един) лв. и постановява прекратяване на нарушението. Жалба в останалата част на административния акт не е подавана и следователно последният е влязъл в законна сила. При така очертания предмет на съдебната проверка, във връзка с доводите в жалбата и съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията, като решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознават с материалите по преписката. Съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е надлежно мотивирано, като са обсъдени всички доказателствата представени от страните, относими към извършеното проучване. Неоснователни са релевираните от страна на жалбоподателя доводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно определен период на нарушението от страна на КЗК и съответно в неотчитане на настъпилата петгодишна давност на нарушението, за което Комисията следи служебно. Съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗК давността започва да тече от деня на извършване на нарушението, а в случай на продължавано нарушение - от деня, в който нарушението е преустановено. Систематичният анализ на цитираната разпоредба налага извода, че давността започва да тече от довършването на нарушението, а за нарушения, които траят непрекъснато, както и за продължаваните нарушения - от прекратяването им. В настоящият случай видно от фактите по делото и от становището на жалбоподателя цената на минималния пакет на услугата дялово разпределение за битови нужди не е променяна от 2007 до настоящия момент, поради което давност за извършеното нарушение не е започнала да тече. Освен това КЗК е отчела периода на нарушението от януари 2010 г. - май 2014 г., който период е значително по-кратък от началото на извършване на нарушението. Отчетеният период на нарушение е по-благоприятен за жалбоподателя, поради и което доводите в тази част са неоснователни. Неоснователни са и релевираните от страна на жалбоподателя аргументи за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с необсъждане от стана на комисията на направените предложения за поемане на задължения по реда на чл. 75 от ЗЗК. Съгласно този чл. ответната страна по чл. 74, ал. 2 от ЗЗК може да предложи да поеме задължения, с които да се постигне преустановяване на поведението, във връзка с което е образувано производството, като Комисията може да одобри с решение тези задължения. В този случай комисията прекратява производството, без да установява наличие на нарушение, като постановява, че вече не съществуват основания за продължаване на производството. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай прекратяването на производството пред КЗК по този ред няма да постигне ефективен възпиращ ефект спрямо предприятието, поради което смята, че правилно КЗК като краен резултат не е одобрила предложения за поемане на задължения. Във връзка с възражението на жалбоподателя, че КЗК не е установила за всяко едно от дружествата, извършващи дялово разпределение, действителните разходи за тази услуга и икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, а е използвала показател представляващ сума от цените на отделните елементи от т.н. "минимален" пакет услуги по дялово разпределение, а именно "Сумарна стойност на минималния пакет", като по този начин Комисията, в нарушение на задълженията си по чл. 7, ал. 1 и чл. 35, и чл. 9, ал. 2 и чл. 36 от АПК, не е изяснила пълно, обективно и всестранно всички факти и обстоятелства от значение за производството, съответно не е индивидуализирана релевантната към тях правна уредба, съдът също смята за неоснователни. Видно от направения икономически анализ, КЗК е изяснила релевантния за конкурентното право факт, а именно дали при определяне на цената за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за битови нужди - минимален пакет е спазен механизма за определянето й съгласно чл. 37 от Общите условия, съответно са взети предвид доказаните пред топлопреносното предприятие или доставчика разходи за услугата и икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. В този смисъл, безспорно се установява, както от икономическия анализ на КЗК, така и от назначената по делото СТЕ, че цената за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за битови нужди - минимален пакет не може да бъде еднаква за всички дружества, предвид заложените ценообразуващи елементи в Общите условия, поради което фиксирането й се явява необосновано. Настоящият съдебен състав намира, че правилно е приложен и материалният закон, като споделя правния извод на КЗК, че с поведението си "Топлофикация С." ЕАД осъществява нарушение по смисъла на чл. 21 от ЗЗК. Съгласно тази разпоредба забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите. За да бъде осъществен състав на това нарушение е необходимо наличие, при условията на кумулативност на следните предпоставки - предприятие с господстващо положение, дефинирано с разпоредбата на чл. 20 от ЗЗК и поведение на това предприятие, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите с действия, примерно изброени в разпоредбите на чл. 21, т. 1 - т. 5 от ЗЗК. В настоящия случай безспорно е установено, че "Топлофикация - С." ЕАД е единствен доставчик на топлинна енергия на потребители за битови нужди в границите на обособената му лицензионна територия за пренос на топлинна енергия, поради което притежава господстващо пазара на продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в сгради - етажна собственост в град С. Този пазар от своя страна е вертикално свързан с пазара на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сгради - етажна собственост в град С., поради което поведението на "Топлофикация - С." ЕАД оказва влияние върху двата пазара, независимо, че на втория вертикално свързан пазар дружеството не притежава господстващо положение. В този смисъл правилно КЗК е приела, че е възможно определен участник да притежава господстващо положение на един пазар, а злоупотребата му с нея да се прояви на друг. Следователно, не е необходимо да има съвпадение между пазара, на който е извършена или рефлектира една злоупотреба и този, на който съществува господстващото положение. Единственото условие е да има причинно-следствена връзка между поведението на предприятието с господстващо положение и негативния резултат за конкуренцията и потребителите. На следващо място настоящият съдебен състав приема, че предвиденият механизъм за образуване на цената за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за битови нужди - минимален пакет, съгласно чл. 37 от Общите условия, предвижда признаване от страна на "Топлофикация - С." ЕАД на размера на разходите, произтичащи от дейностите, както и признаване на размера на норма на възвръщаемост на капитала, което показва едностранния характер в ценообразуването. В този смисъл "Топлофикация - С." ЕАД, макар да е в договорни отношения с дружествата за дялово разпределение, притежава правото едностранно да определя цената, която ще заплаща на последните, посредством цитирания механизъм. Видно от събраните по административната преписка и приобщени към настоящото дело доказателства, цената, която "Топлофикация - С." ЕАД заплаща на дружествата за дялово разпределение е абсолютно еднаква за всички, без да е направена индивидуализация на разходите и нормата на възвръщаемост на капитала за всяко дружество, каквото е предписанието на разпоредбата на чл. 37 от Общите условия. Това от своя страна уврежда конкуренцията на пазара на услугата дялово разпределение. Следва да бъдат споделени доводите на КЗК, че нормалната конкурентна среда предполага участниците на пазара да прилагат такива стратегии, които да им позволят, използвайки естествените пазарни процеси, да упражняват натиск върху своите конкуренти, както посредством качеството, разнообразието на продуктовото портфолио от продукти и услуги и други фактори при тяхното предлагане, така и посредством тяхната цена. Ценовата конкуренция се осъществява тогава, когато всяко дружество се стреми да оптимизира разходите си, така че да предостави услугата на по-добра цена на потребителя, но с по-високо качество. В конкретния случай, едностранното определяне на еднакви цени за всички дружества за дялово разпределение води до премахване на ценовата конкуренция между тях по отношение на предоставянето на минималния пакет на услугата дялово разпределение, което уврежда както самите дружества опериращи на този пазар, така и потребителите, които в крайна сметка заплащат тази цена. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че самите дружества за дялово разпределение не са били активни и не са доказали разходите и нормата на възвръщаемост на капитала, каквото задължение имат по смисъла на чл. 37, ал. 1 от Общите условия. Това обстоятелство би довело до непризнаване на разходи, съответно до непризнаване на норма на възвръщаемост, което от своя страна ще доведе до определяне на по-ниска цена, която обаче задължително следва да бъде както различна за всички дружества, така и икономически обоснована за всяко едно от тях. В случая "Топлофикация - С." ЕАД е определила цената за всички, вземайки предвид само своите разходи, съответно норма на възвръщаемост, което неминуемо уврежда конкуренцията на пазара. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че "Топлофикация - С." ЕАД притежава господстващо положение на пазара на продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в сгради - етажна собственост в град С., като с поведението си едностранно налага необосновани цени на дружествата, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия, с което се засяга конкуренцията на пазара на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сгради - етажна собственост в град София, поради което правилно и обосновано КЗК е установила, че "Топлофикация С." ЕАД е извършило нарушение по чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията. Настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно КЗК е определила и размера на имуществената санкция. Правилно нарушението е отчетено като "не особено тежко" по смисъла на Методиката за определяне на санкциите по закона за Защита на конкуренцията, приета с решение № 71/3.02.2009 г. на КЗК, изм. и доп. с решение № 1024/6.10.2009 г. и решение № 330/17.03.2011 г. и решение № 900/17.11.2015 г. (Методиката). Съгласно т. 9.4 от Методиката за не особено тежки нарушения се считат експлоатативните злоупотреби с господстващо положение, както и стратегическите злоупотреби с господстващо положение, които не водят или не биха могли да доведат до затваряне на пазара или до изключване на конкуренти от пазара, какъвто е и настоящият случай. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нарушението следва да бъде категоризирано като леко, предвид факта, че обхваща относително малък географски район и се засягат интересите на ограничен кръг потребители. В случая, макар географският пазар да не е национален, кръгът потребители, чиито интереси се засягат са всички потребители, сключили договори за продажба на топлинна енергия за битови нужди с "Топлофикация С." ЕАД, поради което нарушението не може да бъде квалифицирано като "леко" по смисъла на Методиката. В този смисъл за не особено тежките нарушения основният размер на санкцията се определя до 8% от стойността на реализираните от предприятието нетни приходи от продажби на съответните продукти (стоки, услуги или продукция), които са пряко или косвено засегнати или биха могли да бъдат засегнати от нарушението. В конкретния случай обосновано е приет като основен размер на санкцията да бъде процентът от приходите, посочен в решението, предвид тежестта на нарушението и широкият кръг крайни потребители, които косвено са задължени да заплащат едностранно определената от Топлофикация С. ЕАД за дялово разпределение. Правилно също така е определена и продължителност на нарушението. Продължителността на нарушението е периодът, в който са възникнали установените в производството факти относно извършеното нарушение от страна на предприятието. В конкретния случай нарушението, извършено от Топлофикация С. ЕАД, е от 01.2010 г. до 05.2014 г. Съгласно т. 9.5 от Методиката продължителността на нарушението се оценява от КЗК, като основният размер на санкцията се умножава с коефициент за продължителност, като за нарушения с продължителност над една година - коефициентът за продължителност е равен на броя на годините на участие на предприятието в нарушението, като периоди на участие, по-кратки от шест месеца, се отчитат от КЗК за половин година, а периоди, по-дълги от шест месеца, но по-къси от една година, ще се отчитат за пълна година. В конкретния случай продължителността на нарушението е четири години и пет месеца, като коефициентът правилно е изчислен на 4.5. Неоснователно е релевираното от Топлофикация С. ЕАД възражение, че по отношение на дружеството са налице смекчаващи отговорността обстоятелство - еднократност на извършеното нарушение и липсата на тежест и вредоносен резултат на нарушението, поради което съгласно Методиката следва да бъде намален основния размер на санкцията. От една страна продължителността на нарушението е взета предвид при определяне на коефициента за продължителност, а от друга както вече бе посочено са засегнати широк кръг потребители. В този смисъл правилно КЗК е отчела, че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Всичко гореизложено води до извода, че с оглед характера и степента на нарушението, размерът на наложената санкция е законосъобразно определен, обоснован и справедлив. Предвид на изложените съображения решаващият състав приема, че КЗК е изложила законосъобразни правни изводи въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорването на постановеното решение, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 7 и чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения "Топлофикация С. ЕАД" следва да заплати на КЗК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Воден от горното и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,