Решение № 6626 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4073/2020 г.

Решение № 6626 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4073/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба "В. ТРАНС" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. "Москва" № 163, представлявано от управителя И. Костадинова, подадена чрез адв. Проданова против решение № 244 от 14.02.2020 г. по адм. д. № 2849/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-572-0344962 от 15.11.2019 г. издадена от Д. Вълканов, началник отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № 3 ЦУ- ОПР-16/17.05.2018 г. на ИД на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - бензиностанция, находящ се в с. Горно Александрово, общ. Сливен, на главен път посока гр. Сливен, стопанисван от "В. ТРАНС" ООД и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Касаторът поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – началникът на отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против ЗПАМ № ФК-572-0344962 от 15.11.2019 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № 3 ЦУ- ОПР-16/17.05.2018 г. на ИД на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - бензиностанция, находящ се в с. Горно Александрово, общ. Сливен, на главен път посока гр. Сливен, стопанисван от "В. ТРАНС" ООД и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Съдът е направил извод за законосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. Решението е правилно. Възражението за липса на фактически основания за налагане на принудителната административна мярка е неоснователно. На 08.10.2019 г. в 12: 12 часа е извършена проверка на обекта на търговеца от органите по приходите, при която е констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл. 118, ал. 6 ЗДДС не подава данни в НАП за доставката и движението на доставените/продадените количества течни горива. По делото е установено, че за периода от 01.09.2019 г. до 15.09.2019 г. е налице разминаване между данните от НИС /нивомерна измервателна система/ и регистрираните с баркод четец АДД с УКН: 0000000004809373 от 12.09.2019 г. с количество 19 837. 00 литра дизелово гориво, като посочения документ не е подаден като данни към НАП. Протоколът за извършена проверка от органите на НАП на основание чл. 50 ДОПК е годно доказателство за извършените от и пред него действия и изявления, и установените факти и обстоятелства. Предвид приложения протокол правилен е изводът на съда, че е доказано извършването на нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, които изискват от обекта за продажба на течни горива да се подават данни на НАП за наличните количества горива в резервоарите на обекта. Правилен е изводът на съда, че в заповедта са изложени достатъчно мотиви за налагане на принудителната административна мярка. Продължителността на мярката е определена при спазване на принципа за съразмерността. Представените пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция данни на хартиен носител (от л. 9 до л. 13 от настоящото дело) не доказават надлежното подаване на данни в НАП в предвидения от закона ред и не опровергават изводите на административния съд. От същите е видно, че са съставени през месец ноември 2019 г., а процесните данни е следвало да се подадът за периода на установеното разминаване от 01.09.2019 г. до 15.09.2019 г. Административният съд правилно е осъдил дружеството да заплати на ТД на НАП гр. Бургас направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 лв. Неоснователно е оплакването на касатора, че ответникът не е бил представляван пред административния съд. От представените пред първоинстанционния съд писмени бележки е видно, че ответникът е представляван от юрк. Желева. Жалбата на дружеството срещу ЗПАМ е оспорена в подробно становище приложено по делото. От същото е видно, че юрисконсултското възнаграждение е претендирано своевременно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,