Решение № 9628 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12759/2019 г.

Решение № 9628 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12759/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Дойчева, чрез процесуален представител адв. И. Миланова, против решение 4981/15.07.2019 г., постановено по адм. дело № 11211/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу задължително предписание № П/Д-С-ЛЦ-002/03.08.2018 г., издадено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Лозенец, и е присъдено юрисконсултско възнаграждение. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изтъкнати в жалбата съображения, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касация – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Лозенец, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Г. Дойчева срещу издаденото на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) във вр. с чл. 18, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закон за закрила на детето задължително предписание № П/Д-С-ЛЦ-002/03.08.2018 г., на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Лозенец. С него е предписано на Г. Дойчева да: 1. да се въздържа от всякакви действия, които имат вредно въздействие върху здравето и психичното развитие на децата, както и да не ги поставя в конфликт на лоялност между родителите и значимите за тях възрастни; 2. да сътрудничи на Отдел "Закрила на детето" (ОЗД) при ДСП - Лозенец и да осигурява присъствието на децата при покана за срещи; 3) в едномесечен срок да сключи договор с лицензирания доставчик на социални услуги - Център за семейно консултиране и подкрепа "Света София" при фондация "За нашите деца" - София, 4. да осигурява присъствието на децата при посещаване на социалната услуга за оказване на психологическа подкрепа с цел недопускане на увреждане на психо-емоционалното им развитие и интензивна психологическа подкрепа - за срок от шест месеца и/или докато децата са при майката; 5. да съдейства и изпълнява заложените цели в Плановете на действия на ОЗД при ДСП. След преценка на правнорелевантните факти и обстоятелства по делото, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от ППЗЗДет. за издаване на предписанието, тъй като родителят Г. Дойчева е отказала да съдейства на служителите от Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец за изпълнение на социалните мерки за закрила на Д. и М. Ж., по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗДет. За да обоснове материалната законосъобразност на издаденото задължително предписание административният съд аргументирано се е позовал на текста на чл. 3 от ЗЗДет., очертаващ принципите, които са свързани със зачитане на личността на детето, отглеждането му в семейна среда, осигуряване най-добрия интерес и закрила. Предписанието е издадено след констатация, че майката възпрепятства комуникацията на ОЗД към ДСП – Лозенец с децата Д. и М. Ж., не изпълнява дейностите, заложени в плановете за действие за работа по случаите им, не полага усилия за преодоляване на риска за децата от родителското отчуждение спрямо другия родител и не предприема действия в посока децата да работят с доставчик на социална услуга – ЦОП "Света София", с цел недопускане на увреждания на психо-емоционалното им развитие и подкрепа при новонастъпилите обстоятелства. Съдът е приел, че децата на жалбоподателката са деца в риск от увреждане на психоемоционалното им развитие и в риск от родителско отчуждение от баща им, поради което е наложено издаването на оспореното предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗДет., съгласно която разпоредба при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител, или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че предписанията са мотивирани с предложение, направено с доклад, изготвен от социален работник в изпълнение на задължително предписание с № РД-14-202/11.07.2018 г. на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), вследствие на проверка, извършена на 21-22.06.2018 г., по случаите на малолетните деца Д. и М. Ж., с родители: майка - жалбоподателката, и баща – В. Живков. Както е посочено в мотивите на оспорения акт, в доклада на социалния работник е описана работата по случаите на двете деца и липсата на сътрудничество на майката с ОЗД при ДСП-Лозенец при работата с децата. Задължителното предписание е оспорено по административен ред, като с решение № 22-РД06-0152/31.08.2018 г. на директора на РДСП – София-град жалбата на Г. Дойчева е отхвърлена като неоснователна. Мерките за закрила в семейна среда се прилагат, за да бъдат подпомогнати детето и семейството, в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. В чл. 23 от Закона за закрила на детето са регулирани различни мерки с оглед потребностите на детето и родителите му. С чл. 18, ал. 2 от ППЗЗДет. е предвидено, че мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗД, се прилагат съгласно изготвения план за действие. Задължително предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗДет. се издава в случаите на отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето. В случая, след извършена проверка от страна на ДСП е установено, че са нарушени правата на децата М. и Д. Ж. Изводът е направен въз основа на събраните по делото доказателства. Налице е дълбок разрив в отношенията между майката Г. Дойччева и бащата В. Живков, които са ескалирали до такава степен след развода им, че майката нарушава правото на бащата да упражнява родителски грижи за детето като не спазва режима, определен от съда, за личен контакт между тях. Живков е поставен в състояние на невъзможност да участва в отглеждането и възпитанието на децата си, тъй като майката не изпълнява съдебните решения за осигуряване на личния контакт с бащата и режима им на свиждане. В производството пред съда не са установени обстоятелства, от които да е възможен извод, различен от формирания от административния орган. Изслушани са показанията на свидетеля В. Живков, които съдът е приел като безпротиворечиви и в достатъчна степен обективни. Свидетелят посочва, че категорично не е осъществявал физическо и психическо насилие над децата по време на брака и след развода. През м. ноември 2014 г., е заведено дело за домашно насилие срещу свидетеля и майка му, отново с искане от Г. Дойчева. Тези твърдения са останали недоказани. Още повече, че бащата не е имал личен контакт с децата си от 2014 г., което е и едно от основанията да му бъде предоставено упражняването на родителските права. По този въпрос се е произнесъл Софийският градски съд в решението си от 07.11.2017 г. по гр. дело № 12502/2017 г. като втора инстанция за предоставяне на родителските права на бащата. Съдът правилно е приел за доказано, че в случая за децата на жалбоподателката е налице дистанциране и отчуждаване от техния баща – синдром на родителско отчуждение. След като Г. Дойчева не съдейства активно за провеждане на социална работа и продължава да възпрепятства заложените в плана за действие дейности, които включват оказване на подкрепа от страна на лицензиран доставчик на социална услуга (ЦОП "Света София"), който не е работил до момента с родителите и децата, и това е послужило като фактическо основание за издаване на процесното задължително предписание, в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. Актът е издаден от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Лозенец, който е материално и териториално компетентен орган - по аргумент от чл. 18, ал. 4 и чл. 12 от ППЗЗДет. във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. Административният акт е изготвен в законоустановената форма. В него са посочени конкретни фактически основания, предвидени в приложимата материалноправна разпоредба, представляваща предпоставка за издаване на акта. Видно от текста на чл. 21, ал. 1, т. 3 от същия закон Дирекция "Социално подпомагане" извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Целта на мерките за закрила в семейна среда, които са посочени в чл. 23 от ЗЗДет., се изразява в това да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането му. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Задължителното предписание отговоря на материалните предпоставки, предвидени в чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет. Съгласно последната разпоредба, при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. Горните действия се предприемат в случаите на постъпил сигнал и проведено производство по предходните разпоредби и в съответствие с функциите на Дирекция "Социално подпомагане" по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет. Съдът правилно е извел извод за съответствието на акта с целта на закона и принципите, които са насочени към осигуряване на най-добрия интерес на детето. Приема се и на основание § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., че този интерес съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая административният съд правилно е приел, че с издаденото задължително предписание и при дадените обстоятелства, ще се гарантира и запази най – висшия интерес на детето да бъде обгрижвано и от двамата родители. В същия смисъл са постановени решение № 15822/18.12.2018 г. по адм. дело № 11869/2018 г. и решение № 1314/31.01.2019 г. по адм. дело № 9518/2018 г. на ВАС, шесто отделение. При конкретно установената фактическа обстановка по делото, административният съд е извел правилни и обосновани изводи от фактическа и правна страна, които се споделят изцяло от касационната инстанция. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответната дирекция се присъжда сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,