Решение № 15909 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11332/2010 г.

Решение № 15909 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11332/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Кмета на община Карлово, чрез пълномощника-адв. Стоимен Гърбев, против решение № 881/16.06.2010 г., постановено от Пловдивския административен съд, петнадесети състав, по адм. д. № 2235/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е изменил заповед № 1131/10.11.2009 г. на Кмета на община Карлово, с която на основание чл. 21, ал. 1 ат АПК, чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрено решението на комисията при община Карлово, взето с протокол от 15.10.2009 г. относно застроената част, включваща застроената площ на сгради и съоръжения и прилежащ терен за имот пл. № 2470 и пл. № 2471 в кв. 15а по устройствения план на гр. Карлово от 1966 г., като е определил застроените и свободните от застрояване площи от посочените имоти. За да постанови решението си съдът се е съобразил с приетата и неоспорена СТЕ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, изразяващи се в следното: В заседанието по приемането на експертизата процесуалният представител на община Карлово е направил възражение по приемането на заключението на вещото лице с твърдение, че не е изпълнена задачата, поставена му от съда. Касаторът твърди, че заключението на вещото лице е непълно и неправилно, като свободните площи от имотите не са определяни по Наредбата. Заключението е необективно, а експертизата е проведена целенасочено. В пространните мотиви към решението съдът е описал подробно страните по спора, регулационните номера на спорния имот, различните видове доказателства, решението на общинската администрация и повече теория относно приложимите правни норми при решаването на спора по чл. 11, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ. Изписани са номерата на множество сгради и тяхната номерация в заключението на вещото лице, а отсъстват фактически изводи. Правилно съдът е приел, че производството по чл. 11, ал. 4 е междинно производство и е преюдициално за ОСЗ, която следва да се произнесе по искането за възстановяването на зем. земя. Отреждайки по-големи свободни площи от реално съществуващите, съдът създава предпоставки за невъзможност за възстановяване на свободната част с последващия акт на ОСЗ, поради наличието на извършено строителство. Ответните страни: Радка Георгиева Петрова и Лазар Димитров Петров, чрез пълномощника си-адв. Анчев, с писмено възражение оспорват касационната жалба като неоснователна, по следните съображения: Основният мотив на касационният жалбоподател е, че заключението на вещото лице Васил Герасимов е неточно и тъй като първоинстанционният съд го е кредитирал изцяло, то решението е неправилно. Счита този довод за неоснователен, а неоспореното от страните заключение на вещото лице за компетентно изготвено. В същото е отговорено пълно и обективно на поставените въпроси. В заключението са отразени конкретните площи, отразени са съществуващите в имота сгради, като застроените и незастроени площи вещото лице е отбелязало със съответните гранични точки/букви. Вещото лице е онагледило заключението си със скица № 3, която следва да стане неразделна част от решението. В съответствие със събрания по делото доказателствен материал и напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е постановил решението си. Писмени бележки са представени и от адв. Албена Йотова, като пълномощник на Лазар Димитров Петров. Заинтересованите страни: Рени Димитрова Димитрова, Гинка Лазарова Петрова, Тодорка Якимова Петрова, Евгения Петрова Генчева, Димитър Петров Димитров, Вирджиния Минчева Алашка-Цветкова, Генка Ненкова Пиргова и Антоанета Минчева Петкова - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, и е приложил правилно нормативната уредба. Правилно е изградил изводите си въз основа на заключенията на извършените СТЕ-зи, които точно са фиксирали с букви и цифри спорните застроени и незастроени площи. Съгласно заключението по допълнителната експертиза, сградите и площите отговарят на посочените в протокола от 15.10.2009 г. на комисията, назначена от кмета и че липсват различия в площите, с тези представени от административният орган. Необходимата прилежаща площ е определена съгласно Наредба № 7/2004 г. Вследствие на това е установило, че незастроената площ е 7426 кв. м., а не както е посочена в оспорваната заповед-5900 кв. м. Съдът правилно е приел, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ като междинно не включва изследването на въпросите, свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяването им. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ те са от компетентността на общинската служба по земеделие, която наред с тях следва да прецени и наличието на предпоставките за възстановяване на имота на основание чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. С оглед на тези обстоятелства, съдът правилно е изменил заповедта, като издадена в нарушение на материалния закон, по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдебният акт следва да остане в сила. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Основните доводи на касатора касаят несъгласието му с приетите СТЕ. Видно от протоколите от съдебните заседания, представителят на ответната страна не е оспорил нито основното, нито допълнителното заключение на вещото лице и не е поискал тройна експертиза. Позоваването на касатора на заявлението му в съд. заседание на 21.05.2010 г. " да не се приема допълнителното заключение на вещото лице, тъй като е непълно" е неоснователно, тъй като нито е поискана допълнителна експертиза, нито е оспорена представената такава. Вещото лице е отговорило на поставените му задачи. В касационното производство е недопустимо да се оспорва заключението на вещото лице, неоспорено и прието в първоинстанционното производство. Съдът се е произнесъл в съответствие със приетата СТЕ, като подробно е описал застроените и свободни части от имота. Правилни са и изводите му относно характера на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, както и че ОСЗ е компетентният орган, който се произнася по искането за възстановяването на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения и решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,