Решение № 107 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 895/2010 г.

Решение № 107 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 895/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. Ц. от [населено място], област П., чрез процесуалния представител-адвокат Д. против въззивно решение № 386 от 18.03.2010 г. по в. гр. д. № 210 по описа за 2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 3267 от 2009 г. по гр. д. № 9566/2009 г. на Пловдивски районен съд и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от А. А. Ц. против М. Д. Г. искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД за осъждане за сумата от 3000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания от охлузвания и кръвонасядания, нараняване на колянната и глезената става, стрес и неудобства при претърпяно на 8.06.09 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 8.06.2009 г., както и сумата от 121.21 лв. - обезщетение за имуществени вреди. Като се сочи отменителното основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен, поради постано-вяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. Претендира разноски. С определение № 1113 от 16.11.2010 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по поставения въпрос за това - дали установените по делото обстоятелства-са достатъчни, за да се обоснове извод, че ответникът е този, който е осъществявал надзор над причинилата увреждането крава и дали е направил необходимото, за да предотврати опасността от причиняване на увреждане. Въпросът е поставен, тъй като - независимо, че с показанията на свидетелите Г. и Г. е установено, че ответникът на 8.06.09 г. - около 19 часа е пасял своите и на чичо си крави в близост до пътя, където са били разположени кофи за боклук, при които кравите обичали да ходят и именно една от кравите /собственост на чичото на ответника/ е станала причина за настъпване на пътен инцидент, причинил лека телесна повреда на ищеца- въззивният съд е счел, че не е установено, че кравата е била под надзора на ответника и затова не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Този извод на въззивния съд е в противоречие с представени от касатора решения - № 2965 от 23.11.1957 г. по гр. д. № 7381/57 г. на ВС, в което е прието, че отговорността на лицето, на което е поверена вещ под надзор почива на предположението, че не са били взети необходимите мерки във връзка с надзора и управлението на вещта за предотвратяване на вредите от същата за други лица и за лош избор на това лице, на решение № 868/10.12.60 г. по гр. д. № 7466/60 г. на ВС, в което е прието, че този, под чийто надзор се намира дадена вещ, причинила вреда, не може да се освободи от отговорност пред третото увредено лице под предлог, че друг е собственик на вещта и на решение № 813/21.03.1973 г. по гр. д. № 270/74 г. на ВС, съгласно което основание за ангажиране на отговорност по чл. 50 от ЗЗД е неизпълнението на задължението на лицето, на което е поверена вещ под надзор, да избере подходящ път, през който да преведе стадото, а така също и за подходящо разполагане на животните, за да предотвратят евентуални нежелателни последици. В съдебно заседание страните не се явяват. Явява се процесуалния представител на касатора, който поддържа изложените доводи и направено-то искане в касационната жалба. Допълнително представя писмени бележки Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по поставения въпрос намира за правилно второто от горепосочените становища, изразено в цитираните решения на ВС. Надзорът е наблюдението и грижата, което едно лице полага за вещите/в случая животните/, като разполага с възможност да ги управлява. В случая-след като е установено с гласни доказателствени средства, че на 8.06.09 г., около 19 часа ответникът е пасял кравите на поляна, в непосредствена близост до пътя, свързващ [населено място] с [населено място], като една от поверените му пет крави /без той да вземе мерки, тъй като не е видял случващото се/ е излязла на пътя, по който се движат моторни превозни средства /като е тръгнала да го пресича- по обяснението на ответника/и сблъсъкът с управлявания от ищеца мотор е станал на средата на пътя - следва извод, че същият носи отговорност за причинената вреда, тъй като той-в качеството му на упражняващ надзор не е направил необходимото да предотврати настъпването й. За да се освободи лицето, под чийто надзор се намира вещта, от отговорност за произлезли от нея вреди, е необходимо да се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила, на изключителна вина на пострадалия или на трето лице (т. 10 от Постановление № 7/59 г. на Пленум на ВС). В случая това не е установено. Напротив, установява се от ангажираните гласни доказателства и от представения протокол за ПТП, че вредите са произлезли от кравата, която изведнъж е изскочила на пътя и мотористът не е имало време да реагира. В този смисъл са показанията на свидетелката Г., която твърди, че никой не е имало при кравите, а ответникът се е появил 15 минути след инцидента. Обстоятелството, че кравите са били поверени на ответника се установява и от съставения протокол за ПТП, в който ответникът е посочен като участник в инцидента /логично е, ако е имало и друго лице, и неговото име да е записано/. Пред полицаите- той е потвърдил, че е лицето, под чийто надзор са кравите, което обстоятелство е вписано в съставения Протокол № 1157857.Последният е годно писмено доказателство, което следва да се цени наред с останалите ангажирани по делото доказателства. В качеството на свидетел е разпитан и собственика на кравата, причинила увреждането /свидетеля Т. Г./, който потвърждава обстоятелството, че тя е била научена да ходи при контейнерите, които заемали един метър от пътното платно и че улицата е опасна, тъй като там са ставали и други пътно-транспортни инциденти. В останалата част /досежно твърдението, че и той е присъствал на инцидента и че мотористът се е блъснал в кравата, която е била до кофите/ показанията му не следва да се възприемат, пред вид личната му заинтересованост и факта, че те са в противоречие с показанията на незаинтересованата свидетелка Г. и отразеното в протокола за ПТП, а и са нелогични, тъй като няма причина мотористът да се сблъска с животното, ако разполага с широк път и възможност да го заобиколи/. Гореизложеното от настоящия състав е в противоречие с приетото от въззивния съд, което налага отмяна на постановения от него акт и решаване на въпроса по същество. Претенцията е за присъждане на сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от охлузвания и кръвонасядания, нараняване на колянната и глезената става, стрес и неудобства - в резултат на претърпяно на 8.06.09 г. ПТП непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 8.06.2009 г., както и сумата от 121.21 лв. -обезщетение за имуществени вреди. С оглед размера, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК - претенцията, касаеща обезщетението за претърпени имуществени вреди е недопустима и по отношение на нея касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството- прекратено. Претенцията, досежо претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена по следните съображения: На обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /Постановление 7/77 г. на Пленум на ВС/. В случая-видно от заключението на приетата по делото медицинска експертиза - в резултат на непозволеното увреждане на пострадалия са причинени: множество успоредни една на друга драскотини и охлузвания по задната повърхност на дясната половина на седалището, кръвонасядане по предната повърхност на дясната мишница в долната трета, кръвонасядане и повърхностно охлузване по епидермиса в областта на дясната лакътна ямка, контузия на дясна колянна става, контузия на дясна глезенна става, охлузване на кожата в областта на левия лакът, охлузване по външната странична повърхност на лявата подбедрица в горната трета, като охлузванията и кръвонасяданията са причинили болки и страдания с обичаен характер, по-силни в първите дни след травмата и постепенно са отминали за около 7-10 дни, а контузиите - са отминали за около 15-20 дни, всички без да останат усложнения за здравето и живота на ищеца. Всички тези травми са причинили болки и страдания. Отделно-поради внезапния характер на случилото се, наложилото се лечение, неизбежните ограничения и затруднения във връзка с възстановителния процес са причинили на пострадали още стрес и допълнителни неудобства, които също следва да бъдат овъзмездени, като настоящият съдебен състав намира, че претендираната сума от 3 000 лв. е достатъчна, за да ги обезщети. С оглед направеното искане, пред вид изхода от спора и на основание чл. 78 от ГПК - в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно уважената част от иска. Разноските възлизат общо на 996 лв./от които 126 лв. - държавна такса пред първата инстанция, 80 лв. - за възнаграждение на вещо лице, 380 лв. - за адвокатско възнаграждение пред районния съд, 190 лв. - адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, 100 лв. - адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция и 90 лв. - държавни такси пред последната/. От тях следва да се приспадне 96 лв. - заради частта, в която производството е прекратено и да се присъди сумата от 900 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение