Решение № 7532 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3851/2011 г.

Решение № 7532 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3851/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 44, ал. 6 - 8 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Кюстендил, чрез пълномощника му юрк. А. Стоянова, против решение № 29 от 09.02.2011 г. на Административен съд Кюстендил, постановено по адм. дело № 379/2010 г. в частта, с която са отменени заповед № 4171 от 03.11.2010 г. и заповед № 4173 от 03.11.2010 г. Твърди се, че съдебният акт е неправилен, постановен в противоречие със закона, необоснован и при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска отмяната му и връщане на делото на друг съдебен състав за ново разглеждане.

Ответната страна - Косай Денун Юнис, редовно призован не се явява и не се представлява.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в пледоарията му.

Върховният административен съд, трето отделение като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение е отменена заповед № 4171 от 03.11.2010 г. на директора на ОД на МВР гр. Кюстендил в частта, с която на Косай Денун Юнис е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за влизане в страната" за срок от една година; отхвърлена е жалбата на Косай Денун Юнис срещу същата заповед в частта, относно наложената ПАМ "принудително отвеждане до границата на РБ"; отменена е заповед № 4173 от 03.11.2010 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ и чл. 2, ал. 3, т. 1 от Наредба I-13 от 19.01.2004 г. на министъра на вътрешните работи за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на СДВНЧ е наредено чужденецът да бъде настанен принудително в СДВНЧ - гр. София до отпадането на пречките за изпълнение на заповед за принудително отвеждане до границата.

За да постанови този резултат съдът е приел:

1. че заповед № 4171/03.11.2010 г. е незаконосъобразна в частта, с която е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в страната" за срок от една година, тъй като административният орган не е представил доказателства, от които да е видно, че чужденецът действително няма осигурена издръжка на територията на страната ни, не разполага със средства, осигуряващи завръщането му и няма задължителните застраховки. Ето защо съдът е приел, че не са били налице предпоставките за налагането на тази ПАМ, заповедта в тази част е незаконосъобразна и следва да бъде отменена;

1. че заповед № 4173 от 03.11.2010 г. не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, тъй като не е посочено фактическото основание за издаването й, а като такова е възпроизведена целта на настаняването.

Решението е неправилно и ще следва да се отмени, а делото - да се реши по същество на базата на събраните доказателства, тъй като настоящият състав на Върховния административен съд намира, че установената по делото фактическа обстановка не налага извод за допуснати нарушения на административно-производствените правила и материално-правните разпоредби на ЗЧРБ, съставляващи основание за отмяна на заповедта, както е приел решаващият съд.

1. Срещу Косай Денун Юнис е издадена заповед № 4171 от 03.11.2010 г. на директора на ОД на МВР Кюстендил, с която на основание чл. 41, ал. 1, т. 1, чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ и предложение № 20991 от 03.11.2010 г. му е наложена ПАМ "принудително отвеждане до границата" и "забрана за влизане в страната" за срок от една година поради това, че чужденецът не може да удостовери влизането си по законоустановения ред, няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане. Съдът неправилно е приел, че административният орган не е представил доказателства за фактите, описани в административния акт. От докладните записки изх. № № 6040 и 6041 от 03.11.2010 г., обясненията на Косай Юнис от 02.11.2010 г., дадени при задържането му, и протокола за личен обиск с дата 02.11.2010 г. се установява по безспорен начин, че действително чужденецът е влязъл в страната ни не по установения ред, не притежава документи за самоличност, пари и застраховки. С оглед задълженията на първоинстанционния съд по чл. 171 от АПК не е имало пречка да бъдат събрани допълнително доказателства в подкрепа на твърденията на административния орган, за което той не е получил указания. Доказателствата, представени с касационната жалба са били налице и е следвало да бъдат приобщени към останалите, за което съдът е следвало да прояви активност. Ето защо решението на съда в тази част е необосновано.

1. Жалбоподателят е настанен в СДВНЧ на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 8 от ЗЧРБ, до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта. Неоснователно съдът е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

За изпълнение на наложената мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ - "отвеждане до границата на РБ" е необходимо да се създаде организация за пътуването на чужденеца до страната на произход, което е пречка за незабавното изпълнение на наложената ПАМ. Тоест, за да бъде изпълнена процедурата по депортирането на чужденеца и при положение, че същият не разполага със средства за съществуване, няма адрес и установена самоличност, настаняването му в определено за целта място е задължително.

От друга страна, по силата на чл. 67 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) наложените принудителни административни мерки не се изпълняват до влизане в сила на решението, с което се отказва или прекратява производството по ЗУБ.

В процесния случай в административният акт, с който е наложена ПАМ, е посочено и точното фактическо основание на задържането в СДВНЧ - да се организира пътуването на лицето до страната на произход.

По изложените съображения изводите на съда са неправилни. Оспорваните заповеди са издадени от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административно-производствените правила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение