Решение № 5568 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1487/2010 г.

Решение № 5568 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1487/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ивайло Антонов Денков против решение по адм. д. № 6064/2009 г. по описа на ВАС, III отделение. Иска отмяна с доводи за материална незаконосъобразност, необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила. Наказанието не съответства на тежестта на нарушението. Представено е постановление за прекратяване на наказателното производство, с което се установява, че алкохолната концентрация е резултат от употреба на лекарства, изготвено на спиртна основа, което не е обсъдено от съдебния състав. Липсвали доказателства за отстраняване на противоречията между тези на жалбоподателя и тези на инспектор Христов. Не са посочени конкретни хипотези от Етичния кодекс и по -специално на чл. 13, чл. 30, чл. 31. Налице е противоречие в съобразителната част на заповедта. Необсъждането на всички доводи е нарушение на процесуалните правила. Ответната страна министърът на правосъдието оспорва касационната жалба като неоснователна. Управление на МПС след употребата на алкохол или упойващи вещества и медикаменти е основание за уволнение. Без значение е как е приключило наказателното производство, а нарушенията на Етичния кодекс представляват тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Нарушението е установено, обсъдени са относимите доказателства. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, като като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е образувано по жалбата на касационния жалбоподател срещу заповед на министъра на правосъдието, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" с правно основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР затова, че на 5.12.2008 г. е управлявал МПС при концентрация на алкохол, установена с "Дрегер 7410+" 1,89 промила. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, тъй като заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на правилата на дисциплинарното производство и въз основа на доказателства, събрани в дисциплинарното производство, които установяват нарушение на служебната дисциплина. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото съдът е обсъдил всички относими към спора доводи и доказателства, като е обосновал с тях постановения съдебен акт. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Затова прекратяването на наказателното производство с постановление на районна прокуратура Свищов поради липсата на убедителни доказателства за извършено престъпление, не е основание за отмяна на заповедта, с която е наложено наказание за дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 300 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК само влезлите в сила присъди на наказателния съд са задължителни относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността. Нямат такава сила прекратителни прокурорски постановления. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Пред комисията по дисциплинарното производство на 26.02.2009 г. служителят е признал, че е пил вино. Протоколът за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта от 9.12.2009 г. 16.00 часа сочи за 2,42 промила, като в същия е отразено, че алкохолната напитка е уиски. Ценени са рапортите на Валентин Иванов Ангелов /младши автоконтрольор/ и Ивайло Петрушев от 24.02.2009 г., които писмено дават обяснения, за признанието, което е направил Ивайло Денков в момента на извършване на проверката на 5.12.2008 г., че е изпил алкохол от 700 ml вино. Заетата впоследствие защитна теза от жалбоподателя, че не е пил алкохол е без значение, правилно не е ценена от административния орган и от съда. Съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение е "друго тежко дисциплинарно нарушение", извън посочените в т. 1 до т. 7. В случаите по чл. 227, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно-наказващият орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което е неприложима чл. 229, ал. 2 от ЗМВР и извършване на преценка за съотношение между провинението и тежестта на наказанието. В чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР законодателят е посочи кои са другите тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение", като в чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР това са деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Управление на МПС след употреба на алкохол, представлява нарушение на етични правила за поведение и уронва престижа на службата. Тъй като етичните норми на поведение по принцип са неписани правила за поведение, записването им в Етичния кодекс не променя този им характер. Затова е без значение дали нарушението е посочено в чл. 30, или чл. 31 от същия от ЕК и дали административният орган ще посочи коректно текста като номерация. Обществото реагира особено чувствително, когато нарушителите на ЗДП са служители с полицейски правомощия. Шофиране след употреба на алкохол сочи за липсата на чувство за дълг, отговорност и съвест от страна на хора, чийто професионален дълг изисква да служат на обществото. Трябва с деянието да "се уронва престижа", т. е. не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция, какъвто е настоящия казус/ Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на ВАС/. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав