Решение № 4014 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14774/2011 г.

Решение № 4014 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14774/2011 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Радка Николова Булянска и Анна Николова Балабанова, двете от гр. София, срещу решение № 3134/24.06.2011 г., постановено по адм. д. № 4229/2010 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за нарушения на материалния и процесуален закон. Иска се решението да се отмени изцяло с произтичащите от това последици. Ответникът, изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Радка Николова Булянска и Анна Николова Балабанова срещу Заповед № РД-18-15/17.03.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Мало бучино, район "Овча купел", Сторична община, в частта й касаеща имот с идентификатор 46721.3853.71. За да постанови решението си съдът приел, че при издаването на заповедта е спазена предвидената процедура, както и материалноправните разпоредби на ЗКИР и Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е правилно, правните изводи кореспондират на доказателствата по делото и е обосновано. По делото е установено, че при нанасянето на имот с идентификатор 46721.3853.71, предмет на оспорването, за граници на същия са нанесени регулационните такива по действуващия регулационен план. Правилно административният орган е преминал към нанасяне на кадастралните граници по действуващия регулационен план, което се налага и с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗУТ, имащ значение на конкретния случай, съгласно който уличните регулационни линии, както и вътрешните регулационни линии, които определят границите със съседните имоти, стават граници на имотите. Освен това съгласно представения нотариален акт по делото, на който се позовават жалбоподателките, е вписана забрана за строителство на вътрешни огради, поради което правилно оградите не са не са имани предвид при заснемане на имота в кадастралната карта, като материализирани граници. При тези установени релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът правилно е приложил материалния закон, като е приел, че оспорената заповед не противоречи на материалноправните разпоредби на ЗКИР и Наредба № 3/2005 г., както и че заповедта е законосъобразна. Твърдяната в касационната жалба придобивна давност за имота, а не за идеални части от него, не се установява в административното производство, а по общия исков ред. Като се има предвид гореизложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Решението е неправилно в частта му, с която на Агенцията по геодезия, картография и кадастър са присъдени разноски в размер на 150 лв, които представляват минимално адвокатско възнаграждение. По делото е участвувал редовно упълномощен адвокат, а не юрисконсулт, пълномощното е приложено на л. 144 от делото, но към него липсват разходни документи за платено възнаграждение. С оглед на това не се установява, че агенцията е направила разходи за инстанцията. Служебно разход се определя и присъжда само ако съответната страна се представлява от юрисконсулт, какъвто не е настоящия случай. С оглед на това решението в частта му за присъдените разноски следва да се отмени. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК