Решение № 14600 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14666/2010 г.
ВАСI отделение10.11.2011 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1906/30.09.2010 г. по адм. дело № 182/2010 г. на Административен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14600 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14666/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 1906/30.09.2010 г. по адм. дело № 182/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 900439/09.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, гр. Добрич, в частта, потвърдена с решение № 756/19.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и в противоречие с приложимото материално право, иска отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Иванка Николова Куманова, действаща като ЕТ "Вани Трейд - Иванка Куманова", гр. Добрич, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че ревизираното лице - ЕТ "Вани Трейд - Иванка Куманова", е придобило от "Хан Кардам" ООД през 2005 г. недвижим имот в гр. Генерал Тошево. През 2008 г. между ЕТ и същото ООД са сключени три договора - единият от 01.04.2008 г. за наем на част от същия имот, по който ЕТ е наемодател, а дружеството - наемател. Вторият е договор за заем от 07.05.2008 г. за предоставяне от дружеството на ЕТ на целеви заем от 250 000 евро срещу лихва за извършване на строително - монтажни работи /СМР/ в цитирания имот с цел имотът да бъде използван като сервизна база за ремонт на леки автомобили и трактори. В чл. 6 от този договор от този договор е уговорено задължението на страните по него, след приключването на СМР и издаването на протокол обр. 19 да сключат договор за покупко - продажба на имота, по неговата пазарна цена към момента на сключване на прехвърлителната сделка. В чл. 8 е уговорено плащането на прехвърлителната сделка на имота по т. 6 да се осъществи чрез прихващане на насрещни изискуеми и ликвидни вземания, а дължимата разлика да се плати в брой или по банков път. Третият договор между същите страни е от 05.03.2008 г. и е договор за паричен заем от 05.03.2008 г., като видно от предмета на същия "Хан Кардам" ООД предава в собственост на ЕТ "Вани Трейд - Иванка Куманова" сумата от 120 000 лева срещу лихва със срок за връщане 04.03.2009 г., удължен с анекс на 04.03.2010 г. Между страните по делото е спорно основанието на следните получени от ЕТ плащания по банков път с наредител дружеството: на 15.05.2008 г. -15 100 лв, на 20.05.2008 г. -15 000 лв., на 27.05.2008 г. -15 000 лв./ или общо за данъчен период м. 05.2008 г. - 45100 лв./, на 05.06.2008 г. -3 400 лв., на 11.06.2008 г. - 5000 лв., на 17.06.2008 г. - 1000 лв. /общо за данъчен период м. 06.2008 г. - 9400 лв./. В банковите преводи е посочено основание - "авансово по договор", поради което органите по приходите са приели в обжалваната част на РА, че се касае за авансово плащане по договора за покупко - продажба на недвижим имот, налице е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 6 ЗДДС, върху което е следвало да бъде начислен ДДС, поради което са доначислили ДДС за данъчните периоди м. 05.2008 г. и м. 06.2008 г. Съдът е приел за доказана тезата на другата страна - а именно, че се касае за паричен заем и не се дължи ДДС върху преведените суми. Този си извод съдът е обосновал със следните факти - по договора от 07.05.2008 г. няма уговорка за авансово плащане на част от все още неопределената конкретна в този договор цена на имота, който ще бъде продаден след завършване на СМР -тата в него. И в двете счетоводства - на дружеството и на ЕТ, сумите са осчетоводени, като паричен заем. Налице е и частично погасяване на заема - на обща стойност 56 000 лв. Към момента на плащането между двете страни не е било постигнато съгласие по продажната цена, за да се твърди, че е платена част от нея. Съдът правилно е разпределил тежестта на доказване, приемайки че органите по приходите следва да докажат, че се касае за авансово плащане на продажната цена на недвижимия имот, тъй като това е фактическото и правно основание на атакувания РА. Действително само от съдържанието единствено на платежните нареждания и предвид трите броя договори от 2008 г. с различно съдържание, не би могъл да се направи категоричен извод за основанието за плащане. Това е наложило комплексен анализ на всички налични доказателства, включително и счетоводното отразяване, което по принцип е вторично и следва волята на страните, но при съмнения в нея действително би могло да се разглежда като косвено доказателство за съдържанието и, особени при идентично отразяване на плащанията в счетоводствата на двамата съконтрагенти. Действително в РД и РА има описани други банкови преводи, за които данъчните органи са приели, че те са паричен заем по договора от 05.03.2008 г., като общият размер на преведените по тях суми е малко над 145 000 лв. Във всички банкови извлечения, признати от органите по приходите за превод на паричен заем, и приети по делото като писмени доказателства, основанието е посочено също толкова неясно -"авансово", "авансово по договор", "по договор авансово", "по договор", "по договор 2008". При това положение не е ясно как по признатите за заем парични преводи е разтълкувана волята на страните като паричен заем, а по другите с аналогично съдържание, като авансово плащане на неуговорена продажна цена на недвижим имот и как принципно вярната теза за реалност на договора за заем не пречи да бъдат признати едните суми за паричен заем, а е пречка за другите. Впрочем реалността на договора за заем не означава, че постигнатите уговорки за отпускането му са правно нищо за облагането по ЗДДС - това личи и от разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в която освен отпускането на кредит срещу лихва, като освободени доставки са посочени и договарянето и управлението му. В подкрепа на логическото съждение на първата съдебна инстанция следва да се посочи, че общата сума на признатите и спорните преводи не надвишава сбора на сумите по двата парични заема. Тъй като РА в частта за признатите суми е влязъл в сила като необжалван и всички суми са отнесени към заема от 120 000 лева, а не към целевия заем за СМР - та, от значение е факта, отбелязан в първоинстанционното решение, че за имота са закупени строителни материали и са извършени СМР на стойност 140 191,59 лв., като по фактурите данъчните органи са признали право на приспадане на данъчен кредит / тоест и реалност на доставките/. Това е още една индиция, че ответникът по касационна жалба е получил уговорения целеви заем за тези СМР по договора от 07.05.2008 г. Следва да се отбележи, че и до момента касаторът не е представил нотариален акт за покупко - продажба, от който да е видно, че има извършена продажба на имота и спорните суми са били авансови плащания по тези сделка. Предвид всичко изложено, обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че спорните плащания са с основание паричен заем срещу лихва, като съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация /лихва/ е освободена доставка и начисленият ДДС от ревизиращия орган е в нарушение на посочената материалноправна норма. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а претендираното юрисконсултско възнаграждение от касатора предвид изхода на делото не може да бъде присъдено. Ответникът по касационна жалба не е доказал да е направил разноски за касационната инстанция, поради което такива не могат да му бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение