Решение № 14009 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2019 г.

Решение № 14009 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2623/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение № 802/20.12.2018 г. по адм. дело № 802/2018 г. на Административен съд – Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – Пазарджик" АД, гр. Пазарджик, чрез адв. М. Мерджанов, изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 802/20.12.2018 г. по адм. дело № 802/2018 г. Административен съд – Пазарджик е отменил заповед за налагане на санкции № РД – 2530-16/29.06.2018 г., издадена от И. Д. управител на НЗОК, с която на "МБАЛ – Пазарджик" АД, гр. Пазарджик, са наложени дванадесет санкции от по 200, 00 лева за нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО и чл. 289, ал. 3, т. 13 от Националния рамков договор за медицински дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (НРД МД 2017)., на основание чл. 428, ал. 3 и ал. 4 от НРД за МД 2018 г. Приел е, че административният орган не е посочил какво конкретно от изискванията на чл. 289, ал. 3, т. 13 от НРД за МД 2017 г. не е спазено от изпълнителя на медицинска помощ. Изложил е мотиви, че от начина по който са формулирани констатациите, не става ясно, дали от страна на администрацията се счита, че в епикризите въобще липсва необходимата информация или че вписаната в тях информация е недостатъчна. Извел е извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и е отменил процесната заповед на налагане на санкции. Решението е правилно. Обосновано административният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на санкции в оспорената й част е постановена в нарушение на материалния закон. От фактическа страна е установено, че между НЗОК като възложител и "МБАЛ–Пазарджик" АД, гр. Пазарджик, като изпълнител, е сключен договор № 13/29-421 от 06.06.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Проверката на лечебното заведение е извършена съгласно заповед № РД – 25-122/04.09.2017 г. на директора на РЗОК – Пазарджик относно контрол по изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД 2017 г., както и осъществяване на внезапен контрол по време на оказване на болнична медицинска помощ. Контролните органи са отразили резултатите от нея в протокол от 12.04.2018 г. Лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу констатациите в протокола от извършената проверка със становище с изх. № РД-08-989/19.04.2018 г., като това е наложило и разглеждането на процесните случаи от Арбитражна комисия по чл. 75 ЗЗО. Арбитражната комисия към РЗОК се е произнесла по подадените възражения, но не е постигнала решение и преписката по случая е предоставена на управителя на НЗОК за произнасяне, който е счел за необходимо да наложи процесните санкции. Извършените от лечебното заведение нарушения, посочени в протокола от 12.04.2018 г. и заповедта за налагане на санкции № РД – 2530-16/29.06.2018 г., издадена от управителя на НЗОК, се свеждат до дванадесет броя ИЗ по КП № 217. 1 на отделение по Ортопедия и травматология при "МБАЛ – гр. Пазарджик" АД, при които в епикризите към изброените истории на заболяванията на съответните пациенти липсвало като задължителен реквизит извадка от оперативния протокол – вид анестезия, находка, извършена интервенция. Съгласно чл. 289, ал. 1 НРД МД 2017 г. при дехоспитализация и нейното точно документиране, изпълнителят на болнична помощ е задължен да предостави на пациента епикриза с машинен текст, която се издава в три еднообразни екземпляра. Нейното съдържание и реквизити са ясно и изчерпателно регламентирани в чл. 289, ал. 3 от НРД МД 2017 г. Съгласно т. 13 на горепосочената норма, епикризата следва да съдържа извадка от оперативния протокол – вид анестезия, находка, извършена интервенция От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, прието от съда и страните без възражения е видно, че в действащите към момента нормативни документи не е регламентиран обема на извадката от оперативния протокол, който трябва да бъде включен в епикризата. Вещото лице обяснява, че за извадка от оперативния протокол, която трябва да бъде включена в епикризата изрично е посочено: 1. Вид анестезия – посочва се вида на приложената при оперативната интервенция анестезия – обща (интубационна; венозна); регионална (аксиларен блок; спинален блок) или местна. 2. Находка – посочва се какво патологично е установено при оперативната интервенция – в случая каква травма е получена. 3. Извършена интервенция – посочва се какво е направено – в случая наместване (репозиция) и различна по вид метална остеосинтеза. Експертът е категоричен, че при направената съпоставка между оперативните протоколи, приложени в ИЗ и информацията от тях, включена в епикризите към съответните ИЗ, същата е достатъчна по обем за посочените три критерия в т. 13 на чл. 289, ал. 3 НРД МД 2017 г. и предоставя необходимата информация за ползване от медицинските лица при последващо посещение на пациента в лечебни заведения за доболнична и/или болнична помощ. Правилен е изводът на съда, че в процесната заповед не е изложено ясно какво конкретно от изискванията на посочената норма не е спазено от изпълнителя на медицинска помощ. Следва да бъде споделен и изводът, че във всеки един от дванадесетте процесни случая ИМП е спазил изискванията на Наредба № 49 от 18.10.2010 г. и на чл. 289, ал. 3 НРД МД 2017 г. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 450 лева разноски по делото. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие № 008429/28.01.2019 г. ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 450 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд шесто отделение