Решение № 7575 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3308/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. А. Д., гражданин на Сирия, подадена чрез адв. Г. Димитров, против решение 1416 от 19.02.2025г., постановено по адм. дело 97/2025г. на Административен съд Хасково. С касационната жалба се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При изложени съображения се прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Представя писмено становище. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, пледира за отхвърлянето й, тъй като съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалвания съдебен акт е правилен, поради което не са налице релевираните с касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на Б. А. Д., гражданин на Сирия срещу решение 12562/03.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд след напълно изяснена фактическа обстановка, е приел от правна страна, че решението е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, подписано от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът е установил, че при издаването на административния акт не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е за правилен извода на административния орган, че при проведеното с чужденеца интервю не се установява спрямо същия да е осъществен визираното в чл. 8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От изложените от чужденеца обстоятелства, е обоснован извода, че не са налице опасения от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съдът е установил, че съобразно представената бежанска история не са налице преследванията визирани в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ. Административния съд е извършил преглед на информацията за страната по произход на чужденеца и е приел, че не е налице съществена промяна в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите й, в частност наличието на предпоставки по чл. 8 от ЗУБ. При така установеното, съдът е достигнал до извода, че правилен и законосъобразен е изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал.1 т ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Не е установено спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на посоченото в чл. 8 ал.2-ал. 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова, тъй като молителят изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие, а дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход също не се установяват. На следващо място съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 9, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗУБ. Установено е, че в случая, чужденеца не е навел като причина за напускането на страната си на произход поради наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. За безспорно е прието, че при проведеното интервю с чужденеца, същия не е направил изявление в подобен смисъл, изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си. По отношение на третата хипотеза на чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ, съдът е извършил преценка на актуалното състояние на държавата по произход на чужденеца и е приел за правилен извода на административния орган, че към датата на издаване на административния акт в Сирия не е била налице ситуация на изключително безогледно насилие. Въпреки, че обстановката в страната по произход на кандидата да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденеца да понесе тежки посегателства. Кандидата е заявил, че е нямал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност. Семейството му продължава да живее в Сирия, поради което не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполага същия да е рискова група, чиято дейност да го поставя в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. На следващо място от съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници е ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същия не е повсеместен и не е насочен пряко към мирните граждани в страната, поради което самото му присъствие в страната му по произход или в друго населено място би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие. Въз основа на това съдът е приел за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ, а напротив е налице хипотезата на чл.9, ал.5 от ЗУБ. За правилен е приет извода на административния орган, че не са налице и основанията, визирани в чл.9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е издадено в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК. Според цитираната разпоредба съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите си и правни изводи, съдът следва да се произнесе по фактическите и правни доводи, и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Съдържанието на обжалваното решение кореспондира с посочените законови изисквания. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Б.Д.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на 12.11.2024 г. е заявено пред интервюиращ орган, че е напуснал нелегално Сирия в началото на месец август 2024 г. за Турция, където останал 14 дни. В България е влязъл нелегално на 17.08.2024г. през зелена граница. След като е преминал на българска територия е тръгнал с кола към София и там се е предал на полицията. Причините, поради които е напуснал държавата по произход и отказва да се върне в нея са войната, военните действия, нежелание за отслужване на военна служба, бедността и трудния живот в Сирия, тъй като там няма редовно ток и вода, лошо икономическо положение. Д. е заявил, че е работил като заварчик, както и че цялото му семейство живеят в Сирия. По време на интервюто чужденецът е заявил, че лично не е бил свидетел на военни действия, но в района на селото му бомбардировки, който са в резултат на сражение между кюрдите и арабските племена. Имало е пострадали, но същия не е бил свидетел. Целта му е да живее сигурно със семейството си. Заявил е, че не е бил арестуван и осъждан в Сирия. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не участвал във религиозни организации, общности, секти, не е отбивал военна служба. Не са били отправяне заплахи нито на него, нито на семейството ми, не е бил жертва на насилие. Посочил е, че целта му е била да достигне Германия, където живее брат му. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. В допълнение следва да се посочи, че от изложеното може да обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и реализация. Несъстоятелно е твърдението на касационния жалбоподател, че е подценен факта, че чужденеца се страхува за живота си защото не е отбил военната си служба и при евентуалното му завръщане би бил мобилизиран. В случая опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. Още повече, че съмненията от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Пред настоящата инстанция е представена справка с вх. МД-02-194/3.04.2025 г. относно отбиване на редовна военна служба и кои лица подлежат на редовна военна служба, кои се освобождават и срока на военната служба. От справката се установява, че след падане на режима на Башар Асад новото правителство през месец януари 2025 г. отменят конституцията, действаща от 2012 г., разпуска парламента и армията, както и службите за сигурност на бившия режим. През месец февруари 2025 г. е премахната задължителната военна служба и вместо това се разчита на доброволно набиране на войници. Следователно необосновано и недоказано е твърдението на чужденецът, че ще бъде взет в армията, тъй като след промените на режима военната служба е доброволна. Настоящият съдебен състав приема, че административния съд се е произнесъл обосновано и изчерпателно във връзка с наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Детайлно е разгледал визираните от закона основания за получаване на горепосочения статут и ги е съпоставил с бежанската история на жалбоподателя, както и с актуалната обстановка в Сирия. Правилно Административен съд - Хасково е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия, се преценят за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай следва да бъде отчетено и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Напротив- изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му. Отделно от представената в касационното производство справка от ДАБ с вх. МД-02-262 от 19.05.2025 г., която показва, че цялостното положение в Сирия действително се нормализира след падането на режима на Башар Асад. В бюлетин на ВКБООН се посочва, че по данни на Комисариата към 8 май 2025 г. около 481 730 души са се завърнали в Сирия през съседни държави от 8 декември 2024 г. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 8 май 2025 г. 1 186 147 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. ВКБООН продължава да оказва подкрепа. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,