Решение № 5663 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8777/2016 г.

Решение № 5663 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8777/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и частна жалба. Касационната жалба е на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрк. М. С.. Жалбата е против решение № 4082 от 13.06.2016 г., постановено по адм. дело № 10877/2014 г. на Административен съд С. - град, в частта му, в която е отменено уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/4136 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта за размера на недопустимата за подпомагане площ за БЗС: 81757-56-2-1, 81757-21-13-1 и 12797-202-10-1, и е изпратена в тази част преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебното решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила. С касационната жалба се твърди, че решението в тази му част е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната му част. Частната жалба е на "Р." ЕООД със седалище в гр. С. и е срещу определение № 6926 от 21.12.2015 г., постановено по адм. дело № 10877/2014 г. на Административен съд С. - град. С него е спряно производството по адм. дело № 10877/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 9041/2014 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. По делото е представена писмена молба от "Р." ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. Ж. Н., с която не се поддържа частната жалба. А в съдебно заседание адв. Ж. Н. заявява, че оттегля частната жалба. Ответникът по касационната жалба - "Р." ЕООД, чрез пълномощника си адв. Ж. Н., с представен отговор на жалбата и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че следва да бъде прекратено производството по делото по частната жалба. По отношение на касационната жалба дава мотивирано заключение за нейната неоснователност, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима. Тя е насочена срещу определение № 6926 от 21.12.2015 г., постановено по адм. дело № 10877/2014 г. на Административен съд С. - град. С него е спряно производството по адм. дело № 10877/2014 г. по описа на Административен съд С. - град, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 9041/2014 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Впоследствие обаче след приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело № 9041/2014 г. по описа на Върховния административен съд, е възобновено производството по адм. дело № 10877/2014 г. И по същото дело е постановено решение № 4082 от 13.06.2016 г., което е частично обжалвано в настоящото производство. По този начин целеният с частната жалба резултат е постигнат, като частната жалба е безпредметна и е налице отпаднал правен интерес за частния жалбоподател. Налице са основанията по чл. 158, т. 1 и т. 4 от АПК за оставяне без разглеждане на частната жалба и за прекратяване на производството по нея. В същия смисъл пледира и частния жалбоподател с представената от него на 4.04.2017 г. писмена молба. За прецизност следва да бъде посочено, че по частната жалба не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 215, т. 5 от АПК. Така е, защото адв. Ж. Н. не е изрично упълномощена да оттегли частната жалба, нито нейното заявление е направено писмено, каквото е изискването на посочената разпоредба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на "Ребел" ЕООД против уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/4136 от 24.09.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., за кампания 2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С постановеното решение № 4082 от 13.06.2016 г. по адм. дело № 10877/2014 г. на АССГ, е отменено уведомителното писмо само в частта му за размера на недопустимата за подпомагане площ за БЗС: 81757-56-2-1, 81757-21-13-1 и 12797-202-10-1. В тази част и е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебното решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила. В останалата част е отхвърлена жалбата на "Р." ЕООД против уведомителното писмо. По отношение на отхвърлителната част от съдебното решение няма касационна жалба. Затова предмет на касационния контрол е само частта от решението на АССГ, с което е отменено частично уведомителното писмо и е изпратена в тази част преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. За да постанови резултата по оспорваната част от съдебното решение, съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Административният съд е приел обаче, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон за три Блока на земеделското стопанство (БЗС). Това са БЗС № 81757-56-2-1, БЗС № 81757-21-13-1 и БЗС № 12797-202-10-1, за които първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. По отношение на БЗС № 81757-56-2-1 съдът е приел, че 0.09 ха от него неправилно е определена като недопустима за подпомагане, тъй като за физически блок № 81757-56, в който е попадал парцелът, реално не е била извършена теренна проверка - в съставения протокол е било отразено, че парцелът е без достъп. По отношение на БЗС № 81757-21-13-1 и БЗС № 12797-202-10-1 са били извършени аритметични грешки при пресмятане общия размер на недопустимите площи поради неотстранени застъпвания. Така за БЗС № 12797-202-10-1 сборът от неотстранените застъпвания от 22 кадастрални имота не е бил 1.51 ха, а е бил 1.50 ха. А за БЗС № 81757-21-13-1 сборът от неотстранените застъпвания от 12 кадастрални имоти не е бил 3.28 ха, а е бил 3.25 ха. Обжалваното решение е правилно. Спорът по делото касае само три БЗС - БЗС № 81757-56-2-1, БЗС № 81757-21-13-1 и БЗС № 12797-202-10-1. По отношение на БЗС № 81757-56-2-1 е отказано частично финансово подпомагане на касационния ответник за 0.09 ха от него на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (изм.) - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Отказът е обоснован от извършена административна проверка, основана на теренна проверка на парцела. От данните по делото се установява обаче, че теренна проверка на БЗС № 81757-56-2-1 не е била извършена, тъй като в съставения протокол № V. -09-NP-9802/4.11.2013 г. за извършени теренни проверки е посочено, че физически блок № 81757-56, в който е попадал БЗС № 81757-56-2-1, е без достъп. Извършената административна проверка не е била основани на обективно установени факти. По този начин изводът за недопустимост на 0.09 ха. от посочения БЗС, не е основан на никакви доказателства. Затова не е било налице основанието по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (изм.), поради което правилно с обжалваното съдебно решение е отменено уведомителното писмо в тази му част. По отношение на БЗС № 81757-21-13-1 и БЗС № 12797-202-10-1 са установени разлики при сборуване общия размер на недопустимите площи поради неотстранени застъпвания. За БЗС № 12797-202-10-1 неотстранените застъпвания са за 22 кадастрални имота, за които касационният ответник не е представил документи и застъпването е било разрешено в полза на другия земеделски стопанин. Сборът от тези неотстранени застъпвания е с 0,01 ха по-малък от приетия в уведомителното писмо - 1.50 ха., вместо 1.51 ха. А за БЗС № 81757-21-13-1 неотстранените застъпвания са за 12 кадастрални имоти, за който касационният ответник се е отказал от искането си за подпомагане. Сборът е от тези неотстранени застъпвания е с 0,03 ха. по-малък от приетия в уведомителното писмо - 3.25 ха., вместо 3.28 ха. За тази част от уведомителното писмо за неотстранените застъпвания е отказано частично финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Основанието е с идентично съдържание - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. В случая обаче за посочените площи се установява, че това основание не е налице. Затова правилно уведомителното писмо е отменено и в тази му част. Неоснователно е оплакването на касатора, че в съдебното производство не може да се извърши контрол относно законосъобразността на заповедта на министъра на земеделието и храните за определяне на специализирания слой. При това оплакване не се взема предвид, че уведомителното писмо е за кампания 2013 г., когато не е съществувала нормата на сегашната разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП за недопустимост за подпомагане на площта, която не е включена в специализирания слой. При приложение на действащата към момента на издаване на уведомителното писмо нормативна уредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП (на които основания е позоваването в уведомителното писмо), земеделския производител като обжалва уведомителното писмо, може да докаже, че неговият парцел отговаря на условията за допустимост за подпомагане. Така е защото съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на представените от страните доказателства. Базата данни от информационната система за администриране и контрол /ИСАК/ за допустимост на земеделските площи посредством специализиран слой "Допустими за подпомагане площи" са само един вид доказателство. Но те не могат да бъдат единствени, респективно не може да се изключи опровергаването на доказателствената им сила. Възможността за оборване на данните от специализирания слой е и изрично посочено от министъра на земеделието и храните в т. IV от Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Това е заповедта по чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която е одобрен специализирания слой за относимата кампания 2013 г. Така в случая от събраните доказателства в хода на съдебното производство доказателства е оборена доказателствената сила на данните от ИСАК по отношение на посочените части от трите БЗС. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касаторът следва да заплати на "Р." ЕООД направените и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Така е, защото заплатеното адвокатско възнаграждение е под минималния размер от 500 лв., посочен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,