Решение № 4576 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12033/2017 г.

Решение № 4576 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12033/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "АБМ Проекти" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат Върбанов, срещу решение № 5475 от 27.09.2017 г., постановено по адм. дело № 6184/2017 г. по описа на Административен съд София град, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният от дружеството иск. Претендира разноски по делото. Ответната страна – Столична община, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил като неоснователен предявения от "АБМ Проекти" ЕООД, гр. София срещу Столична община иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебни производства, приключили с отмяна на наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание имуществена санкция, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатени адвокатски възнаграждения в съдебните производства по обжалване на наказателното постановление с наложена на ищеца санкция. В тези съдебни производства не е представен договор установяващ размера на възнаграждение на адвоката за осъществяване на правна защита по тях, а общо пълномощно за процесуално представителство пред всички органи на съдебната система. При установеното по делото съответствие със закона е изводът на първоинстанционния съд, че представения такъв в производството по чл. 203, ал. 1 АПК като документ с недостоверна дата не може да бъде съотнесен към извършените процесуални действия, и основава резултативен характер на изплатени след приключване на съдебното обжалване суми. Представянето му като заверено копие с исковата молба, извън рамките на производството, за което се твърди да е сключен, след приключването му, когато вече е постановено решение по съществото на спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Като частен документ този договор има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.". В случая не е налице нито една от хипотезите на посочената разпоредба, тъй като от представените по делото писмени доказателства такова установяване не може да бъде извършено. Отделно от това е установено по делото, изрично е посочено и в исковата молба, че плащане е извършеното след приключване на съдебното производство, по банков път, от трето лице, също търговско дружество. Щом не е налице намаляване имуществото на ищеца с претендираната сума, липсва реално причинена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ирелевантно е обстоятелството, че дружеството платец е едноличен собственик на капитала на дружеството ищец. Не може да бъде обсъждано и соченото в исковата молба обстоятелство, че плащането е извършено по силата на "изрично споразумение", тъй като такова по делото не е представено. Правилен е следователно изводът в обжалваното решение, основан на установената по делото фактическа обстановка, че предявеният иск се явява неоснователен, тъй като не са налице законовите предпоставки, основаващи обезщетяване по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ Като правилно в тази му част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Решението е неправилно в частта му, с която са присъдени разноски в полза на ответника, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо в тази му част решението следва да бъде отменено, като се отхвърли направеното искане на Столична община за присъждане на разноски в производството пред първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение