Решение № 9563 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1257/2016 г.

Решение № 9563 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1257/2016 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115И срещу Решение № 1741 от 18.11.2015 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 1168/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД срещу задължителни предписания на старши инспектор в Комисията за защита на потребителите, Регионална дирекция, гр. Бургас, обективирани в Констативен протокол № К-086474 от 05.06.2015 г. и издадени на основание чл. 193, т. 2 от Закона за защита на потребителите.

Касационният жалбоподател - "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК), счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че процесното наказателно постановление е недоказано, неправилно и издадено в нарушение на материалния закон. При две предявени рекламации не е бил открит дефект, поради което не е изпълнен фактическия състав на чл. 114 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Сочи, че дружеството не е отказало да приеме и разгледа рекламацията, не се е произнесло самостоятелно, а е съобразило данните от техническата експертиза на оторизирания сервиз. С оглед на това счита, че не е възникнало административно задължение по чл. 113, ал. 1 във вр. с чл. 105 ЗЗП и не е осъществена хипотезата на чл. 114, ал. 3 ЗЗП.

Сочи, че решението не съдържа обобщение и изложение на твърденията на страните такива, каквито са възприети от съда. Съдът не изложил нито правни изводи по спорните по делото въпроси, нито мотиви и аргументи в полза на постановеното решение. Поради липса на посочените реквизити на съдебното решение съдът неправилно възприел фактическата обстановка и не преценил събраните по делото доказателства в съвкупност, което от своя страна води до грешна преценка при формиране на вътрешното убеждение на съда относно относимите и правно релевантни факти и твърдения на страните. Това довело до неправилни изводи на съда, обективирани в потвърждаване на процесното наказателно постановление. С оглед на това счита, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваните задължителни предписания. Касаторът се представлява от юрисконсулт Лъчезар Баргански.

Ответникът по касационната жалба - директорът на регионална дирекция, гр. Бургас, на Комисията за защита на потребителите, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че оспорения акт - задължителни предписания, е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, а с оглед на доказателствата по делото правилно приел, че е налице хипотезата на чл. 114, ал. 3 ЗЗП. Безспорно по делото е установено, че е налице несъответствие на закупената стока с потребителския договор, поради което изводите на съда са правилни. При формирането им съдът не допуснал логически грешки, нарушение на съдопроизводствените правила и неточно приложение на материалния закон, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 28.05.2015 г. в Комисията за защита на потребителите бил подаден сигнал от потребител на БТК за закупен смартфон "Самсунг Галакси С5", който четири пъти постъпвал на ремонт и продължавал да не работи. Потребителят искал Комисията да задължи БТК да замени стоката.

1. По делото били представени пет броя сервизни карти за предаване на процесната стока на БТК за ремонт с дати 09.02.2015 г., 09.03.2015 г., 31.03.2015 г. и 21.04.2015 г.

1. На 01.06.2015 г. инспектори от Комисията за защита на потребителите, Регионална дирекция, гр. Бургас, извършили проверка на търговеца като му дали възможност да представи доказателства във връзка с фактите по жалбата в срок до 05.06.2015 г. За извършеното бил съставен констативен протокол № К-0200023

1. В дадения срок БТК представил доказателства и изразил становище по фактите в жалбата.

1. На 05.06.2015 г., старши инспектор в Регионалната дирекция на Комисията за защита на потребителите, гр. Бургас, дал задължителни предписания на БТК за изпълнение на задълженията му по чл. 114, ал. 3 ЗЗП като определил срок за изпълнение 26.06.2015 г.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорения акт е издадено от компетентен орган - старши инспектор в Комисията за защита на конкуренцията, с оглед на чл. 191, ал. 1 във вр. с чл. 193, т. 2 ЗЗП. Приел, че предписанията са в исканата от закона форма, при издаването им органът не допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, предписанията са в съответствие на материалноправните разпоредби. Съдът подробно и прецизно мотивирал акта си по всички основания на чл. 146 АПК.

Обжалваното решение е недопустимо.

Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал акта. От доказателствата по делото е безспорно, а и съдът правилно приел в мотивите си, че оспорените предписания са издадени от длъжностно лице по смисъла на чл. 193, т. 2 във вр. с чл. 191, ал. 1 ЗЗП. Въпреки това като страна по делото съдът конституирал директора на Регионалната дирекция на Комисията за защита на потребителите, гр. Бургас. Именно с неговото участие съдът провел съдебното производство. Но директорът на регионалната дирекция не е органът, издал оспорения акт. Това е старшият инспектор.

Само на правния субект, който е сочен за издател на оспорения акт, законът предоставя процесуална правоспособност да докаже пред съда законосъобразността на акта. Законът не поставя никакви други изисквания, за да придобие качеството на ответник правният субект, издал оспорения акт, освен да е издател на акта. Дали издалият оспорения акт правен субект е компетентен да го издаде и дали са спазени изискванията за законосъобразност при издаване на акта, правният субект ще трябва да докаже в рамките на съдебното производство. Законът, чрез предоставянето на процесуална правоспособност на правния субект, издател на оспорения акт, гарантира, че съдебното производство ще бъде проведено спрямо надлежния ответник и следователно ще осигури държавната санкция на нарушилия предоставената му власт орган и чрез това ще защити правата на адресата на акта или ще отхвърли оспорването и ще установи законното упражняване на държавната власт по задължителен за страните по делото начин.

По принцип законодателят може да предвиди възможност за определен вид актове, процесуална правоспособност да има не издателят на акта, а друг (обикновено горестоящ орган, който извършва задължителен административен контрол) орган, но тази възможност следва да е изрично предвидена в закон, защото представлява отклонение от визирания в чл. 153, ал. 1 АПК основен принцип (виж например чл. 159, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс). В Закона за защита на потребителите не е налице изрична разпоредба, която да създава процесуална правоспособност на директора на регионалната дирекция да бъде страна в съдебното производство по обжалване на акт, издаден от орган, който е в структурата, която ръководи.

С оглед на горното съдът като провел съдебното производство с ненадлежен ответник постановил недопустимо съдебно решение, тъй като провел производството при наличието на абсолютна процесуална пречка за неговата допустимост - участието на ненадлежна страна.

Съдът следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на друг състав за ново разглеждане.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд