Решение № 917 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7095/2015 г.

Решение № 917 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7095/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димо Вангелов Савов от с. Любимец обл. Хасково, подадена чрез процесуалния му представител адв. Г. Маринов, срещу решение № 120 от 29.04.2015 г., постановено по адм. д. № 627/2014 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., изх. № 02-260-6500/9845 от 12.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по подадено от него заявление за плащания на площ по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащания за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/. Релевирано е касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за отказано финансиране. Развити са съображения, че съдът неправилно преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК, и не е спазил принципа на чл. 7 от АПК. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт. В открито съдебно заседание пред ВАС не изпраща представител. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не изпраща представител и не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми и че съдът е формирал законосъобразни правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, включително с две технически експертизи, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита, че съдът е извел законосъобразен извод за отразеното в уведомителното писмо на ИД на ДФ "Земеделие", че от общо заявените за подпомагане площи по двете мерки СЕПП и НР2, съответно 49.93 ха, 9.72 ха, са недопустими за подпомагане, тъй като за част от тях са установени застъпвания, които не са отстранени, а друга част попадат извън допустимия за подпомагане слой за съответната година. Намира, че с оглед установеното по делото, че и по двете мерки за подпомагане процесното съотношение на наддекларираната площ към установената площ е в рамките на над 20% до 50%, то правилно АС - Хасково е определил като законосъобразно оторизирането с 0 лева сума за плащане от административния орган, който извод се подкрепя и от приетите по делото експертизи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София - Хасково е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/9845 от 12.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., по заявление за подпомагане от 22.05.2013 г. на жалбоподателя, с което на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП му е отказано изплащането на финансова помощ по СЕПП, поради това, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за съответната година, и е отказано финансово подпомагане по НР2, на основание чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., поради това, че кандидатът е заявил площи, по-големи в сравнение с реално ползваните от него и за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Оспорващият възразил, че нямало основания да се отказва субсидия по СЕПП и НР2 поради това, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК и основния принцип за истинност по чл. 7 от АПК и че заключението на този орган за несъответствие на декларираните и реално допустими за подпомагане площи не отговаряло на действителното положение, тъй като той стопанисвал декларираните площи според начина им на трайно ползване, което обстоятелство лесно можело да се установи при посещение на място. Така обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби. Съдът преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. Намерил оспореното писмо и за материално законосъобразно. Последният извод извел от факта, че жалбоподателят заявил за подпомагане - по СЕПП - 49,93 ха и по НР2 - 49,93 ха., с приложена към заявлението таблица - общо 16 парцела, индивидуализирани по номер на БЗС и площ, всички-находящи се в землищата на с. Вълче поле и с. Георги Добрево, за които площи жалбоподателят поискал финансово подпомагане в размер на 15 469,23 лева - по СЕПП и на 6835,72 лева - по НР2. Установил, че с Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/12888 от 14.09.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ жалбоподателят бил уведомен за площи, декларирани от повече от един кандидат, с приложена таблица на установените застъпвания, с посочени 23 БЗС и застъпената площ, и му е указана необходимостта да докаже, че е ползвател на застъпената площ. Във връзка с възражението за неуведомяване, съдът установил, че това писмо му е изпратено по куриерска фирма и видно от известието за доставяне, то е получено на 16.10.2013 г., но в определения срок жалбоподателят не е представил документи, които да установят, че е ползвател на заявените за подпомагане застъпени площи. Съобразил, че със Заповед № РД 09-840 от 2.12.2013 г. на Министъра на земеделието и храните е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели, който е актуализиран чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2013 г. и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, проведени през годината от страна на областните и общинските структури на МЗХ, както и че със Заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г. на Министъра на земеделието и храните е одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., която оспорващият не е обжалвал по съдебен ред в релевантната част на обхвата на актуализирания специализиран слой площи. Взел предвид и че по възражение на жалбоподателя срещу обхвата на проекта на специализиран слой "Площи в добро земеделски състояние" Министърът на земеделието и храните му е отговорил с писмо изх. № 94-32-94/24.06.2014 г., че то е неоснователно, както и че на обжалване пред ВАС подлежи неговата Заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че по СЕПП и по НР2 от общо заявените за подпомагане парцели с обща площ от 49,93 ха, недопустими за подпомагане - поради попадане извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. са общо 9,72 ха. Този извод останал непроменен и след изслушване на повторна съдебно-техническа експертиза, назначена поради оспорване на първоначалната, установяваща, че общият размер на недопустима за подпомагане площ за всяка от мерките е 9,10 ха, което представлява 22,28% ха наддекларирана площ, т.е. отново попадаща в рамките от 20% до 50%, при което санкционираната площ е равна на установената площ и оторизираната сума следва да е нула лева. С оглед на безспорно установеното, че наддекларираната площ е над 20%, съдът приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във връзка с чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. и чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", като е санкционирал площи по СЕПП и НР2 и отказал финансово подпомагане за цялата поискана сума по двете мерки. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба . Неоснователен е основният довод на касационния жалбоподател, обоснован с твърдение, че съдът игнорирал липсата на основания за отказано финансиране, с оглед безспорно установените факти, посочени по-горе и предвид кредитираните съдебно-технически експертизи. Съдът обосновано е съобразил решението си с тях поради това, че са компетентно и обективно изготвени, а и с оглед обстоятелството, че констатациите в тях напълно съвпадат с другите събрани по делото доказателства, вкл. данните от извършените административни проверки. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т.е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за тези площи Тук е мястото да се посочи, че съдът правилно е приел и липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Известно е, че е съществено само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Няма данни, обосноваващи извод и за неспазен принцип на чл. 7 от АПК. Твърдението на касатора за допуснато нарушение на материалния закон е неоснователно, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на препращащите разпоредби на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП посочва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, ал. 3 и когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Изводите на съда са изцяло съобразени с безспорно установения по делото с експертизите факт, че е налице наддеклариране в размера, посочен по-горе /л. 176 и л. 233 от делото/. В случая, с оглед на конкретния размер на санкционираната площ, е спазен чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на комисията, предвиждащ санкционираната площ да е равна на установената, поради което правилно субсидия не е начислена по тази схема. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба и по отношение на отказа от подпомагане по мярка НР2. Възражението на касатора за несъобразяване на оспореното писмо с материалния закон и в тази част е неоснователно, предвид данните от административните проверки и кредитираните заключения по съдебно-техническите експертизи, безспорно установяващи недопустими за подпомагане по НР 2 части от заявените БЗС в посочения по-горе общ размер, поради заявени по-големи площи в сравнение с реално ползваните от кандидата и за това, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Твърденията на земеделския стопанин не държат сметка, че съгласно нормата на § 2 от чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., ако разликата е по-голяма от 20% от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площи за въпросната група култури, поради което законосъобразно с оспореното уведомително писмо му е отказано финансово подпомагане и по тази мярка. Останалите доводи в касационната жалба-за незаконосъобразност на Заповед № РД -09-114/27.02.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, са неотносими към предмета на делото, тъй като касаят друг административен акт, а не процесния. Впрочем този административен акт не е обжалван в законоустановения 14-дневен срок от получаване на отговора, поради което в частта, отнасяща се до заявените от касатора имоти е влязъл в сила и РА е обвързана от постановеното в този акт. В този смисъл е постоянната практика на ВАС - напр. решения № 8002 от 1.07.2015 г. по адм. д. № 5272/2015 г. и № 10692 от 14.10.2015 г. по адм. д. № 5276/2015 г., двете - на IV отделение. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния закон, т.е. не страда от инвокирания с касационната жалба порок, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,