Решение № 7412 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4424/2013 г.

Решение № 7412 от 31.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4424/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "БАС - Български авиационни услуги" ЕООД със седалище София, чрез адв. Ива Йосифова, срещу решение № 1133 от 24 януари 2013 г., постановено по адм. д. № 12863/2012 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № Т-РД-14-79/13 октомври 2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в частта по т. 10 от приложения списък № РК-07-08/2010 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, чрез юрк. Галина Въловска, намира подадената жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на "БАС - Български авиационни услуги" ЕООД срещу заповед № Т-РД-14-79/13 октомври 2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която е наредено заличаване на дружеството от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти за извършване на съответния вид туристическа дейност, в частта по т. 10 от приложения списък № РК-07-08/2010 г., неразделна част от заповедта. Съдът е приел, че по силата на закона при непредставяне на копие от договора за застраховка в предвидения 14-дневен срок от сключването му, за туроператора или туристическия агент настъпва предвидената в чл. 20, ал. 1 от Закона за туризма (отм.) (ЗТ) последица - заличаване на регистрацията при хипотезата на т. 4, б. "г". Прието е също така, че договорът за застраховка на туроператора за съответната календарна година подлежи на ежегодно вписване, съответно - представянето му пред регистриращия орган е условие за продължаване действието на регистрацията. Опровомощеният по Закона за туризма орган следи за изпълнението на това задължение и действа в условията на обвързана компетентност. Неизпълнението на задължението за представяне на копие от договора за застраховка законодателят е приравнил на липсата на такъв договор, което се санкционира със заличаването му от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти за извършване на съответния вид туристическа дейност. Поради това съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения, и е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗТ (отм.), туроператорът ежегодно сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. Договорът за застраховка се сключва за срок от една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му. Туроператорът представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2, както предвижда текста на чл. 42, ал. 4 от ЗТ (отм.). Регистриращият орган следи за изпълнението на това задължение, като при констатирано неизпълнение, съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.), министърът на икономиката, енергетиката и туризма е задължен да заличи регистрацията на съответния туроператор. По делото е установено неизпълнението от страна на касатора на задължението за представяне на копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ (отм.). Неспазването на този срок, както законосъобразно е приел и тричленния състав, представлява нарушение на установено с нормативен акт задължение, вменено в тежест на туроператора, което води до възникване на основание за заличаване на регистрацията му. Наличието на сключен договор за застраховка, представен в съдебното производство, не е основание да се приеме изпълнение на задължението по чл. 42, ал. 4 от ЗТ (отм.). Неоснователно е възражението на касатора относно допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това възражение е поддържано и пред инстанцията по същество, която подробно е мотивирала липсата на нарушение по чл. 146, т. 3 от АПК. Неоснователно е и възражението на касатора, че в случая е налице по-благоприятен за него материалноправен закон, който следва да бъде приложен. Позовава се на новия Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26 март 2013 г., в сила от същата дата, съгласно който непредставянето на копие от сключения договор за застраховка само по себе си не е основание за заличаване на регистрацията на туроператора. Императивното правило на чл. 142, ал. 1 от АПК предвижда, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Действително, след влизане в сила на новия Закон за туризма, с който е отменен предишния такъв, е отпаднала възможността за заличаване на регистрацията при непредставяне на копие от сключения договор за застраховка, в какъвто смисъл са доводите на касатора. Към момента на издаване на оспорената заповед - 13 октомври 2010 г., приложената от административния орган материалноправна норма е била част от обективното право, поради което издаването на заповед със съдържание като оспорената, е могло да се извърши на основанието, установено в действащата норма на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.). Законодателят не е допуснал обратно действие на новия Закон за туризма, от което следва неприложимостта му спрямо един минал момент - този на издаване на административния акт, към който се извършва проверка за неговата законосъобразност. Съгласно ал. 2 на чл. 142 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Приемането на нов закон не съставлява правопогасяващ юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право, поради което е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Правно значение за делото имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаването на атакуваната заповед правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие. В този смисъл законодателната промяна няма правопогасяващо значение по отношение осъщественият правопроизводящ юридически факт. Ето защо приемането на нов закон, респ. отмяната на досега действащия, не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,