Решение № 9225 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 250/2019 г.

Решение № 9225 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 250/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Й. Я. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. М. Левон, против решение № 2191 от 14.11.2018 г. постановено по адм. д. № 2721/2018 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РИ-18-8500-35/05.09.2018 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за държавната собственост и чл. 59, ал. 6 от Правилника за приложение на закона за държавната собственост и чл. 32 от Закона за администрацията е определен за спечелил кандидат в търг с тайно наддаване за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, подробно описан в Акт за частна държавна собственост № 7839 от 07.06.2011 г., вписан в Служба по вписванията Варна на 17.06.2011 г. том ХХХVII, акт № 75, вх. - регистър № 12973, дело № 7583, с предоставени права за управление на областния управител на област Варна. В касационната жалба не са изложени конкретни касационни основания, но от изложените доводи може да се приема, че претиндира отмяна на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. "трето" от АПК. В съдебно заседание се представлява от процесуалния представител адв. О. Станков от Адвокатска колегия – София, който заявява становище с което поддържа подадената касационна жалба, като наред със заявеното основание за отмяна на обжалваното решение сочи, че административният съд е постановил неправилно решение поради нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не сочи конкретни пороци на решението, които съставляват касационни основания. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция за заплатената държавна такса при образуване на делото. Ответникът - областен управител на област Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили отговор на касационната жалба и писмена молба от М. Д. – директор Дирекция " АКРРДС" с приложено пълномощно по делото, като излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Г. М., редовно призована не се явява. Представлява се от адв. К. Боросов от Адвокатска колегия – София, който заявява становище за неоснователност на касационната жалба и като правилно и обосновано моли съда да постанови решение с което да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че решението е валидно, допустимо и правилно, като постановено при спазване на материалния закон. Излага, че от извършената съдебна проверка на действията на областния управител не са установени отклонения от извършената продажба чрез търг и процедурата е проведена в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Сочи, че първоинстанционния съд е изследвал и обстоятелствата по чл. 19, ал. 4 от ЗДС, тъй като жилището обект на тръжната процедура и било ползвано от свекъра на настоящия касационен жалбоподател и към датата на откриването й десетгодишния давностен срок е бил изтекъл. Предлага процесното решение на Административен съд – Варна да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 2191 от 14.11.2018 г. постановено по адм. д. № 2721/2018 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РИ-18-8500-35/05.09.2018 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за държавната собственост и чл. 59, ал. 6 от Правилника за приложение на закона за държавната собственост и чл. 32 от Закона за администрацията е определена Г. М. за спечелил кандидат в търг с тайно наддаване за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост, подробно описан по-горе. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, с материална, териториална компетентност и такава по степен, при спазване на установената писмена форма и изложени фактически и правни основания. Приел е, че не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Приел е, че жалбоподателят законосъобразно е класиран на второ място с оглед предложената цена. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема доводите на касационния жалбоподател за неоснователни, като в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните, като е постановил решението си върху приетите от него за установени фактически обстоятелства по делото и върху приложимия материален закон, и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. От доказателствата по делото е установено, че процедурата за провеждане на търга е започнала със заповед № РД-17-7706-151/18.07.2018 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която на основание чл. 43, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 от ЗДС, чл. 1, ал. 4, т. 3, б. "б" от ЗПСК и чл. 88 от ППЗДС е открита процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на недвижими имоти - частна държавна собственост, сред които и на процесното жилище с идентификатор 10135.3513.267. 10. 3 по КККР на гр. Варна със застроена площ от 87. 39 кв. м. Със заповедта е определена начална тръжна цена от 80 000 лв. без ДДС, депозит за участие, дата и място на търга. Утвърдена е тръжна документация, съгласно която участникът следва към заявлението да посочени копие на документ за самоличност, когато участник е физическо лице и удостоверения за липса или наличие на заведени изпълнителни дела спрямо кандидата. Установено е, че за процесния имот са подадени четири заявления за участие сред които на жалбоподателя Й. Я. По протокол от 29.08.2019 г. на назначената тръжна комисия са разгледани представените заявления и документи към на кандидатите, като с решение № 5 комисията класирала на първо място ценово предложение в размер на 93100 лева, предложено от Г. М., а на второ място е класирано ценовото предложение в размер на 91 250 лева предложено от Й. Я. След класиране на ценовите предложения на допуснатите кандидати по низходящ ред е взето решение да се предложи на областния управител да определи за купувач на недвижимия имот Г. М. Със заповед № РИ - 18 - 8500-35/05.09.2019 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която на основание чл. 55, ал. 6 от Правилника за приложение на закона за държавната собственост Г. М. е определена за спечелил кандидат в търг с тайно наддаване за продажба на имот - частна държавна собственост. Обективно административния съд е установил фактическите обстоятелства и въз основа на тях е направил законосъобразни изводи, че при провеждане на процедурата и при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят отмяна на заповедта. Съдът е изследвал обявените от административния орган указания за провеждане на търга и извършените действия от тръжната комисия, както и дали са спазени изискванията за издаване на административния акт. Приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя относно допуснато нарушение на чл. 52, ал. 1 от ППЗДС в която е регламентирано, че в деня на провеждане на търга комисията разпечатва подадените пликове по реда на постъпването им и се запознава с редовността на съдържащите се в тях документи. Законосъобразно съдът е приел, позовавайки се на приложения по делото приемно-предавателен протокол от 28.08.2019 г. с който тръжната комисия е получила регистрираните тръжни документи на всички кандидати. Отчитайки, че тръжната комисия е извършила действията си съобразно посочените в приемно-предавателния участници в процедурата, а не както са били постъпилите документи в деловодството според посочения час е преценено като несъществено нарушение на административнопроизводствените правила. Настоящия съдебен състав на Върховния административен съд приема, че след като в приемно-предавателния протокол не е посочен час на постъпването тръжните документи в деловодството на администрацията, поради което при така установеното формално нарушение не обуславя съществено нарушение на административнопроизводствените правила тъй като не би се отразило върху крайния акт на административния орган. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът е допуснал нарушение при постановяване на съдебния акт, като се позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗДС. Не се спори от фактическа страна, че с решение № 4290/18.11.2016 г. Варненски районен съд постановено по гр. д. № 12248/2016 г. при прекратяване на брака между жалбоподателката и нейният съпруг, ползването на семейното жилище – процесния имот, е предоставено на жалбоподателката, със запазени права на родените от брака деца. По делото е установено, че процесното жилище не е предоставяно за ползване на настоящия касационен жалбоподател или на нейния съпруг. Обективно административният съд е приел, че след като ползвател на имота е бил бившия свекър на жалбоподателката, който бил в наемни правоотношения с областния управител, както и 10 годишния срок предвиден в цитираната разпоредба е изтекъл, считано от 14.03.2007 г. – когато е сключено последното споразумение за жилищния имот, поради което правилен е изводът, че откриването на тръжната процедура със Заповед № РД-18-7706-151/18.07.2018 г. е законосъобразно. Първоинстанционният съд в съответствие с материалния закон и при изпълнение на съдопроизводствените правила с оглед събраните по делото доказателства, правилно е обосновал и мотивирал обжалваното решение, които мотиви настоящият съдебен състав приема. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати твърдените от касатора нарушения обуславящи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и при проверката в съответствие с чл. 218 от АПК не се установиха пороци на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 от АПК, подателят на жалбата следва да заплати всички направени разноски, включително минималното възнаграждение на един адвокат. В случая ответната страна областен управител на област с административен център Варна е взела становище по касационната жалба, което е изготвено и представено по делото от директор Дирекция " АКРРДС", който е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящия състав на съда приема искането за неоснователно, по следните съображения: С Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. в което Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд е прието, че в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебноадминистративното производство. Видно от представеното по делото пълномощно и удостоверение за правоспособност изготвилия отговор на касационната жалба е правоспособен юрист, който заема длъжността "директор на дирекция", поради и което не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение