Решение № 7818 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4767/2015 г.

Решение № 7818 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4767/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ против решение № 25 от 13.03.2015 г. по адм. дело № 218/2014 г. на Административен съд - Смолян. С него е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-0400/238 от 19.08.2014 г. за извършена оторизация на схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията дадени в решението, като е определен едномесечен срок за произнасяне от влизането в сила на същото. Правят се възражения за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Димитър Стойчев Данчев, чрез процесуален представител адв. Димитър Кисьов в писмено становище, лично в съдебно заседание и в приложена към делото писмена защита поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Димитър Стойчев Данчев от с. Момчиловци против Уведомително писмо с изх. № 02-0400/238 от 19.08.2014 г. на Изпълнителен директор на ДФЗ за извършена оторизация на схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. От административната преписка, представените по делото доказателства и данните от назначените основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, съдът е установил незаконосъобразност на оспорения акт. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в пределите на възложените му правомощия. Прието е, че оспорения административен акт е немотивиран, тъй като не са изложени фактическите основания, които са мотивирали административния орган да приеме, че недопустимата за подпомагане площ е в размер на 5.88 ха., намираща се в 6 от заявените 8 парцела, след като при извършена проверка непосредствено след подаване на заявлението за подпомагане извършена на 14.05.2010 г. е посочено, че недопустимата земя е с площ от 0.05776 ха, намираща се в 3 от общо заявените 8 парцела. Прието е още, че като цяло оспореното уведомително писмо не съдържа мотиви, а само описание на съдържанието на изготвените в него таблици, от които обаче не би могло да се извлекат аргументите на административния орган за постановяване на отказите за финансиране. На следващо място административният съд е приел, че административният орган не е събрал доказателства относно относимите факти. Изложено е, че разпоредбата на чл. 9 във връзка с чл. 8 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите регионални критерии за постоянни пасища /понастоящем отменена, но в сила от 19.03.2010 г. до 24.02.2015 г./ определя кои площи са допустими за подпомагане и кои площи са използвани, съответно са в добро земеделско състояние. В чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5/10.03.2010 г. са посочени критериите за допустимост и недопустимост за подпомагане на площите. Констатирано е, че от материалите по делото в административното производство не са събирани доказателства относно критериите, визирани в разпоредбите на Наредба № 5/10.03.2010 г. От тук е направен извод, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материално-правните разпоредби на чл. 9, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5/10.03.2010 г. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай липсва изрично посочване на фактическите и правни основания за издаването на оспорения административен акт, с което е нарушена императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В този смисъл доводите, изтъкнати в касационната жалба са неоснователни. Без да изпълни задълженията си по чл. 35 от АПК, административният орган се е задоволил единствено с формалното позоваване на Специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г.". Правилно съдът е посочил, че при постановяването на процесното уведомително писмо административният орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Правилно е констатирано, че оспорения административен акт е немотивиран с оглед констатираното противоречие - от една страна административният орган е възприел недопустима за подпомагане площ от 5.88 ха., намираща се в шест от заявените осем парцела, а от друга страна е констатирана при проверката, извършена на 14.05.2010 г., недопустима за подпомагане площ от 0.05776 ха., намираща се в три от общо заявените осем парцела. След като липсват доказателства в преписката за недопустимостта на парцелите, не е ясно въз основа на какви данни административният орган е изградил становището си, че не са налице условията за подпомагане. Освен това посочването само, че заявените земи са извън специализирания слой, не е достатъчно, за да се направи конкретна преценка на основанията за недопустимост. Съгласно чл. 8 и сл. от Наредба № 5 от 10.03.2010 г., законът въвежда редица общи и специални условия за допустимост на подпомагането, които трябва да бъдат конкретно посочени. В противен случай земеделският производител не може да се защити срещу констатациите на административния орган и съдът не може да извърши проверка на тяхното законосъобразност. При липсата на доказателства за недопустимост на парцелите, заявени за подпомагане от Димитър Данчев за кампания 2010 г., административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Събраните по делото доказателства, включително и заключенията на вещото лице, установяват некоректно определяне на площите на допустимия слой по отношение на процесните парцели. Установената по делото фактическа обстановка опровергава възприетото от административния орган. Налице е съществена разлика между установеното в уведомителното писмо и данните от събраните в хода на съдебното обжалване писмени доказателства. При тези данни съдът правилно е приел, че с оглед естеството на акта и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото като преписка следва да бъде върнато на административния орган за ново произнасяне. При произнасянето си административният орган задължително следва да вземе предвид констатациите на съда в първоинстанционното производство относно размера на недопустимата за подпомагане площ, заявена от Димитър Стойчев Данчев за кампания 2010 г., предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение