Решение № 7842 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2185/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна в Агенция Митници, чрез гл. юриск. Шулева, срещу Решение 404/12.01.2024г., постановено по адм. д. 1093/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено негово Решение рег. 32-119902/29.03.2023 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на административния съд, че при издаване на оспореното решение не е обосновано приложението на чл.140 вр. чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, довело до неприемане на декларираната митническа стойност и определяне на нова. Твърди се, че приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е неотносима към спора и не е следвало да бъде кредитирана. В подкрепа на тезата се развиват доводи и се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което жалбата срещу издадения административен акт бъде отхвърлена. Касационната жалба се поддържа в писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба Маркол 1 ЕООД, гр. Варна, чрез адв. Желязкова, с писмен отговор и писмено становище оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е била законосъобразността на Решение рег. 32-119902/29.03.2023 г. на директора на ТД Митница Варна към митническа декларация MRN 22BG002005086589R5 от 24.08.2022г., с което: 1) се отказва да се приеме митническата стойност на стока 8 и 10 в МД MRN 22BG002005086589R5 от 24.08.2022г.; и 2) определя се митническа стойност на стока 8 по МД с MRN 22BG002005086589R5 от 24.08.2022г. в размер на 885 лв. и 10 по МД с MRN 22BG002005086589R5 от 24.08.2022г. в размер на 51,244.46 лв. и са определени дължими суми за досъбиране ДДС в размер на 4,954.93 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.59 ал.2 ЗДДС и чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013г. Според фактическите установявания, на 24.08.2022 г. Маркол 1 ЕООД е декларирало при ТД Митница Варна при режим допускане за свободно обръщение 18 стоки, 357 колета, 23450,00 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, обща фактура на стойност 29 861,20 EUR, условие на доставка СРТ Варна. Към митническата декларация била приложена фактура BRK2022000000061 от 22.08.2022 г., сертификат А.ТR Е1071700, сертификат за непреференциален произход V00828175, износна митническа декларация 22341300ЕХ00686637. В митническата декларация е декларирана стока под 8, която е описана както следва: калъфи за костюм 1500 бр., код по ТАРИК 3926200000, 390.00 кг. бруто и 375,00 кг. нето, държава на произход Турция, условие на доставка СРТ, декларирана митническа стойност 1,17 лв./кг., 0.30 лв./бр. Декларирана е и стока под 10, която е описана както следва: трикотажен плат 6553 кг. код по ТАРИК 6006310000, държава на произход Турция, бруто тегло 6795 кг., нето тегло 6553 кг., декларирана митническа стойност 4.11 лв./кг., условие на доставка СРТ. Извършена е митническа проверка на декларираните стоки, резултатите, от която са обективирани в протокол 22BG2000М0011294 от 25.08.2022 г. Взети са пет броя мостри от стоки 1, 6, 8, 10, 12 за проверка на тарифното класиране. Изискани са допълнителни документи необходими за преценката относно декларираната митническа стойност, каквито не са представени. Иззетите мостри са били изпратени в ЦМЛ София за изследване. Изготвена е митническа лабораторна експертиза 19_01.09.2022/25.10.2022 г. и становище на отдел Митническа дейност с рег. 32-2914/04.01.2023 г., която е направила анализ на стоките. Според изложеното от административния орган, е извършена проверка и допълнително проучване на база сравнителен анализ в Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи МИС3А, за периода от 24.02.2022 г. до 24.08.2022 г. и сравнителен анализ за сходни стоки изнесени от Турция и с произход от Турция, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, при която е установено, че за стоки с 8 и 10 декларираната митническа стойност е значително по-ниска от приети стойности на сходни стоки от други митнически учреждения. След преглед на придружаващите МД документи е установено от митническите органи, че в търговската фактура ВRK 2022000000061/22.08.2022 г. няма посочен срок и начин на разплащане между изпращача на стоките и вносителя, не е посочена банкова сметка и не са представени документи за извършени плащания за стоките. В оспорения административен акт е посочено, че е направен анализ в националната база данни за приети митнически декларации за допускане до свободно обръщение в същия или приблизително същия момент на идентични или сходни стоки на тези под 8 и 10 за периода 24.02.2022 г.- 24.08.2022 г., като не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители и от същия вносител. Поради липсата на данни относно физическите характеристики, качество, репутация , търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и /или възникнали разходи при производството на оценяваната стока, е прието, че разпоредбите на чл.74, пар.2, букви от а) до г) на Регламент (ЕС) 952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническата стойност на процесните стоки. Въз основа на горното, с оспореното решение е определена нова митническа стойност на стоките по реда на чл.74, пар.3 от приложимия регламент въз основа на данни за митническа стойност на декларирана със същото наименование и код по ТАРИК стока под 20 в МД 22BG002005080985R6 от 30.05.2022г., респективно в МД 21BG003012012467R6 от 27.09.2021 г. Преди издаване на оспореното решение е изпратено писмо с рег.32-14732/12.01.2023 г. от директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл.22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза, дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган относно МД MRN 22BG002005086589R5 от 24.08.2022г. С писмото е предоставена възможност на дружеството да изрази становище, като в указания 30-дневен срок не е депозиран писмен отговор. Административният съд е приел оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според решаващия съд в случая митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент /ЕС/ 2015/2447 и не са спазили процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. с чл. 74 от Регламент 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос. От представените по делото доказателства съдът е установил плащане по процесната фактура, като това е прието за потвърдено от заключението по изслушаната и приета по делото ССчЕ. Съдът е приел, че дори и съмненията на ответника да се приемат за основателни, в случая напълно формално в оспореното решение е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 година. Административният съд е анализирал изложените мотиви в решението и е приел, че при извършения анализ са открити сходни стоки, но същевременно същите, нито са посочени в оспореното решение, нито са изложени мотиви защо митническите органи са приели декларираната митническа стойност на стоките за необичайно ниска. Липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г. е счетена за пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3, на която се е позовал ответникът в оспореното решение, тъй като хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това основната и единствена предпоставка за прилагането й е да са изчерпани всички други възможности. За неправилно е прието от административния съд позоваването на административния орган на принципа на разумна гъвкавост, съгласно чл. 144 от Регламента за изпълнение, тъй като не е посочен конкретен друг подходящ метод, а единствено митническа декларация MRN 22BG002005080985R6/30.05.2022 г. с вносител Бир Спедишън ЕООД и митническа декларация MRN 21BG003012012467R6/27.09.2021 г. с вносител Елит Трейд - 2012 ЕООД, като административният орган не е посочил защо е избрал именно тези декларации, а не други. Констатираните пропуски са приети за съществени и не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство. Решението е валидно допустимо и правилно. При преценката за материална законосъобразност на оспореното решение първоинстанционният съд правилно е определил основните спорни въпроси: обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от същия Регламент и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В настоящия случай изводите на първостепенния съд за необоснованост на основателните съмнения на митническия орган, че декларираната договорна стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, са правилни. Недоказани са твърденията на административния орган за извършена проверка и допълнително проучване на база сравнителен анализ в Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи МИС3А, и сравнителен анализ за сходни стоки изнесени от Турция и с произход от Турция, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, при която било установено, че за стоки с 8 и 10 декларираната митническа стойност е значително по-ниска от приети стойности на сходни стоки от други митнически учреждения. В акта не се съдържат каквито и да било данни за декларациите по които е извършено сравнение, както и какви са установените по-ниски стойности на декларираните сходни стоки. Отделно от изложеното, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност. Това налага полагане на дължимата грижа от митническите органи чрез последователно обсъждане на всеки един от тях, преди да се изключи неговата приложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст те са длъжни да изложат своите мотиви по начин, който позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). В тази връзка правилно първостепенният съд е приел, че в случая необосновано от страна на административния орган е приложен метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и относимата към прилагането му практика на СЕС. Както се посочи по-горе, в решението си административния орган е изложил данни за извършено проучване в Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи МИС3А, и сравнителен анализ за сходни стоки изнесени от Турция и с произход от Турция, продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, при което за стоки 8 и 10 е установено, че декларираната митническа стойност е значително по-ниска от приети стойности на сходни стоки от други митнически учреждения. Същевременно, в противоречие със собствените си установявания, орана е посочил, че не са установени идентични или сходни стоки с оглед приложение на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. Според чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. При определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от МК, от митническите органи не е съобразена разпоредбата на чл. 144, § 1 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, съгласно която при определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Според § 2 от посочената норма, когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, се използват други подходящи методи, като са посочени такива, въз основа на които митническата стойност не може да се определя. В случая, административният орган не е изложил каквито и да е мотиви във връзка с приложението на резервния метод, който изисква да бъдат използвани разумни способи по начин, че новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за придобиване на стоката. При прилагане на процесния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 в решението липсват мотиви на какъв принцип са избрани двете митнически декларации, съобразно които е определена нова митническа стойност стоките по процесния внос. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, в полза на Маркол 1 ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение