Решение № 3649 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14891/2011 г.

Решение № 3649 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14891/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационно жалба на Йордан Вълчев Банев от гр. Хасково против решение № 558 от 21.10.2011 г. на Административен съд-Хасково, постановено по адм. дело № 777/2010 г., с което отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-Х-21/14.06.2010 г. на началника на сектор Хасково към РДНСК-Южен централен район, издадан на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Двуетажна жилищна сграда", намираща се в ПИ 037002, м. "Деде Бюлю", землище на с. Спахиево, община Минерални бани. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на заповедта. Ответната страна оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че за извършването на процесната двуетажна жилищна сграда няма одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Обосновано е прието, че сградата е застроена в периода 2000-2004 г., въз основа на нотариално заверена декларация на касатора, неговите писмени обяснения по повод съставения констативен акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, а също и декларирането му по реда на § 184 ПЗР на ЗИД ЗУТ през 2004 г. С оглед годината на извършване и и при липсата на кумулативно изискуемите предпоставки строежът не е търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Приетото по делото удостоверение за търпимост № 2/08.04.2010 г. касае съществуваща в имота първа вилна сграда с площ от 48 кв. м., която е различна от процесната. Неоснователни са доводите на касатора за приложимост в случая на разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 2/10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи, допускаща без промяна предназначението на земеделските земи застрояване, свързано с ползването им. От представените документи за собственост, съставени след 2000 г. следва, че процесната двуетажна жилищна сграда не съответства на изискването на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, б."б" от наредбата. Правилно е прието от административния съд, че при липсата на доказателства за уважаване на предявеното в срока по § 184, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ искане, същото се счита за мълчаливо отказано, поради непроизнасяне по него в сроковете по чл. 144, ал. 3 и чл. 148, ал. 4 вр. § 184, ал. 9. Необжалваният мълчалив отказ е влязъл в сила и не е налице висящо производство по узаконяване на строежа, а същият подлежи на премахване в хипотезата на § 184, ал. 12 ПЗР ЗИД ЗУТ по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,