Решение № 133 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8215/2008 г.

ВАСIV отделение06.01.2009 г.докладчик т Мария Костова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 238/23.04.2008 г., постановено от Административен съд-София-област, осми състав, по адм. д. № 146/2008 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 133 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8215/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Общински съвет-Правец, чрез процесуалния представител-адв. Велчев-САК, против решение № 238/23.04.2008 г., постановено от Административен съд- София област, осми състав, по адм. д. № 146/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 18 на Общински съвет-Правец, обективирано в Протокол № 1 от заседанието, проведено на 25.01.2008 г. За да постанови решението си съдът е приел следното:Производството е образувано по оспорване на Областен управител на Софийска област, обективирано в Заповед № ОА-59/19.02.1008 г. срещу решението на Общинския съвет-Правец за отдаване под наем чрез търг с тайно наддаване на язовир с. Осиковица за рибовъдство и спортен риболов. При вземането на оспореното решение Общинския съвет не е приложил правилно материално-правните разпоредби. Извършен е акт на управление с общинско имущество (макар и етап от сложен фактически състав), без съставеният писмен акт за общинска собственост да бъде надлежно вписан. Като правно основание на взетото решение № 18 са изписани разпоредбите на чл. 21, т. 8 и чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 7 от ЗОС и § 4, ал. 1 от Закона да сдруженията за напояване. Пред вид установената от доказателствата фактическа обстановка посочената правна квалификация е неприложима. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материален закон. Съдът не е обсъдил твърдението им, че съгласие на надзорния орган, ако изобщо е необходимо, следва да бъде дадено не към момента на вземане на решението на Общинския съвет, а към момента на сключването на договора за отдаването под наем на язовира. Съдът неправилно е тълкувал събраните доказателства досежно това дали процесният имот е бил в патримониума на прекратена организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не се взема пред вид представения по делото протокол от събрание на правоимащите на ТКЗС - с. Осиковица, от който става видно, че след прекратяването на тази организация, язовирът се предава на Община Правец. Съдът неправилно е изтълкувал разпоредбите на § 3 и 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване. Касаторът счита, че разпоредбите на специалния (по отношение на ЗОС) Закон за сдруженията за напояване (ЗСН), следва да бъдат прилагани с предимство, при наличието на изчерпателно изброените кумулативни предпоставки, доказателства за които се намират по делото. На последно място § 4 от ПЗР на ЗСН предвижда ограничения при наличие на сключени договори за концесия, наем или аренда към момента на влизане в сила на ЗСН. Ответната страна-Областния управител на Софийска област, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София - област е постановено в съответствие с материалния закон. Безспорно е установено, че процесното решение на Общински съвет Правец за отдаване под наем касае не просто вещ публична общинска собственост, а язовир Осиковица. Правилна е преценката на съда, че нормата на чл. 14, ал. 7 ЗОС, на която е основано процесното решение на Общинския съвет е изцяло неприложима, защото не се касае за част от имот, а що се отнася до целия такъв - язовир Осиковица, той попада в категорията на имотите, които чл. 14, ал. 7 ЗОС изрично изключва от приложното си поле, защото подлежи на концесиониране. Правилен е изводът на съда и относно неприложимостта на специалната разпоредба на § 4, ал. 1 ПЗРЗСН като краен резултат. Съдът е приел, че няма никакви доказателства дали се касае за язовир, който е бил включен в имуществото на организация по § 12 ПЗРЗСПЗЗ, доколкото § 3 и 4 от ПЗРЗСН касаят именно такива обекти, т. е. язовири предназначени за напояване и представляващи елементи и части от напоителната система. Систематичното и логическо тълкуване на тези разпоредби сочи, че именно в това им предназначение, по изключение, ако няма сключени договори по § 3 ал. 2, до извършване на предаването по § 3, ал. 3 и сл. от ПЗРЗСН, може обектът да се отдаде под наем по определен ред. Че не е спазено това изискване, е видно от самото решение № 18 по Протокол 1/25.01.2008 г. - да се отдаде под наем чрез търг язовир с. Осиковица за рибовъдство и спортен риболов. Подобно предназначение е изцяло извън приложното поле на § 4, ал. 1 ПЗРЗСН. Обоснован и правилен е изводът на съда, че не са събрани доказателства, че имотът е бил включен в имуществото на прекратена по § 12 ЗСПЗЗ организация, независимо от отразеното в АДС. От протокола на отчетното събрание на ТКЗС в с. Осиковица от 27.07.1997 г., приложен като доказателство по делото, макар и необсъден подробно в мотивите на решението, се налага обратния извод. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства и направените от него изводи са обосновани с тях и не противоречат на материалния закон. По отношение на обекта, предмет на решението, има издаден акт за публична общинска собственост, който обаче не е вписан. Независимо от това, пред вид характера на собствеността-публична общинска собственост, изводът на съда за неприложимост на посочените в оспореното решение разпоредби от ЗОС и ЗСН, е обоснован и законосъобразен. Касае се до решение за провеждане на процедура за отдаване под наем на язовир-с. Осиковица чрез провеждане на търг с тайно наддаване, което противоречи на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, тъй като касае обект, който подлежи на концесиониране, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите. Разпоредбите на Закона за сдруженията за напояване не могат да изключат приложението на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС (която при това не е изключена, а изрично е посочена като основание за издаване на оспореното решение на ОС), тъй като не става въпрос за осъществяване на такава дейност-напояване. С оспореното решение на ОС се предвижда отдаване под наем на язовира за рибовъдство и спортен риболов, което предназначения е извън приложното поле на § 4 от ПЗР на ЗСН. Обосновано съдът е приел, че няма безспорни доказателства, че се касае до язовир, който е бил включен в имуществото на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и предназначен за напояване, като част от напоителната система на прекратената организация. Съдът е отговорил подробно на доводите на страните и е направил обосновани от доказателствата по делото изводи, при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,

Цитирани разпоредби

1