Решение № 7157 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3278/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Вин Груп България ЕООД, чрез адв. Бърчев, срещу Решение 1042 от 16.02.2024 г., постановено по адм. дело 11286/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221322007880-091-001/05.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1413/04.10.2023 г. на Заместник-директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС по ЗДДС за м.11.2022 г. в резултат от начислен данък в размер на 21 054,08 лева. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени доводи се оспорват изводите на съда за недоказана вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки, при наличие на договор, товарителница, протокол за предаване на стоките и доказателства за плащане на доставката. Изложени са доводи за изпълнение на нормативно предвидените предпоставки за признаване на реалното изпълнение на процесната ВОД. Иска се отмяна на обжалваното решение, както и на процесния РА. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Петрова, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 2 294,86 лева. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество за основателна. С РА Р-22221322007880-091-001/05.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1413/04.10.2023 г. на Заместник-директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, на Вин Груп България ЕООД са установени задължения за ДДС по ЗДДС за м.11.2022 г. в резултат от начислен данък в размер на 21 054,08 лева. Начисленият ДДС произтича от непризнаване на вътреобщностна доставка по фактура 4 от 23.11.2022г., издадени от Вин Груп България ЕООД, като доставчик на 14 430 кг необработен тютюн и получател NAWITREK SPOLKA Z OGRANICZONA ODPO WIEDZIALNOSCIА, Полша, с VIN PL5862373026. Първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: При ревизията е установено, че оспорващото дружество е издало фактура 4 от 23.11.2022г. за продажба на стоки 14 430 кг необработен тютюн, декларирани в дневниците за продажби през данъчни периоди м.11.2022г. като вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки към клиент NAWITREK SPOLKA Z OGRANICZONA ODPO WIEDZIALNOSCIА, Полша, с VIN PL5862373026. В хода на ревизията, РЛ представя копие на издадената фактура, ведно с международна товарителница (CMR), договор и приемо предавателен протокол, приобщени към ревизионната преписка. Съгласно договора, продавачът се задължава да прехвърли правото на собственост върху необработен тютюн - 14 430 нето кг. Типът, класата, количеството, цената и условието на доставка се съдържат в спецификация - неразделна част от договора, подписана от страните. Разплащането между страните е уговорено да се извърши по банков път, в срок до 23.12.2022 г. Разходите по договора за транспорт и по приемането на стоката са уговорени за сметка на купувача. Оспорващият е представил международна товарителница, в която е посочен изпращач - Вин Груп България ЕООД, превозвач - чуждестранно дружеството HTL LOGISTIK и превозно средство с peг. МА YY6320/MA YY2701, получател - NAWITREK SPOLKA Z OGRANICZONA ODPO WIEDZIALNOSCIА, Полша, място на натоварването SOFIA, BULGARIA, място на получаване - NAWITREK SP. Z.O.O. Gerhart - Hauptmann-Strabe 15, 03044 Cottbus, Germany. Първоинстанционният съд е приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е споделил извода на данъчните органи, че по отношение на процесната доставка оспорващото дружество не е доказало реално осъществени ВОД, респективно не е налице основание за облагане на същите с ДДС с нулева ставка. Този извод е обоснован, след като съдът приел наличие на съществен пропуск при съставянето на международната товарителница, а именно в кл.24 от същата липсвали данни за дата и място на получаване на стоката, а фигурирал само печат и подпис на полското дружество. Аргумент в подкрепа на извода за липса на осъществен транспорт било и обстоятелството, че от представените от трети, неусчастващи в ревизионното производство лица справки Агенция Митници и АПИ се установило, че липсват данни за движението на ППС по републиканската пътна мрежа и няма данни за регистрирано преминаване на ППС на изход на Р България. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. За да бъде доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 7, ал. 1 ЗДДС: стоките следва да са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена - решение по делото Teleos C-409/04, решение по дело Twoh International C-184/05, решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29. Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС. В случая, безспорно е установено още в хода на ревизията, че ревизираното дружество е притежавало стоките, предмет на процесните ВОД, същите са закупени от Първомай БТ АД. Спорът между страните по делото е относно реалността на изпращането, респ. транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка на ЕС. От приетият по делото договор от 23.11.2022г. за продажба на 14 430 кг нетно тегло необработен тютюн е установено, че транспортът по процесните ВОД е за сметка на получателя. За доказване изпращането и транспортирането на стоките в хода на ревизията е представена международна товарителница, съдържаща посочване на вида и количеството на товара, място на натоварването SOFIA, BULGARIA, място на получаване - NAWITREK SP. Z.O.O. Gerhart - Hauptmann-Strabe 15, 03044 Cottbus, Germany, изпращач - Вин Груп България ЕООД, превозвач - HTL LOGISTIK, превозно средство с peг. МА YY6320/MA YY2701, получател - NAWITREK SPOLKA Z OGRANICZONA ODPO WIEDZIALNOSCIА, Полша. Към товарителницата е представен и приемно-предавателен протокол, видно от който стоките 14 430 кг необработен тютюн, разпределени в 108 кашона, са предадени от Вин Груп България ЕООД на получателя NAWITREK SPOLKA Z OGRANICZONA ODPO WIEDZIALNOSCIА, Полша в гр.София. Транспортирани са с превозно средство с peг. МА YY6320/MA YY2701 и са получени на 28.11.2022 г. Протокола съдържа имената, подписите и печата на предал и приел стоките. За разглеждания случай е приложима разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или с писменото потвърждение от получателя или от упълномощено от него лице, удостоверяващи че стоките са получени на територията на друга държава - членка, което потвърждение е със задължителни реквизити: дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид марка и peг. на превозното средство, с което е извършен транспорта й, име на лицето предало стоките. В хода на ревизията от задълженото дружество са представени документи, които доказват реалното изпълнение на процесните доставки. В съставения приемно-предавателни протокол са посочени датата и мястото на предаването на стоките, описани по вид и количество, подпис и печат на предаващата страна и подпис и печат на получателя. Съставеното CMR съдържат подпис и печат на изпращача, печат на превозвача и подпис и печат на полското дружество получател, както и регистрационен номер на превозното средство, на който са натоварени, място на натоварване и място на получаване. С оглед което, необосновано првоинстанционният съд приема че в представената международна товарителница липсват съществени реквизити. Настоящата инстанция не споделя и извода на съда за недоказано транспортиране на стоките от територията на страна до територията на друга държава членка, поради факта, че липсват данни за движението на ППС, посочено в международната товарителница по републиканската пътна мрежа и няма данни за регистрирано преминаване на ППС на изход на Р България. В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните насоки за тълкуване на Директивата за ДДС, дадени с решението на СЕС по делото Teleos, с факти по главните производства сходни с фактите по процесното производство, съгласно които, при условие на доставката за транспортиране на стоката за сметка на получателя (какъвто е и настоящият случай) и ако липсват доказателства изпращачът на стоката да е знаел, че стоката не е напуснала държавата на изпращането "ще противоречи на принципа на правната сигурност възможността държава-членка, която е регламентирала условията за прилагане на освобождаването на дадена вътреобщностна доставка, по-конкретно определяйки списък от документи, които да се представят на компетентните органи, и която първоначално е приела представените от доставчика документи като доказателства, обосноваващи правото на освобождаване, впоследствие да задължава този доставчик да заплати полагащия се за тази доставка ДДС, когато се окаже, че поради извършена от получателя на доставката измама, за която доставчикът не е знаел и не би могъл да знае, въпросните стоки в действителност не са напускали територията на държавата-членка на доставката. "(т. 50 от мотивите на Решение от 27.09.2007 г. по дело Teleos и др., C-409/04). Съгласно т. 51 от решението по делото Teleos, т. 41 от решението по делото Mecsek-Gabona и т. 32 от решението по делото Траум, задължаването на данъчнозадълженото лице да представи убедително доказателство, че стоките физически са напуснали държавата-членка на доставката, не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията. Напротив, това задължение поставя данъчнозадълженото лице в положение на несигурност относно възможността за прилагане на освобождаване за неговата вътреобщностна доставка или относно необходимостта да се включи ДДС в продажната цена. Съгласно тълкуването на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., дадено в решението по дело С-273/11 Mecsek-Gabona, правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. В разглеждания случай ревизираното дружество е представило изискуемите според националния закон документи, сочещи осъществяване на предпоставките за освобождаване от облагане с ДДС на декларираните вътреобщностни доставки. По категоричен начин е установено, че процесните стоки са предадени от Вин Груп България ЕООД на получателя NAWITREK SPOLKA Z OGRANICZONA ODPO WIEDZIALNOSCIА, Полша в гр.София, натоварени са на конкретно посочени МПС с цел транспортирането им до Германия. След като транспорта е за сметка на получателя и получаването им от полското дружество е установено с подписа и печата на същото в международната товарителница и в протокола от 25.11.2022 г., РЛ е изпълнило своите задължения, свързани с доказването на вътреобщностна доставка. Не са ангажирани доказателства, а и липсват твърдения на приходните органи за недобросъвестност на ревизираното дружество и за участието му в данъчната измама. В тази връзка следва да бъде съобразена т. 67 от решението по делото Teleos: след като веднъж доставчикът е изпълнил своите задължения, свързани с доказването на вътреобщностна доставка, въпреки че получателят на доставката не е изпълнил договорното си задължение да изпрати или превози стоките извън държавата-членка на доставката, именно получателят на доставката следва да бъде считан за задължен по ДДС в тази държава-членка.. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено, поради противоречието му с материалния закон. На отмяна подлежи и РА, в частта на установените задължения по ЗДДС, в резултат на допълнително начислен ДДС на основание чл.86, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 46, ал. 1 от ППЗДДС за данъчни периоди м.11.2022г. в размер на 21 054,08 лева. Разноски: С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта, в която Вин Груп България ЕООД е осъдено да заплати на НАП разноски в размер на 2 295 лева. Вместо това разноски се дължат на касатора за двете инстанции. За първоинстанционното производство дружеството е поискало присъждане на разноски в размер на платена държавна такса от 50 лв. Разноските са доказани и дължими. За касационната инстанция, касатора претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Доказани са разноски само за държавна такса от 169 лв. Предвид изложеното, на касатора са дължими разноски в общ размер на 219 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,