Решение № 8931 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4724/2012 г.

Решение № 8931 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4724/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Велико Търново срещу решение № 103 от 7.03.2012 г. по адм. дело № 78/2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е по въпроса дали следва да бъде включено в осигурителния доход, от който се изчислява средномесечния осигурителен доход по чл. 70а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), еднократното възнаграждение по чл. 3, ал. 1 от ПМС № 49 от 3.10.1978 г. за стабилизиране на работната сила в селското стопанство, укрепване на низовите производствени звена с ръководни и изпълнителски кадри и разширяване участието на младежта в селското стопанство (обн., ДВ, бр. 82 от 17.10.1978 г., в сила от 1.01.1979 г., изм., бр. 99 от 22.12.1987 г., бр. 54 от 15.07.1988 г., бр. 48 от 15.06.1990 г.). Според посочената разпоредба (чл. 3, ал. 1 на цитираното ПМС № 49 от 1978 г.): а) "На кадрите, които по реда на чл. 2, ал. 3 и 4 от същото ПМС постъпват на работа в клоновите стопанства, производствените участъци, фермите и бригадите, да се изплаща еднократно възнаграждение в размер на получаваната от тях едногодишна брутна заплата,... при условие, че поемат задължение да работят не по-малко от 5 години на определената им длъжност... Напусналите преди изтичането на договорения срок, както и дисциплинарно уволнените възстановяват получената сума съответстващо на неотработеното време." б) "Сумите се изплащат от специално създадения фонд към Министерството на земеделието и хранителната промишленост." в) "За целта Държавният комитет за планиране, Министерството на финансите и Министерството на земеделието и хранителната промишленост до 30 декември 1978 г. да утвърдят наредба." От данните по делото е видно, че Кирчо Милков Кирчев от гр. Велико Търново със заявление вх. № 13675 от 25.05.2011 г. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към документите, удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход е приложил удостоверение образец УП-2 изх. № 811 от 20.01.2009 г. на търговското дружество "Земя - ВТ" АД - в несъстоятелност, гр. Габрово (според у-ние изх. № 26 от 1.12.2010 г. на синдика "Земя - ВТ" АД е правоприемник на Държавна окръжна станция за агрохимическо обслужване, гр. Велико Търново), в което към осигурителния доход на лицето за времето от 1.01.1984 г. до 31.12.1986 г. е включено и еднократно възнаграждение по чл. 3, ал. 1 на цитираното по-горе ПМС № 49 от 1978 г. в размер на 2218,20 лв. Удостоверение изх. № 811 от 20.01.2009 г. завършва с официалното удостоверяване, че "данните са извлечени и съвпадат с разплащателните ведомости" и че е "внесено ДОО върху цялата сума за всички осигурителни случаи." В пенсионната преписка няма данни контролните органи да са направили проверка на данните в удостоверението. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване при РУСО - Велико Търново, а след него и директорът на това РУСО с решение № 1 от 3.01.2012 г. са приели, че еднократното възнаграждение по чл. 3, ал. 1 на ПМС № 49 от 1978 г. не представлява трудово възнаграждение за положен труд, а има характер на обезщетение за сключен договор за работа не по-малко от 5 години. Този извод е основан на обстоятелството, че "в Наредбата за елементите на трудовото възнаграждение, от което се изчисляват възнаграждението за времето на платен отпуск и вноските на държавното обществено осигуряване, в сила от април 1962 г. и отменена с Наредба № 14/1993 г. няма разпоредба, която да регламентира включването на изплатени обезщетения, в т. ч. и обезщетението, което получават механизаторите еднократно в случай, че приемат да работят не по-малко от 5 години на определена длъжност." Освен това "съгласно чл. 110 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отменен) се включват всички основни и допълнителни възнаграждения, които имат постоянен характер и са във връзка с трудовата дейност, независимо от начина и формата на плащане." С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Велико Търново е приел, че "даденото от ответника (директорът на РУСО) тълкуване касателно характера на посочената сума е неправилно", защото "чл. 70а, ал. 1 от КСО изисква средномесечния осигурителен доход да се изчислява на база на получено възнаграждение, върху което са внесени или дължими (съобразно действалата към момента на получаването на възнаграждението уредба) осигурителни вноски". Тези обстоятелства в случая били официално удостоверени с обр. УП-2 изх. № 811 от 20.01.2009 г. на "Земя - ВТ", гр. Габрово и този удостоверителен документ не бил надлежно опроверган. Решението на Великотърновския административен съд е съобразено със становището, изразено с реш. № 4387 от 15.05.2004 г. по адм. дело № 7769/2003 г. на ВАС-I отд. и при наличните по делото данни напълно се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд със забележката, че е препоръчително при решаването на въпроса по същество (чл. 173, ал. 2 АПК) директорът на РУСО - гр. Велико Търново и длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО да положат усилия и да издирят наредбата по чл. 3, ал. 1, изр. 3-то на ПМС № 49 от 1978 г., въз основа на която да определят същността на еднократното възнаграждение по същия чл. 3, ал. 1 (сравни реш. № 2028 от 6.03.2003 г. по адм. д. № 7073 от 2002 г. на ВАС - V отд., което предхожда реш. № 4387 от 15.05.2004 г., на което се позовал ВТАС). Споделя се и изводът на Великотърновския административен съд, че удостоверение образец УП-2 изх. № 811 от 20.01.2009 г. на търговското дружество "Земя - ВТ" АД - в несъстоятелност, гр. Габрово, е съответният официален документ по образец, обявен с чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за доказателство за осигурителен доход, данните в него не са опровергани (истинността на този официален документ дори не е оспорена) и поради това не може да бъде изключен от доказателствата по делото (арг. чл. 194, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,