Решение № 1901 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9636/2013 г.

Решение № 1901 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9636/2013 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Йордан Христов Терзиев срещу решение № 1890 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 10099/2012 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 58867/08.06.2012 г. на началник група АНД - Отдел "Пътна полиция", при Столична дирекция на вътрешните работи, за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП изземване на свидетелството за управление на МПС поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- неправилно е прието, че са налице предпоставките за издаване на заповедта, че е възможно повторно да се издаде административен акт на същото правно и фактическо основание, необосновано е прието, че няма данни жалбоподателят да е положил теоретичен изпит. Счита се, че от данните в оспорената заповед не е видно със заповедта на министъра на вътрешните работи да е овластен началник на група да издава заповеди за налагане на принудителната административна мярка. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за порцесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С оспорения пред съда акт административният орган е установил, че предоставените на жалбоподателя контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила 4 броя наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата в периода 21.05.2007 г. - 20.04.2009 г., като поради изчерпване лимита на контролните точки, е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление, съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и като не е изпълнил това свое задължение, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е налице основание за прилагане на принудителна административна мярка изземване на свидетелството за правоуправление на МПС. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил, че за нарушение на разпоредбите на Закона за движението по пътищата на жалбоподателя са наложени административни наказания с наказателни постановления № 77690/20.06.2007 г., връчено на жалбоподателя на 23.08.2007 г. и влязло в сила на 31.08.2007 г.; № 79841/23.06.2007 г., връчено на жалбоподателя на 23.08.2007 г. и влязло в сила на 31.08.2007 г.; № 105068/12.08.2008 г., връчено на жалбоподателя на 15.12.2008 г. и влязло в сила на 23.12.2008 г.; № 58867/16.05.2009 г., връчено на жалбоподателя на 17.08.2003 г. и влязло в сила на 25.08.2009 г. С влизането в сила на посочените наказателни постановления на основание чл. 3 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. на МВР - отм. и Наредба Iз-1959/27.11.2007 г. на жалбоподателя са отнети съответно 16 контролни точки, 10 контролни точки, 6 контролни точки и 8 контролни точки. Общият брой на отнетите по силата на изброените влезли в сила наказателни постановления контролни точки е 40, което е над нормативно признатия лимит от 39 контролни точки, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139/16.09.2002 г. (отм.) и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз-1959/27.11.2007 г. (отм.). Прието е, че не са налице основания за възстановяване по служебен ред на отнетите точки до датата на издаване на оспорената заповед и жалбоподателят не е представил доказателства за възстановяване на част от отнетите му контролни точки. Решението е неправилно като правен резултат. Доводите за нищожност на оспорената пред съда заповед са неоснователни. Посочено е от съда, че със заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, началникът на група "Административно-наказателна дейност" в отдел "Пътна полиция" при СДП, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, е упълномощен да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. Установено е по делото, че с предишна заповед № 30008/14.01.2008 г. на началник група в сектор ПП - Варна, на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП изземване на свидетелството за управление на МПС", поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, която е отменена с влязло в сила решение № 2637 от 10.11.2011 г. по адм. д. № 3016/2011 г. на Административен съд -Варна. В тази заповед № 30008/14.01.2008 г. на началник група в сектор ПП - Варна не са били индивидуализирани наказателните постановления, с които са били отнети контролните точки на Терзиев, в посоченото решение съдът е приел, че административният орган не е представил наказателните постановления и не е установил влизането им в сила. Правилни са изводите на съда в настоящото производство, че не е налице пречка за издаване на нова мотивирана заповед, още повече, че същата обхваща период до 2009 г. Независимо от това, крайният извод на съда се явява неправилен. Съгласно чл. 157, ал. 4 и 5 от Закона за движение по пътищата, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. Жалбоподателят е посочил, след влизане на сила на решението по адм. д. № 3016/2011 г. на Административен съд -Варна на 15.12.2011 г., с което е отменена по- рано издадената заповед, не му е върнато свидетелството за правоуправление / не му е издадено поисканото ново поради изтичане на срока за който е издадено/, тъй като му е обяснено, че независимо от отмяната на заповед № 30008/14.01.2008 г., контролните точки не са му възстановени, с оглед на което жалбоподателят се е явил на изпит за придобиване на правоспособност. Следователно жалбоподателя е върнал свидетелството си за управление доброволно, поради отнемане на контролните точки В жалбата до съда Терзиев заявява, че е бил допуснат до теоретичен и практически изпит, който е издържал и му е издадено удостоверение за същото от 12.03.2012 г., копие от което е представил. Съдът не е взел предвид, че в удостоверението е посочено, че жалбоподателят е издържал успешно теоретичния изпит, не е указал да представи доказателства за твърдението си, че е издържал и практическия изпит, с оглед доводите му, че е възстановил правоспособността си. След като жалбоподателят е допуснат до изпит за придобиване на правоспособност, това означава, че е изтекъл изискващия се 6 месечен срок от връщане на свидетелството за правоуправление, което той е върнал доброволно. В настоящото производство се представя служебна бележка, издадена от РД "Автомобилна администрация" гр. София на 20.06.2013 г., от която е видно, че през м. 03 и 04.2012 г. Йордан Христов Терзиев се е явил и е издържал успешно теоретичен и практически изпит за правоспособност. Установява се, че жалбоподателят е положил успешно изпит за придобиване на правоспособност по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП. Доказването на това обстоятелство в настоящото производство, което съдът е приел за недоказано, води до извода, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка от 08.06.2012 г., е незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването й жалбоподателят отново е бил придобил правоспособност за управление на МПС по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП. Установява се, че преди издаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, жалбоподателят е възстановил правоспособността си, след като е изтекъл 6 - месечен срок от връщането на свидетелството за правоуправление, поради изчерпване на контролните точки, с оглед на което не е било налице основание за прилагане на принудителната административна мярка за отнемане на свидетелството за правоуправление с оспорената пред съда заповед. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение