Решение № 2705 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12354/2009 г.

Решение № 2705 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12354/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, против решение от 17.03.2009 г., постановено по административно дело № 7714 по описа за 2008 г. на Административен съд - София-град. Релевират се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на подадената жалба против решение № 54 от 26.11.2008 г. Ответникът - Дарин Константинов Камбов - оспорва касационната жалба като неоснователна. Също така прави искане, на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Р България- да бъде установено несъответствие между чл. 25, т. 3, последен фактически състав, чл. 29, ал. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и § 1, т. 3 от ДР на с. закон - и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ - производството по делото да бъде спряно и въпросът внесен в Конституционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като се обосновава с неправилност на обжалваното решение на Административен съд - София град, поради противоречието му с материалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Преди това обаче, следва да бъде разгледано искането за спиране на настоящото производство и сезиране на Конституционния съд. Твърди се, че законът не дава пълна възможност на засегнатите от разпоредбите му лица да защитят правата си. Настоящият съдебен състав не намира основание за спиране на производството, доколкото не установява несъответствие на приложимия закон с Конституцията. Целта на законодателят е установима още - в наименованието на закона- "обявяване на принадлежност". Както неведнъж е приемал Конституционния съд в решенията си /така и Решение № 10 от 22.09.1997 г. на КС на РБ по конст. д. № 14/1997 г./ - "... Поначало принадлежността към бившата Държавна сигурност не засяга доброто име на проверяваните лица. Тяхната дейност е била правно регламентирана дейност и като цяло нейната аморалност може да бъде имплицирана само ако действащото по това време право е било обявено за противоконституционно. Безспорно е, че една голяма част от сътрудниците на бившата Държавна сигурност са осъществявали дейност, която и днес съответства на моралните норми - предотвратяване и разкриване на терористични действия, на действия, насочени срещу териториалната цялост и националната сигурност на България, и т. н. Това се потвърждава и от факта, че самият закон закриля тези сътрудници на бившата Държавна сигурност, които продължават да сътрудничат на съвременните служби за сигурност - чл. 12 ЗДДБДС. Тяхното поведение очевидно не се счита за аморално. Независимо от това, в общественото съзнание отделни форми на такава дейност се считат за несъответни на обществените норми на морал, т. е. за опозоряващи. С оглед на функциите на бившата Държавна сигурност е ноторно преобладаващото обществено мнение за укоримост на такова сътрудничество. Общественото съзнание пренася отрицателното си отношение към органите на бившата Държавна сигурност върху нейните сътрудници без оглед на конкретната им дейност ...". Действащия закон отново не отдава значение дали има или няма безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация на органите на бившата Държавна сигурност. Правото на защита на засегнатите лица, чиято принадлежност е обявена - е законово осигурено с разпоредбите, че принадлежността се установява от нарочно създадена комисия, при законово предписани ред и процедура, като изрично в чл. 29, ал. 3 се сочи, че "Лице, на което имената и псевдонимите му са включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби, се разкрива от комисията, като изрично се отбелязва, че липсват други данни по чл. 25, т. 3. ...". Също така законодателят е предвидил и съдебен контрол на решенията на комисията, от който Камбов се е възползвал. Разгледана жалбата по същество, е основателна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалбата на Дарин Костадинов Камбов от гр. София, против решение № 54 от 26.11.2008 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. С него е установявана принадлежност на жалбоподателя, като лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 19 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а именно в качеството му на "ръководители на редакции и продуцентски направления" - към органите по чл. 1 от същия закон. Първоинстанционният съд е отменил решение № 54 от 26.11.2008 г.на Комисията по чл. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, приемайки че то е незаконосъобразен индивидуален административен акт. Изследвал е неговата валидност и законосъобразност, като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност, изразяваща се в противоречието му с разпоредбата на чл. 24 от закона. За да достигне до този извод, съдът е направил тълкуване на нормата, приемайки, че принадлежността към органите по чл. 1 от същия закон, предполага наличие на дейност като щатен или нещатен служител или сътрудник на тези органи, изразяваща се активна форма на поведение, извършвана след датата на вербовка. Въз основа на събраните в хода на административното производство писмени доказателства, съдът е извел заключение по съществото на спора, т. е. по спорното материално административно правоотношение, за липса на доказателства, свидетелстващи за реално извършвана от жалбоподателя дейност, а оттам и извод за това, че не са налице предпоставките за установяване принадлежността на Камбов към органите по чл. 1 от закона За да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения по съдебен ред индивидуален административен акт по критериите, посочени чл. 146 от АПК съдът е следвало да направи преценка за вида на акта, както и условията, при които действа органът - оперативна самостоятелност или обвързана компетентност. Съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон, основаващо на неправилно тълкуване на приложимата материалноправна норма на чл. 24 от закона. Като не я е обсъдил в съответствието й с правилото на чл. 25 и Допълнителните разпоредби на закона, съдът е стигнал до необоснован извод за материална незаконосъобразност на административния акт и изводи по същество (което при оперативна самостоятелност не подлежи на съдебен контрол), за липса на предпоставки за установяване принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Правомощието на Комисията по чл. 4 от от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съгласно разпоредбата на чл. 24 от същия закон е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от закона. От цитираната разпоредба, в регламентацията, която законът дава на правомощието на административния орган, става ясно, че последният действа при условията на обвързана компетентност - при наличие на визираните в закона предпоставки, да издаде административен акт с предписано от закона съдържание. В случая, при установената наличност на документи (понятието за документ, за целите на този закон, е законово определено) посочени в чл. 25, т. 3, комисията е длъжна да издаде решение, с което се установява принадлежността към органите по чл. 1 от закона. Органът, въз основа на доказателствата, посочени в чл. 25 от закона, не е властен да обсъжда въпроса извършвана ли е дейност като сътрудник или служител от лицето, като в решението си признае или отрече принадлежността към органите по чл. 1 от закона. Предвид установеното в настоящото производство нарушение на материалния закон и необоснованост, при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК обжалваното решение на Административен съд - София град следва да се отмени, а спорът да се реши по същество, тъй като не се налага събирането на нови доказателства. Действайки при условията на обвързана компетентност, колективният административен орган по чл. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е постановил законосъобразен индивидуален административен акт. Същият е постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закона правомощия и в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. С решение № 54 от 26.11.2008 г. за Дарин Константинов Камбов, като лице по чл. 3, т. 19 от закона е установена принадлежност към органите по чл. 1 от закона в качество на агент на ДС, управление 06-01-04. Принадлежността е установена въз основа на данни от картотеката документи - Регистрационен дневник, картони обр. 4 и обр. 6;, като личното дело на Камбов, както и работното му дело - са унищожени. Посочените доказателства представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и са сред алтернативно изброените в чл. 25, т. 3, предл. 4 и 5 от Закона писмени доказателства. При наличието им, административният орган законосъобразно е издал решение за установяване принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от закона. Жалбата на Камбов против решение № 54 от 26.11.2008 г. на Комисията по чл. 4 от закона следва да се отхвърли. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на осн. чл. 221, ал. 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК