Решение № 336 от 21.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 971/2014 г.

Решение № 336 от 21.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 971/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Предмет на касационната проверка е въззивната (нова) присъда на Софийския градски съд, която той е постановил след отмяната на първоинстанционната присъда на районния съд срещу подсъдимия Д. Д. С. Присъда в тесен смисъл - един от видовете съдебни актове - СРС обаче не е постановявал; съдебният му акт от 31.V.2013 г. по нохд 12961/2012 г. е озаглавен от съда "решение", както впрочем го нарича и чл. 378, ал. 4 НПК - част от особените правила по глава двадесет и осма от НПК при разглеждане на делата за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. "Решението" е било за оправдаване на подсъдимия С. (чл. 378, ал. 4, т. 2 НПК). Новата присъда - 334 от 6.ХI.2013 г. по внохд 3227/2013 г., е осъдителна и с нея въззивният СГС е наложил наказание 1 г. лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) с изпитателен срок от 3 години. Д. С. е признат за отговорен по обвинението му в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК - за това, че като съизвършител с други, неустановени по делото лица, движен и от хулигански подбуди, е причинил на 2.Х.2010 г. на Г. Б. Ч. лека телесна повреда. В касационната жалба (в допълнителните бележки към нея) е поставено на първо място възражението, че СГС е нарушил процесуалния закон, като се е произнесъл не според особените правила, по които е било проведено делото в първата инстанция, а така като че ли тя е спазвала общия ред. Едва в следващия раздел от изложението на жалбоподателката са наведени подробни доводи за "нарушение на закона" - както тя ги е квалифицирала. Искането по изхода на делото във ВКС е алтернативно: оправдаване още в тази инстанция или връщане за ново разглеждане (подразбира се - в предходната инстанция). Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът споделя оплакването в нея за нарушение на НПК и съответстващото му искане за ново разглеждане на делото. ВКС намери жалбата за основателна поради следното. Трудно е да се каже дали СГС изобщо си е поставял процесуалния въпрос, поставен сега пред ВКС - по какви правила да проведе въззивното производство пред себе си? От въззивната присъда по нищо не личи съдът да е съобразил, че проверяваният от него първоинстанционен съдебен акт е бил постановен по особения ред на глава двадесет и осма от НПК и че този ред е бил задължителен и за собствената му дейност. Като контролна инстанция СГС, разбира се, е могъл да не се съгласи с преценката на районния съд, която последният е направил съответно на чл. 248, ал. 2, т. 4 НПК в своето разпореждане от 12.VII.2012 г., независимо че прокурорът е внесъл в съда обвинителен акт, а не постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 242, ал. 1, във връзка с чл. 375 НПК). Започнало обаче в първата инстанция по особени правила, делото на общо основание е трябвало и да завърши като такова. Вярно е, че взета сама по себе си уредбата на въззивното производство по глава двадесет и осма от НПК не съдържа отклонения от общия ред (чл. 378, ал. 5 НПК), но това по никакъв начин не означава пълно съвпадане на възможностите на въззивната проверка в единия и в другия случай - най-малкото защото определящ за всеки от тях се явява различният ред за "[р]азглеждане на делото от първоинстанционния съд" (заглавие на чл. 378 НПК). От тази гледна точка за ВКС е безспорна невъзможността във въззивното производство по чл. 378, ал. 5 НПК съдът да наложи за първи път не административно наказание, а наказание по НК - щом такъв изход на делото е невъзможен в първата инстанция по глава двадесет и осма от НПК (по аргумент от чл. 377 НПК), той е невъзможен и във втората инстанция (по аргумент за по-силното основание). Точно тази невъзможност е останала несъобразена от СГС и по сегашното дело, а пренебрегването й? очевидно е ограничило процесуалните права на подсъдимия по смисъла на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Точно пък поради посоченото касационно основание, делото, от друга страна, не би могло да приключи сега във ВКС (чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК) - даже да се окаже, че подсъдимият трябва да бъде наказан, макар с административна глоба при условията на чл. 78а НК, а не оправдан, както е сторил СРС. Разрешението, дадено в ТР 1/2011 - ОСНК (Бюл. 10/11), не важи за хипотези като обсъжданата, които налагат връщане на делото за ново разглеждане (вж. в същия смисъл мотивите към тълкувателно решение, т. 2, абз. първи), и едва след разглеждането му биха могли да получат отговор останалите възражения в или в подкрепа на касационната жалба срещу осъждането на подсъдимия (евентуално-ако възраженията продължат да съществуват). Ръководен от изложеното, ВКС - I наказателно отделение