Решение № 4540 от 28.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 185 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Чакъров от гр. София, приподписана от адв. М. Живков, против Решение 7374/21.07.2022г., постановено по административно дело 1191/2022г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата му против чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /Наредбата/ - Приложение 1 към член единствен, т. 1 на ПМС 30 от 10.03.2000г., обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 год., в сила от 1.01.2000 год., последно изменение бр. 67 от 13.08.2021 год., в сила от 1.09.2021г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон противоречие на оспорените текстове от наредбата с чл.15, ал.1-3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ във вр. с чл.6, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България /КРБ/. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отменят атакуваните разпоредби. В открито съдебно заседание, касационният жалбоподател се явява лично и поддържа жалбата. Ответникът Министерски съвет /МС на РБ/ се представлява в съдебно заседание от правен съветник с юридическо образование Георгиева, чрез която оспорва касационната жалба. Ответникът Министър на труда и социалната политика се представлява в съдебно заседание от юриск. Петрова, чрез която оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, е извършил цялостна и задълбочена проверка за законосъобразност на оспореното пред него решение, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Приел е, че е постановено от компетентен орган МС на РБ в кръга на законово делегираните му правомощия по чл. 6, т. 1 от ЗНА, в предписаната от закона форма, и при спазване на административно-производствените правила, в това число на изискванията, регламентирани в чл. 26, ал.3 и чл. 28, ал.2 от ЗНА. Основните възражения на оспорващите, които се поддържат и в касационната жалба са свързани с твърдението за несъответствието на процесната норма с нормативни актове от по-висок ранг, а именно с разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.2 от Конституцията на РБ. По отношение на материалната законосъобразност на оспорените нормите на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата, първоинстанционният съдебен състав приема, че те преповтарят и доразвиват законовата регламентация, дадена в чл. 68, ал. 1 и ал. 3 от КСО и прави подробен сравнителен анализ, установяващ, че по същество с Наредбата се детайлизира по години правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, въведено с разпоредбите на КСО, т.е. оспорените разпоредби от Наредбата не въвеждат първична правна регламентация, различна от законовата такава. Текстът на чл. 68, ал. 1 и ал. 3 от КСО е преповторен и детайлизиран в оспорените разпоредби на Наредбата, като по този начин се въвежда яснота по отношение конкретно изискуемия стаж и възраст за отделните години. Мотивирано е отговорил, защо не приема, че с атакуваните разпоредби се въвеждат нови по-високи изисквания и се създава неравнопоставеност и различно третиране на българските граждани, които са придобили право на пенсия преди и след 2000г. С подробни мотиви е обосновал и защо счита за неоснователно обективираното в жалбата възражение за противоконституционност на оспорените разпоредби, които според жалбоподателя са дискриминационни и създават условия за неравно третиране на българските граждани, като се облегнал на мотивите в Решение 5 от 29.06.2000г. на Конституционния съд на Република България по конст. д. 4/2000г., което приема, че новите условия за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, въведени с чл. 68 от КЗОО не нарушават принципите за хуманизъм, справедливост и принципа за социална и правова държава. Произнесъл се и по твърденията на жалбоподателя, че чл.15, ал.1 и ал.3 от Наредбата са дискриминационни и създават условия за неравно третиране на гражданите, като ги възприел за неоснователни. Мотивирал се, че процесните разпоредби не нарушават принципа за равенство пред закона, както и изискването за равно третиране, защото създават еднаква правна възможност на всички лица, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се пенсионират в момента в който достигнат изискуемата се възраст и притежават указания в нормата осигурителен стаж. Те не създават права или привилегии за определена група хора, респ. не ограничават правата и не създават задължения за друга, т.е. твърдението за неравно третиране се явява неоснователно. Възприетите от съда правни изводи са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон, поради което се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че оспорените разпоредби от Наредбата не противоречат на Конституцията на РБ, те не въвеждат първична правна регламентация, различна от законовата такава, а я преповтарят и доразвиват, като същата има за цел да гарантира реализирането на право на пенсия при достигане изискуемата възраст и осигурителен стаж, които са в рамките на указаните в относимите международни конвенции, те не създава неравнопоставеност и различно третиране на българските граждани, които са придобили право на пенсия преди и след 2000г. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Същото е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Оспореното решение е валидно, допустимо, постановено при правилно приложение на материалния закон и при отсъствие на посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия