Решение № 14248 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 701/2011 г.

Решение № 14248 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 701/2011 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Кръстьо Наумов Стефанов от гр. София срещу решение № 3838 от 25.11.2010 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 6217/2010 г. по описа на АССГ. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществено противоречие със съдопроизводствените правила, нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Издателят на заповедта не бил компетентен орган въпреки предоставената му от министъра делегация, тъй като законът не предвиждал легална възможност за подобно делегиране на правомощия. Административният орган не бил доказал законосъобразност на извършената полицейска регистрация по смисъла на чл. 160, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Съдът неправилно и в противоречие с материалния закон бил приел, че настъпилата по право реабилитация за извършеното от Стефанов престъпление по чл. 261/НК нямала за последица снемането на полицейската регистрация на същото лице. По горните съображения касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено като касационната инстанция постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Ответникът, заместник - директорът на Главна дирекция "Криминална полиция" при МВР, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Кръстьо Стефанов против Заповед № 3-4375/28.07.2010 г. на ВНД заместник-директора на ГДКП-МВР, с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 8385/15.07.1980 г. на жалбоподателя. За да стигне до този резултат, АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентния за това административен орган. Въз основа на представените по делото заповед на министъра на вътрешните работи рег. № Iз-1315/11.06.2010 г. и удостоверение от 31.08.2010 г. съдът е приел, че издателят на заповедта - Георги Арабаджиев към този момент е бил временно назначен на длъжността заместник-директор на ГДКП и в това си качество по силата на заповед за делегация, издадена от министъра на вътрешните работи, е бил компетентен да постанови оспорената заповед. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден в предписаната от закона форма, съдържа относимите фактически и правни основания и е надлежно мотивиран, поради което е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Правилно административният орган е отказал снемане на полицейската регистрация на жалбоподателя с мотива, че не са налице изчерпателно изброените в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР пет хипотези, при които това е възможно. АССГ е стигнал до извода, че настъпилата реабилитация по право по отношение на извършеното от жалбоподателя престъпление не съставлява основание за снемане на полицейската му регистрация. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло както фактическите, така и правните изводи на първоинстанционния съд. Правилно АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен при условията на делегация административен орган. Самото извършване, поддържане и снемане на полицейска регистрация по отношение на определено лице съставлява опериране и администриране с лични данни . Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от ЗМВР администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни е министърът на вътрешните работи, който възлага обработката на лични данни на определени от него длъжностни лица. Със заповед № Iз-1315/11.06.2010 г. министърът на вътрешните работи е делегирал своите правомощия по обработка на тези лични данни на заместник-директорите на ГДКП, какъвто при условията на временно назначение се явява и издателят на оспорената заповед. Предвид разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от ЗМВР неоснователни се явяват развитите в касационната жалба доводи за липса на разрешена от закона делегация . Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Правилен е изводът на АССГ за това, че полицейската регистрация на жалбоподателя, осъществена още през 1980 г. се явява законосъобразна, поради което не са налице основания за снемането й по смисъла на чл. 160, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Неоснователни в тази връзка са доводите на касатора за липса на законова норма преди приемане на Закона за МВР, а още по-малко към 1980 г., предвиждаща възможност за извършване на полицейска регистрация. Такава законова разпоредба, действала към датата на полицейската регистрация на Стефанов -15.07.1980 г. е разпоредбата на чл. 26 от Закона за народната милиция /в редакцията му към 9.11.1979 г./, съгласно която органите на народната милиция при необходимост: 1. регистрират извършителите на престъпления от общ характер и лицата, спрямо които са приложени превантивни административни мерки; 2. дактилоскопират и фотографират лица, извършили или уличени в извършване на умишлено престъпление от общ характер, което представлява голяма обществена опасност или при което е възможен рецидив. Видно от съдържанието на тази разпоредба, двете хипотези: по т. 1 и по т. 2 съставляват самостоятелни основания за извършване на регистрация от органите на НМ. Достатъчно е органите на НМ да са приели за необходимо да регистрират извършителя на престъпление от общ характер / каквото престъпление съставлява измамата по чл. 261 от НК, за което Стефанов е осъден с влязла в сила присъда/, за да се извърши законосъобразно полицейската регистрация. Не е необходимо това престъпление да представлява голяма обществена опасност или при него да е възможен рецидив, каквито съображения развива касаторът в жалбата си. Към 15.07.1980 г. е действала и представената пред първоинстанционния съд Инструкция за организацията на работата по криминалистическата регистрация на лицата, извършили престъпления от общ характер, утвърдена от министъра на вътрешните работи на 4.01.1973 г., съставляваща още едно основание за законосъобразност на извършената през 1980 г. полицейска регистрация на Стефанов. Съгласно т. 2 от Инструкцията криминалистическата регистрация представлява система за снемане, попълване, събиране и систематизиране на различни данни за лицата, извършили престъпления от общ характер с цел използването им за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления. Съгласно т. 3 от Инструкцията на криминалистическа регистрация подлежат лицата от 18 до 70 годишна възраст, извършили престъпления от общ характер, предварителното разследване срещу които е завършило със заключително постановление за предаване на съд. Сред посочените в същата точка престъпления попада и това по чл. 261 от НК, за което Кръстьо Стефанов е осъден с влязла в сила присъда. С оглед гореизложеното правилно АССГ е приел, че е налице законосъобразно извършена полицейска регистрация на Стефанов, поради което няма основание за снемането й по смисъла на чл. 160, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Правилен е решаващият извод на първоинстанционния съд за липса в случая и на другите основания за снемане на полицейската регистрация, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР . И по действащия чл. 59 от ЗМВР е допустимо полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Целта на полицейската регистрация е посочена в чл. 160, ал. 1 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Основанията за снемането й са пет, изчерпателно посочени в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР: регистрацията да е извършена в нарушение на закона; наказателното производство да е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; да е налице влязла в сила оправдателна присъда; лицето да е освободено от наказателна отговорност и да му е наложено административно наказание; лицето да е починало. Правилно АССГ е приел, че сред основанията за снемане на полицейска регистрация по смисъла на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР не попада реабилитацията по право по см. на чл. 88 а от НК. Целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение